Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар М. Т. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 12112/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. И. приподписана от юрк. К., срещу решение № 800 от 02.11.2023г., постановено по адм. дело № 695/2023г. по описа на Административен съд – гр. Хасково, с което по жалбата на А. И. е отменена заповед № 4 от 26.05.2023г. на Кмета на община Ивайловград, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение за длъжност "главен счетоводител" с ранг IV младши при непълно работно време на основание заповед за назначаване № 5 от 10.03.2014г. на кмета на О. И. С решението община Ивайловград е осъдена да заплати разноските по делото.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, въ съответствие с изискванията за форма и с изложени в нея и в административната преписка мотиви за прекратяване на служебното правоотношение на А. И., поради което е неправилен и необоснован извода на първоинстанционния съд за допуснати нарушения, поради липса на мотиви. Излага съображения и за материална законосъобразност на заповедта, като се позовава на настоящата редакция на чл. 16а ЗДСЛ и предвидената в ал. 3 на същия забрана за преназначаване на служители, назначени на непълно работно време на длъжност, изискваща пълно работно време. Поради това твърди, че тъй като държавният служител е бил назначен на непълно работно време, а с утвърдено от 26.05.2023г. ново щатно разписание, заеманата от нея длъжност е била определена като такава за заемане на пълно работно време, са били налице предпоставките за прекратяване на служебното й правоотношение. Навежда съображения за неотносимост на цитираните в оспореното решение предходни съдебни решение на ВАС във връзка с предишни заповеди за прекратяване на служебното правоотношение на Иванова, тъй като твърди, че същите са постановени при различна фактическа обстановка. Иска оспореното решение да бъде отменено.

Ответникът А. И., чрез процесуалния си представител адв. Д., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното решение АС – гр. Хасково е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, а именно органът по назначаването на държавния служител, при спазване на изискванията за форма по чл. 108, ал. 1 ЗДСл., но в нарушение на материалния закон, грубо погазване принципите на административното производство, водещо до превратно упражняване на предоставените на административния орган властнически правомощия. В решението е посочено, че служебното правоотношение на жалбоподателката пред първата инстанция за същата длъжност е било прекратявано от същия административен орган по пет предходни заповеди от 2017г., 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г., които заповеди са били отменени с влезнали в сила съдебни решения, като последната отменена заповед от 2022г. е била издадена на същото основание като оспорената в настоящото производство – чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл във връзка с чл. 16а ЗДСл в редакцията му от ДВ бр. 24/2006г., поради заемана длъжност на непълно работно време, а именно дневно работно време 6 часа и 30 часа седмично. И тази последна заповед е била отменена с решение на АС – гр. Хасково, оставено в сила с решение № 5211 от 17.05.2023г. по адм. д. № 12007/2022г. на ВАС, като жалбоподателката е била възстановена на работа със заповед № 3 от 26.05.2023г. на заеманата длъжност на непълно работно време, а именно 7,5 часа дневно при петдневна работна седмица, считано от 26.05.2023г. На същата дата с оспорената в това производство заповед № 4 от 26.05.2023г. е отново прекратено служебното правоотношение на А. И. отново на основание чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл във връзка с чл. 16а ЗДСл в редакцията от ДВ бр. 24/2006г.

При тези факти АС – Хасково е достигнал до извод на първо място, че административният орган не е положил усилия да издаде законосъобразна заповед. Посочил е, че за да е налице правното основание за издаване на заповедта – чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл – изисква органът да докаже реално съкращаване на длъжността, а именно отпадане на длъжността като нормативно определена позиция в длъжностното разписание от една страна, а от друга отпадането й като система от функции, задължения и изисквания или да е намален броят на служителите, ангажирани с изпълнението й. При това е приел, че в случая видно от доказателствата такова съкращение на длъжността не е настъпило, тъй като в длъжностното разписание, действало към 26.05.2023г. длъжността „главен счетоводител“ съществува, както и е посочил, че същата съществува като функции, задължения и изисквания. Поради това е приел липса на материално правното основание, посочено в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Поради това е приел материална незаконосъобразност на заповедта. Приел е и че при издаването на същата е нарушен и чл. 6 АПК, както и това, че е демонстрирано абсолютно незачитане на правовия ред от административния орган, тъй като не са зачетени указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадено в съдебни решение при отмяната по съдебен ред на предходните заповеди. Посочил е и че позоваването на административния орган на чл. 16а ЗДСл не се отнася към правното основание по чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл, а към други основания в ЗДСл. По тези съображения съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я е отменил. Решението е правилно.

Обоснован и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно органът по назначение и при спазване на изискванията за форма, но при допуснати съществени и груби нарушения на административно производствените правила, материално правните разпоредби, в несъответствие с принципите и целта на закона, което е довело до превратно упражняване на власт.

Правилен е извода на съда, че в случая не е налице материално правното основание по чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като не е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от А. И., което води до нейната незаконосъобразност. Правилно в оспореното решение са очертани изискуемите условия, при наличието на които е налице съкращаване на длъжността. Съответен на събраните доказателства е изводът, че длъжността "главен счетоводител" не е отпаднала в действащото длъжностно разписание към 26.05.2023г., а длъжностната характеристика е без изменение от първоначалното назначаване на Иванова през 2014г., което обосновава липса на съкращаване на длъжността, която тя е заемала. Правилен е извода на съда, че изискванията на чл.1 6а ЗДСл са неотносими към правното основание по чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл.

Правилен е и извода в оспореното решение за превратно упражняване на власт, грубо нарушение на принципа по чл. 6 АПК и незачитане на правовия ред при издаване на процесната заповед, тъй като административният орган изцяло е игнорирал предходните влезли в сила съдебни актове, с които са отменени негови четири предходни заповеди за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката при идентична фактическа обстановка и промяна единствено на правните основания, включително последните две съдебни решения на АС – гр. Хасково и ВАС, с които е отменена издадената предходна заповед № 14 от 04.04.2022г. на същото правно основание и при същите посочени фактически основания като процесната в това производство и при липса на изменение на посочените правни разпоредби, на които е издадена. По този начин административния орган демонстрира незачитане на силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение № 632 от 05.10.2022г. по адм. дело № 358/2022г. на АС – гр. Хасково, оставено в сила с решение № 5211 от 17.05.2023г. по адм. д. № 12007/2022г. на ВАС, като и в посоченото решение на ВАС е обърнато внимание, че не е зачитана силата на присъдено нещо и по предходни съдебни решение от същия административен орган. Съобразно фактите по делото Кметът на О. И. е възстановил формално на длъжността А. И. след предходната отмяна на уволнението й по съдебен ред, като в същия ден й е връчил предизвестие за ново прекратяване и оспорената в това производство нова заповед за поредното прекратяване на служебното й правоотношение и то при абсолютно същите фактически правни основания за прекратяване като тези по предходната отменена от съда заповед от 2022г. Следва в тази връзка да се посочи и че процесната заповед е издадена в противоречие с влезнало в сила съдебно решение.

По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация А. И. за присъждане на разноски, като същото като доказано /представени са доказателства за сторени такива в настоящата инстанция/ следва да бъде уважено в претендирания размер.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 800 от 02.11.2023г., постановено по адм. дело № 695/2023г. по описа на Административен съд – гр. Хасково.

ОСЪЖДА О. И. да заплати на А. И. от гр. Ивайловград сума в размер на 933 /деветстотин тридесет и три/ лева, разноски за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ