Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Х. Б. по административно дело № 12209/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), представлявана от директора А. А., чрез процесуален представител юрисконсулт К. К., срещу Решение № 1824/25.10.2023 г., постановено по адм. дело № 1553/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено Експертно решение (ЕР) № 0104 от 25.04.2023г. на Специализиран състав на НЕЛК по вътрешни, белодробни и сърдечно съдови болести при НЕЛК и преписката върната в НЕЛК за ново произнасяне
Наведените в жалбата възражения относно неправилно приложение на нормите на пар.20а, ал.1 от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба е формулиран петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски и се прави възражение срещу евентуална прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от Гражданскопроцесуалния кодекс.
Ответникът – Б. Брито, чрез процесуален представител адвокат В. С., оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски .
Ответниците - ТЕЛК – първи състав към УМБАЛ „Пловдив“ АД, ТП на НОИ Пловдив , Агенция за хора с увреждания, РД "Социално подпомагане" – Пловдив не изразяват становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство e ЕР № 0104 от 25.04.2023г. на специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено ЕР № 1542 от 28.05.2020 г. на Териториалната експертна лекарска комисия /ТЕЛК/, с което е дадена оценка на работоспособността – „без % вид и степен на увреждане“, не е определен срок на чужда помощ, а като срок на определения % трайно намалена работоспособност е посочено „0 г.“
След анализа на относимата правна уредба, установена в нормите на ПУОРОМЕРКМЕ, във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 3 ЗЗ, първоинстанционният съд приема, че обжалваният административен акт е постановен в съответствие с изискванията за форма, доколкото съдържа всички посочени в разпоредбата на чл.61 ал.1 от НМЕ реквизити, но е постановен в нарушение на материалния закон.
Първоинстанционният съд е мотивирал съдебния си акт с приложение на разпоредбата на 20а, ал. 1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИПОРНСПП/, обн. ДВ, бр.53 от 08.07.2022 г., в сила от 01.07.2022 г., Според съда удължаването на действието на решенията на органите на медицинската експертиза не било отчетено от ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД. По отношение на експертното решения на ТЕЛК и НЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане ЕР № 3240/20.06.2019 г. на ТЕЛК, втори състав на УМБАЛ „Пловдив“ АД , с което на детето Б. са определени 100% ТНР и срок на инвалидността - 01.06.2022 г., на основание 20а ал.1 от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП е прието, че е продължило действието си до издаване на ново експертно решение, но не по-късно от 31 декември 2022 г. Според съда са били налице предпоставките визирани в тази правна норма и срокът за инвалидността не е изтекъл на 01.06.2020 г., а е продължен по силата на законова фикция, тъй като лицето е отговаряло на условието на 20а ал.1 от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП, ДВ, бр. 53 от 08.07.2022 г., в сила от 1 юли 2022 г. В този смисъл са изложените от съда мотиви за незаконосъобразност на ЕР №0104 от 25.04.2023г., както и потвърждаващото го ЕР № 1542/28.05.2020 г. на ТЕЛК при УМБАЛ“ – Пловдив, НЕЛК – София, за отмяната им и връщане на преписката на НЕЛК за ново разглеждане, след съобразяване с мотивите на съда.
Върховният административен съд – шесто отделение не споделя правните изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо но неправилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
Първоинстанционният съд не е разгледал жалбата на Б. Брито чрез майка си Е. Брито, по съществото на спора, поради което в съдебното производство не са установени обстоятелствата довели до издаване на решение на ТЕЛК, потвърдени от НЕЛК. Спорът по делото не е изяснен, като не са анализирани доказателствата и не е изяснена фактическата обстановка по делото. Съдът единствено е приел неприложима законова разпоредба при издаване на атакувания административен акт с оглед несъобразяване с удължаване срока на предходно постановено ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД, с което е дадена оценка на работоспособността на освидетелстваната – 100% вид и степен на увреждане без чужда помощ със срок на определения процент работоспособност и степен на увреждане 1 г. – до 01.06.2020г., което удължаването настъпило по силата на разпоредбата на пар.20а ал.1 от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП.
Касационният съд приема, че разпоредбата на 20а ал.1 от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП, ДВ, бр. 53 от 08.07.2022 г., в сила от 1 юли 2022 г. не намира приложение в настоящия случай.
Първоначално с разпоредбата на 20 ал.1 от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП /ДВ, бр.34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., изм., бр.44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., бр.64 от 2020 г., в сила от 18.07.2020 г./ е продължено действието на експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, които изтичат по време на извънредното положение или на извънредната епидемична обстановка и три месеца след нейната отмяна, т. е. до 30 юни 2022 г.
С разпоредбата на 20а ал.1 от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП, ДВ, бр.53 от 08.07.2022 г., в сила от 1 юли 2022 г., е предвидено ново продължаване на действието на решенията на органите на медицинската експертиза до издаване на ново експертно решение, но не по-късно от 31 декември 2022 г., когато лицата са подали заявление-декларация за преосвидетелстване от ТЕЛК до 15 юли 2022 г.
Предпоставките за приложение на разпоредбата са: 1. ЕР на ТЕЛК и НЕЛК за определяне на ТНР /вид и степен на увреждане, на което срокът на инвалидност е изтекъл в периода от 13 март 2020 г. до 30 юни 2022 г., 2. правоимащото лице да е подало заявление-декларация за преосвидетелстване от ТЕЛК до 15 юли 2022 г. и
3. Да не е издадено ново експертно решение.
Действително това последно обстоятелство е пренебрегнато от първоинстанционния съд при постановяване на съдебния акт и в този смисъл възражението на касатора за неприложимост на цитираната разпоредба е правилно и се подкрепя от касационния съд.
В настоящия случай по делото е установено, че на 11.05.2020 г. майката на детето Б. е подала пред ТЕЛК заявление-декларация с рег. № Пв-Вх-4796 детето да бъде освидетелствана поради изтичане срока на последното ЕР, като са приложени съответните документи. С ЕР № 1542 от 28.05.2020 г. първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД се произнася и дава оценка на работоспособността – без % вид и степен на увреждане и без срок на определения процент трайна намалена работоспособност. По административната преписка липсват данни това ЕР да е връчено на майката на детето, но факта на подадена жалба от майката на освидетелстваното лице против ЕР на ТЕЛК с вх.№ ЕИС-250/15.03.2023г. и разглеждането и от НЕЛК с ЕР № 0104 от 25.04.2023г. на Специализиран състав на НЕЛК по вътрешни, белодробни и сърдечно съдови болести при НЕЛК, предмет на производството пред съда, не дава основание да се приеме наличие на нарушени права.
Постановеното решение на ТЕЛК за освидетелстване на лицето, макар и само по представени документи е основание да се изключи приложното поле на разпоредбата на пар.20а, ал.1 от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП. Първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон.
Настоящата съдебна инстанция намира, че целта на приетите със ЗМДВИПОРНСПП разпоредби, с които е предвидено продължаване на действието на решенията на органите на медицинската експертиза е да се гарантира възможността на правоимащите лица да получават осигурителни плащания до момента, до който ще е обективно възможно преосвидетелстването им, с оглед затрудняването и препятстването на този процес от извънредността на епидемичната ситуация в Р. Б.
В случая обаче правата и гаранциите за освидетелстване на детето Б. не са засегнати, т. к. дори и в условията на извънредна епидиемична ситуация, с ЕР № 1542 от 28.05.2020 г. първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД се произнася и дава оценка на работоспособността на освидетелстваното лице, макар и само по представени доказателства. Въпросът доколко законосъобразно е извършена преценката от съответната лекарска комисия е въпрос, който не е изследван от съда, като в тази посока не са събрани доказателства и изложени мотиви. Касационният съд не следва да се произнася по съществото на спора относно законосъобразността и правилността на съдебния акт въз основа на събраните по делото доказателства и необходимостта от събиране на нови за изясняване на спора. Подобна преценка се извършва от първоинстанционния съд при положение, че той няма произнасяне по спора при анализ на представените доказателства.
Решението като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на административния съд, който да извърши преценка на събраните по делото доказателства и да се произнесе по съществото на спора. Разрешаването на спора по същество от касационната инстанция би нарушило принципа на чл. 131 от АПК за двуинстанционност на съдебноадминистративното производство и би лишило засегнатите страни от инстанционен съдебен контрол.
В случая е следвало съдът да установи дали ТЕЛК и НЕЛК са взели предвид медицинската документация в нейната цялост, спазени ли са правилата за работа на НЕЛК и ТЕЛК според Наредбата за медицинската експертиза и Правилника
/ПУОРОМЕРКМЕ/ и т. н. В настоящето дело не са изяснени фактите относно спазване на изискванията за работата на НЕЛК и ТЕЛК като органи на медицинската експертиза и като административни органи, издаващи административни актове, поради което делото е решено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК, вр. чл. 221, ал. 2, изр. 2, предл. 2 АПК, обуславя приложението на разпоредбата на чл. 222, ал. 2 АПК, по силата на която след отмяната на първоинстанционния съдебен акт, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 2, пр. 2 АПК Върховният административен съд - шесто отделение,
Решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При този изход на спора, разноски за производството пред настоящата инстанция не следва да се определят. Въпросът с възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.
Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1824/25.10.2023 г., постановено по адм. дело № 1553/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Х. Б. п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ