Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Р. Членове: А. А. Г. С. при секретар И. К. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията Г. С. по административно дело № 12158/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Унисърфейс ЕООД, ЕЕИК 101642845, седалище и адрес на управление гр. Търговище, [улица], [номер], чрез адв. И. Я. като процесуален представител, против решение № 6687 от 06.11.2023г., постановено по адм. дело № 4328/2021г. по описа на Административен съд София град. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за доказани предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за отговорността на ответната агенция. Поддържа се, че събраните доказателства и конкретно договорът за правна защита и съдействие, сключен с адвокат И. Я., който е с достоверна дата и е годно доказателствено средство за извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на издадения РА, установяват настъпването на имуществените вреди, както и пряката причинно-следствена връзка с отменения ревизионен акт. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважат изцяло предявените искове.

В съдебно заседание, адв. И. Я. като пълномощник на касатора, поддържа доводите и исканията в жалбата. Претендира присъждане на деловодни разноски по приложен списък.

О. Н. агенция по приходите, чрез пълномощниците си юрк. К. Р. и юрк. А. А. Б. устно в съдебно заседание и в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата като счита оспореното решение за обосновано и правилно. Прави искане за юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касатора.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Административният съд е сезиран от Унисърфейс ЕООД с иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против НАП за присъждане на обезщетение в размер на 21 000,00лв. за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производство по обжалване по административен ред на Ревизионен акт № Р-22221715004849-091-001/04.05.2016г., който е отменен с Решение № 1297/29.07.2016г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, както и иск по чл.86 ЗЗД в размер на 10 576,96лв. - лихва за забава в размер на законната лихва върху претендираното обезщетение за периода 18.05.2016г.-05.05.2021г.

От фактическа страна, въз основа на събраните писмени доказателства, съдът е приел за установено, че срещу дружеството е издаден ревизионен акт № Р-22221715004849-091-001/04.05.2016г., с който са установени задължения по ЗДДС в размер на 581 988,83лв. и по ЗКПО в размер на 244 861,39лв. Същият е връчен на управителя на Унисърфейс ЕООД Ю. Я. на 12.03.2016г., която на 18.05.2016г. подписва договор за правна защита и съдействие сер. АВ, № 0000145835, с адв. И. Я. с предмет: проучване на материалите по ревизионното производство, приключило с издадения РА; изготвяне на жалба срещу РА пред ДОДОП и процесуално представителство пред Д ОДОП, а договореното възнаграждение е в размер на 21 000,00лв., което е платено в брой в дена на сключване на договора. До директора на Д ОДОП при ЦУ на НАП е подадена жалба срещу РА на 31.05.2016г. от името на Ю. Я. и Ж. Я., двете заедно в качеството на управители и представляващи дружеството, според данните в търговския регистър, като в жалбата се съдържат възражения срещу определените данъчни задължения с цитиране на относима съдебна практика и е подписана от двете управителки. По жалбата е постановено решение № 1297/29.07.2016г. на директора на Д ОДОП, с което оспореният ревизионен акт е отменен.

Съдът, във връзка предявено от ответника оспорване на представения договор за правна защита и съдействие, е събрал като доказателства счетоводни документи на дружеството, а именно: счетоводна статия от 31.05.2016 г. за осчетоводен в сектор 1- каса-лева разход по РКО, издаден по договор АВ №000014835, в поле задължения към доставчици на същия счетоводен документ е отбелязан контрагент 1000014527-адвокат И. Я., договор за правна помощ и съдействие № 00000001064 от 18.05.2016 г. и сума в размер 21 000 лева, а на гърба на документа е отбелязано осчетоводяване в сектор 1-каса лева разход по РКО по договор без номер, а в полето задължения към доставчици е посочен контрагент № 1000014527-адв. И. С. по договор без номер от 18.05.2016г. и сума в размер на 1000лв.; копие на касова книга, водена в периода 01.04.2014 г. -31.12.2016 г. от дружеството, в която са направени отбелязвания за извършени плащания, вкл. на 18.05.2016 г. - разход в размер на 20 900 лева за такси и възнаграждение на адв. И. Я., както и на 31.05.2016г. с отбелязване доплащане на възнаграждение на адв. И. Я. в размер на 950.00 лева; копия от разходни касови ордери, издадени от Унисърфейс ЕООД от 18.05.2016 г. с нареждане да се брои на адв. Я. сума в размер на 20 900 лева за такси и възнаграждение по дело и от 31.05.2016 г. - с нареждане да се брои на адв. Я. сума в размер на 950 лева за такси и възнаграждение по дело.

По делото е прието заключение на вещо лице по назначена съдебно-счетоводна експертиза, което е изготвено след извършена проверка в счетоводството на Унисърфейс ЕООД и в касовата книга, а констатациите са, че сумата от 21 000 лева, изплатена от дружеството на адв. И. Я., е осчетоводена по съответните счетоводни сметки; че в касовата книга има извършени отбелязвания за плащания на адвокатски хонорар и такси на адв. Я. на 18.05.2016 г. в размер на 20 900 лева и на 31.05.2016 г. - в размер на 950 лева; че в касата на дружеството към тези дати е имало налични пари. Вещото лице е установило корекции в счетоводните документи на дружеството - в счетоводната статия, за коригиране на номерата на договорите, по които са извършени плащания на 18.05.2016г. съответно на адв. Я. по договор № 000014835 и на адв. И. С. по договор № 1000014527, които не са по реда на ЗСч., тъй като са без дата и подпис на извършилото ги лице.

При горните данни, с оспореното решение, административният съд е приел предявения иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за неоснователен и го е отхвърлил изцяло. Отречено е наличието на предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Сочи се, че ищецът, комуто принадлежи доказателствената тежест в исковото производство, не е доказал настъпила имуществена вреда в посочения размер от 21 000лв. за адвокатско възнаграждение за оспорване по административен ред на издадения срещу дружеството ревизионен акт. За да обоснове горния извод съдът е приел, че представеният договор за правна защита и съдействие, сключен на 18.05.2016г. между Унисърфейс ЕООД и адв. Я. няма достоверна дата и е подписан само от един от управителите на дружеството, което според данните в ТР се представлява заедно от двамата управители; че не е установено, че адв. Я. е проучил материалите в ревизионното производство и е изготвил жалбата срещу РА, тъй като последната е подписана от управителите на дружеството; че не е доказано извършено плащане по договора с адв. Я. поради нередности и грешки в счетоводните записвания и документи; че дори и да се приеме за извършено плащането на адвокатското възнаграждение, то плащането е в брой, което е в нарушение на правилата на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Поради неоснователността на главния иск за обезщетение, съдът е отхвърлил и акцесорният иск за лихва.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Касационната инстанция констатира, че относимите за спора факти са установени в производството пред административния съд, който обаче не ги е анализирал обективно, с което е допуснал нарушение на процесуалните правила. Изводите за недоказаност на вредите, не съответстват на събраните доказателства, което е довело до необоснованост и нарушения на материалния закон при постановяване на обжалваното решение. Налице са касационните отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК поради следното:

Противно на приетото от административния съд, настоящият касационен състав счита, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен административен акт, реално причинена вреда, произтичаща от отмения по надлежния ред акт, както и пряка причинна връзка между последния и вредите.

В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди като резултат от отменен незаконосъобразен акт - ревизионен акт № Р-22221715004849-091-001/04.05.2016г. на органи по приходите при ответника, които вреди представляват заплатен адвокатски хонорар за оспорване на акта по административен ред пред директора на Д ОДОП при ЦУ на НАП. Не се спори, а е и доказано по делото, както правилно е приел и първоинстанционният съд, наличието на първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ отменен с решение № 1297/29.07.2016г. на административния орган, ревизионен акт. Безспорно е също, че в административното производство по оспорване на РА по реда на чл. 152 ДОПК, независимо от благоприятния за жалбоподателя изход по жалбата, решаващият орган няма разпореждане за разноските. Обратно на поддържаната от ответника теза, липсва процесуален ред, предвиден в АПК и в ДОПК, за възстановяване на разноските, направени в производство за обжалване на административен акт по административен ред. В Глава осемнадесета на ДОПК Обжалване на ревизионния акт по административен ред, в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152 чл. 155, няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден и в Глава шеста Оспорване на административните актове по административен ред на АПК. В този смисъл, за страната при оспорването на акта по административен ред съществува единствено възможността да претендира направените разноски, като претърпени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща и разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им.

Основният спор в случая е относно другите две предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а изводите на административния съд за недоказаност на същите са необосновани от анализа на събраните доказателства и са неправилни с оглед на приложимия закон. Обратно на приетото в обжалваното решение, касационният съд счита, че претендираните имуществени вреди са установени с представените от ищеца писмени доказателствени средства. Преценени в съвкупност договорът за правна защита и съдействие, сключен между Унисърфейс ЕООД и адв. И. Я., от една страна и жалбата срещу РА, от друга страна са достатъчни за да се приеме, че дружеството е ангажирало адвокатска помощ и е изплатило адвокатско възнаграждение именно за съдействие и защита срещу издадения ревизионен акт. Основанието и размерът на предявения иск са доказани от представения от ищеца договор за правна защита и съдействие сер. АВ, № 0000145835, сключен на 18.05.2016г. с адв. И. Я. с предмет: проучване на материалите по ревизионното производство, приключило с издадения РА; изготвяне на жалба срещу РА пред ДОДОП и процесуално представителство пред Д ОДОП, а договореното възнаграждение е в размер на 21 000,00лв., за което се сочи, че е платено в брой в деня на сключване на договора.

Договорът е с характеристиките на частен документ и ответникът го е оспорил по реда на чл.193 от ГПК, а съдът е приел, че няма достоверна дата; че една от страните не е надлежно представлявана и че не е осчетоводен съгласно правилата на Закона за счетоводството. Формираните в горния смисъл правни изводи, са неправилни. Законът не предвижда изявленията, които са материализирани в частен документ да имат задължително обвързващо за съда действие, поради което съдържанието им се преценява във връзка с останалите обстоятелства по делото и съгласно принципа на чл. 12 ГПК. От съвкупната преценка на доказателствения материал по делото се установява, че процесният договор има достоверна дата, което следва от констатациите от извършения от съда оглед на кочана с договори, предоставен на адв. Я. на 15.02.2016г. от Адвокатския съвет - Благоевград /вж. удостоверението от председателя на Адв.С Благоевград и протокола от с. з. на 30.05.2022г./ според които има последователност в номерата и датите на подписване на предходния и последващ договор спрямо процесния. Последният е подписан от един от представляващите дружеството управители, които според данните в търговския регистър следва да го представляват заедно. Горното обстоятелство неправилно е преценено от административния съд като водещо до ненадлежно обвързване на дружеството с договорните клаузи. Съгласно разпоредбата на чл.301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая е очевидно, че вторият управител на Унисърфейс ЕООД не се е противопоставил на упълномощителната сделка, учредена от другия представляващ дружеството, тъй като е подписал жалбата изготвена от адв. Я. в изпълнение на сключения договор, с което е приел обвързващото му действие.

Тук е мястото да се посочи, че именно ангажираният адвокат е изготвил жалбата срещу ревизионния акт, независимо, че последната няма негов подпис. Изложените в оспореното решение съображения за недоказаност на това обстоятелство противоречат на житейската и правна логика и са резултат на превратна преценка на доказателствата. Като се съпостави времето на връчване на ревизионния акт на представителите на дружеството, с времето на подписване на договора с адв. Я., чийто предмет е свързан пряко с възникналата необходимост от оспорване, и се анализира съдържанието на изготвената жалба до директора на Д ОДОП, в която има възражения поотделно срещу начислените данъчни задължения, подкрепени с цитиране на относима съдебна практика, обективно следват изводи за това, че жалбата е изготвена от упълномощения адвокат в съответствие с клаузите на подписания от жалбоподателя договор, който се явява надлежно изпълнен.

Следва да се посочи, че изпълнението на процесния договор касае и плащането на уговореното възнаграждение за правна защита и съдействие в уговорения размер. Изводите на административния съд за недоказаност на горните разходи са необосновани и са в противоречие с ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, че разноските са заплатени. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор удостоверява, делото. В този случай той има характер на разписка, с удостоверява, че страната не само е договорила, но и е заплатила адвокатското възнаграждение. В случая, в съдържанието на договора е отразена волята на страните, според която договореното възнаграждение е в размер на 21 000,00лв. и е платено в брой в деня на сключване на договора, а последният е достатъчно доказателство за това, че разходът е направен. Допълнителното по делото са представени и разходни касови ордери от 18.05.2016г. и от 31.05.2016г., отразяващи плащането на сумите, който факт е проверен и потвърден също от вещото лице с изготвената експертиза.

Предвид горното, изцяло неотносими към спорния предмет по делото са събраните в първоинстанционното производство доказателствата за счетоводното отразяване на разхода за адвокатско възнаграждение. Констатираните пропуски при осчетоводяването и воденето на счетоводството биха били основание за ангажиране отговорността на дружеството за нарушения на Закона за счетоводството или на счетоводните стандарти, но са без значение в настоящото производство във връзка с доказването на извършено плащане, поради което неправилно административният съд е обосновал с тях доводите си за неоснователност на исковата претенция. Такива изводи не следват и от факта, че извършеното плащане в брой по договора е в нарушение на правилата на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Предвид изложените съображения, настоящият състав на касационната инстанция счита за доказана претендираната от ищеца вреда, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Налице е и третата материалноправна предпоставка по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Противно на поддържаните от последния възражения, имуществената вреда за ищцовото дружество е настъпила като пряка и непосредствена последица от отменения ревизионен акт. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на юридическото лице за охраняване на неговите права и интереси. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на актове, издадени от органи по приходите, по административен ред, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този административен акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което заплатените суми за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред на отменения ревизионен акт, следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от него. Р. У. ЕООД не би понесъл посочения в исковата молба разход, ако срещу него не бе издаден незаконосъобразния административен акт на органите на НАП. Налице е намаление на имуществото му равно на размера на платеното адвокатско възнаграждение. Съответно причинените имуществени вреди са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. явяват се следствие от увреждането - чл. 4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправния резултат.

Неоснователно е оспорването на заплатения размер на адвокатското възнаграждение от 21 000 лв. като прекомерен, респ. на дължимото обезщетение. Предвид размера на установените с РА задължения и предвид сложността на данъчния спор, който касае приложимостта на ЗДДС и ЗКПО, уговореният и изплатен хонорар е бил справедлив и обоснован, а в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към момента, в който е осъществена защитата пред административния орган, няма предвидени възнаграждения за проучване на доказателства и обжалване по административен ред. Не може да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 6, т. 8, б. д от Наредба № 1, а и не може да се приеме, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи към минимума по тази разпоредба, доколкото характерът и съдържанието на извършената професионална дейност по изготвяне на жалба срещу РА надхвърля по степен на сложност изготвянето на облигационни и вещно-правни договори. Определеният в договора размер на адвокатското възнаграждение се явява справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗЗД, като е съобразен с материалния интерес и извършените процесуални действия, с оглед на което доводите за прекомерност на ответника са неоснователни. Обезщетението ще възмезди ищеца за действително понесените вреди, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

С оглед на изложеното, настоящият касационен състав приема, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и предявеният иск е доказан по основание и размер. Ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 21 000,00 лв., изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването по административен ред на ревизионен акт, отменен като незаконосъобразен с решение на директора на ДОДОП при ЦУ на НАП. Неоснователни са възраженията на ответника за погасяването на иска по давност. Обезщетение за вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт може да се иска след отмяната му, съответно началният момент на забавата и на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизането в сила на решението, с което актът е отменен т. 4 от ТР № 3/2005 г. на ВКС. В случая решението, с което е отменен ревизионният акт е от 29.07.2016г., а искът е предявен на 07.05.2021 г., т. е. преди изтичане на петгодишният срок по чл.110 от ЗЗД и не е погасен по давност.

По горните доводи, решението следва да бъде отменено в частта му, в която искът за имуществени вреди е отхвърлен като е дължимо произнасяне по съществото на спора с осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 21 000,00лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Неправилно е решението на административния съд и в частта, с която изцяло е отхвърлен предявеният иск за лихва върху претендираното обезщетение за периода 18.05.2016г.-05.05.2021г. Претенцията е акцесорна и предвид уважаването на главния иск, се следва и лихва за забава, която има обезщетителен характер и се дължи от момента, в който вземането е станало изискуемо. Според т. 4 от ТР № 3/2005 г. на ВКС, началният момент, от който се дължи лихва е датата, когато е отменен административния акт като незаконосъобразен. Както се посочи, в случая решението на директора на Д ОДОП за отмяна на ревизионния акт, издаден срещу ищеца, е постановено на 29.07.2016г., който е началният момент на забавата на ответника. Видно е, че последният е предявил възражение за погасяване на вземането по давност, което е частично основателно. Съгласно чл. 111, б. в, пр. 2 от ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност. С оглед на това и доколкото лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава, независимо, че искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. В случая искът е предявен на 07.05.2021 г. и за периода от три години назад, вземането за лихви се явява погасено, т. е. за времето от 18.05.2016г. /посочен от ищеца като начало на периода/ до 06.05.2019 г. За времето от 07.05.2019 г. до 05.05.2021 г. /крайната дата, посочена от ищеца/, ответникът дължи лихви за забава. Изчислена от съда за този период, законната лихва е в размер на 4258,33лв. (калкулатор за лихви на НАП). За този размер на лихвата се явява и основателен предявеният иск. За разликата до претендирания размер на лихвата от 10 576,96лв., искът е неоснователен като погасен по давност. Следва отмяна на оспореното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията за мораторна лихва за разликата до 4258,33лв. и осъждане на ответника да заплати горната сума в полза на ищеца. В останалата отхвърлителна част, съдебният акт следва да се остави в сила.

На отмяна подлежи решението и в частта за разноските за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 20,00лв., определена по правилото на чл.24 от Наредбата за правната помощ вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, а в останалата част - обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора и оглед разпоредбите на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца се следват сторените в производството разноски, които включват държавна такса общо в размер на 37,50лв., възнаграждение за вещо лице 610,00лв. и адвокатско възнаграждение. Последното е в размер на 2000,00лв. пред административния съд и в размер на 1000,00лв. пред касационната инстанция, като е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, а възражението на ответника за прекомерност е неоснователно. Възнаграждението за адвоката, изчислено съразмерно с уважената част от иска е в размер на 2400,00лв. С оглед на горното, ответникът дължи заплащане общо на сумата 3047,50лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6687 от 06.11.2023г., постановено по адм. дело № 4328/2021г. по описа на Административен съд София град, в частта, с която са отхвърлени предявените от Унисърфейс ЕООД срещу Национална агенция по приходите, искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди в размер на 21 000,00лв. и с правно основание чл.86 ЗЗД за мораторна лихва до размера от 4258,33лв. и за периода 07.05.2019 г. -05.05.2021 г., както и в частта, с която Унисърфейс ЕООД е осъден да заплати на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 20,00лв. и вместо това постановява:

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София, [улица], да заплати на Унисърфейс ЕООД, ЕЕИК 101642845, седалище и адрес на управление гр. Търговище, [улица], на осн. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди в размер на 21 000,00лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производство по обжалване по административен ред на Ревизионен акт № Р-22221715004849-091-001/04.05.2016г., който е отменен с Решение № 1297/29.07.2016г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, ведно със законната лихва, считано от 07.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и на осн. чл.86 ЗЗД лихва за забава в размер на 4258,33лв. за периода 07.05.2019 г. -05.05.2021 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София, [улица], да заплати на Унисърфейс ЕООД, ЕЕИК 101642845, седалище и адрес на управление гр. Търговище, [улица], деловодни разноски в размер на 3047,50 лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ АГЛИКА АДАМОВА

/п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА