О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2987

гр.София, 12.10.2023 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Х. ч. гр. дело № 3268 по описа за 2023 г., взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба вх. №24250/15.03.2023г. от Н. С. Л. срещу определение №2463/24.02.2023г. по в. г.д.№2322/2022г. на Софийски градски съд в частта, с която е допуснато изменение на постановеното по делото решение №3208/11.11.2022г. в частта за разноските и жалбоподателят е осъден да заплати на „К. България“ ЕООД сумата от 520лв., представляваща направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатски хонорар.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност на определението, като твърди че при постановяването му съдът не е съобразил конкретните факти по делото. Излага, че уговореният и заплатен от насрещната страна адвокатски хонорар е само за депозираната от нея въззивна жалба, като по делото не са представени доказателства, че същият е и за осъществената защита по депозираните въззивна и частна жалби на Н. Л.. Последното обуславя неправилност на извода на съда за разпределяне на направените от „К. България“ ЕООД разноски по двете жалби. По същество претендира отмяна на определението в обжалваната му част.

Ответникът „К. България“ ЕООД с писмен отговор, чрез адвокат М. Д., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че определението е правилно и законосъобразно. Твърди, че дружеството е представило договор за правна защита и съдействие с уговорено адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство пред въззивната инстанция, както и доказателства за заплащането му, които са достатъчни за присъждане на разноските по делото. Излага, че не са налице основания за тълкуване волята на страните и определяне обема на договореното възнаграждение въз основа на датите, на които са връчени преписите от депозираните по делото жалби. По същество претендира жалбата да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе, съставът на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:

Производството е било образувано по предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, последният във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

Пред въззивния Софийски градски съд, по в. г.д.№2322/2022г., били депозирани жалби, както следва: въззивна жалба от „К. България“ ЕООД срещу постановеното решение №3388/28.10.2021г. по г. д.№33477/2021г. на Софийски районен съд; въззивна жалба от Н. С. Л. срещу постановеното допълнително решение №4819/16.12.2021г. по г. д.№33477/2021г. на Софийски районен съд, както и частна жалба от Н. С. Л. срещу определение №11011/16.12.2021г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, по г. д.№33477/2021г. на Софийски районен съд.

С постановеното от Софийски градски съд решение №3208/11.11.2022г. съдът потвърдил решение №3388/28.10.2021г. и допълнително решение №4819/16.12.2021г. по г. д.№33477/2021г. на Софийски районен съд. Със същото отменил определение №11011/16.12.2021г., постановено по реда на чл.248 от ГПК и вместо него постановил друго, с което осъдил „К. България“ ЕООД да заплати на Н. С. Л. още 300лв., представляващи адвокатски хонорар за разглеждане на делото пред първостепенния съд. В решението съдът приел, че страните не си дължат разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното прозиводство поради компенсация.

С определение №1478/06.06.2023г. по г. д.№974/2023г. на ВКС, ІІІ г. о. решението на Софийски градски съд не било допуснато до касационно обжалване.

На 04.01.2023г. въззивният съд бил сезиран с искане от Н. С. Л. за изменение на решението в частта за разноските, като му присъди сумата от 1500лв., представляваща разходи за адвокатско възнаграждение, ако приеме че насрещната страна е уговорила и заплатила адвокатски хонорар единствено за защита по подадената от дружеството въззивна жалба. Алтернативно, ако съдът приеме, че насрещната страна е заплатила адвокатски хонорар за защита по всички депозирани жалби, молителят направил искане за присъждане на сумата от 1200лв. – адвокатски хонорар за процесуално представителство пред въззивната инстанция, с оглед изхода на спора и прилагане принципите на компенсация на дължимите на всяка от страните разноски.

С обжалваното определение №2463/24.02.2023г. въззивният Софийски градски съд изменил постановеното по делото решение в частта за разноските, като осъдил „К. България“ ЕООД да заплати на Н. С. Л. сумата от 800лв. – разноски за адвокатски хонорар и 16,20лв. за държавна такса. Със същото съдът осъдил Н. С. Л. да заплати на „К. България“ ЕООД сумата от 520лв. – разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.

Настоящият състав намира, че определението на Софийски градски съд в обжалваната му част е недопустимо. За допустимостта на обжалвания акт настоящата инстанция е длъжна служебно да следи, с оглед указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Съобразно разпоредбата на чл.78 от ГПК, разноските в производството се присъждат с оглед крайния изход от спора и съразмерно уважената и отхвърлената част от исковете, а не според това дали въззивните жалби са уважени. Всяка от страните прави разноски за процесуално представителство за цялото въззивно производство, а не само по своята, съответно по жалбата на насрещната страна.

От друга страна, съгласно разпоредбите на чл.248 и чл.250 от ГПК, страните в производството могат да поискат изменение или допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските в определените от процесуалния закон срокове, които са преклузивни. С оглед на това, съдът, до който е направено искане за изменение или допълване на решението в частта за разноските следва да се произнесе в рамките на сезирането си – по отношение на страната, която е направила искането.

В конкретния случай, въззивникът „К. България“ ЕООД не е депозирал молба за допълване на решението за присъждане на разноски, което обуславя извод за недопустимост на въззивното определение в обжалваната му част, тъй като съдът се е произнесъл без да е бил надлежно сезиран с такова искане.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОБЕЗСИЛВА определение №2463/24.02.2023г. по в. г.д.№2322/2022г. на Софийски градски съд в частта, с която е допуснато изменение на постановеното по делото решение №3208/11.11.2022г. в частта за разноските и Н. С. Л. е осъден да заплати на „К. България“ ЕООД сумата от 520лв., представляваща направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатски хонорар.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: