О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1671

гр.София, 05.04.2024г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 3299/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Ф. Ч. Б., чрез адв.К. И., срещу решение № 173/10.02.2023г. по в. гр. д.№ 2577/22 по описа на САС в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважен иска на касатора срещу ЗК Лев инс АД по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размер от 90 000 лева и е отхвърлен за разликата до размер от 200 000 лева.

Касаторът Б. обжалва решението в частта, с която искът му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 90 000 лева до 200 000 лева, като изтъква оплаквания за неговата неправилност.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят въпросите за задължението на въззивния съд като инстанция по същество да прецени самостоятелно доказателствата по делото, да се произнесе по доводите и възраженията на страните и да изложи собствени решаващи мотиви по съществото на правния спор, и този за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 226, ал.1 КЗ /отм/ и за дължимата от съда тяхна съвкупна преценка.Твърди се, че по поставените въпроси въззивното решение е в противоречие с цитираната практика на ВКС.

Насрещните страни по жалбата – ответникът ЗК Лев инс АД и третото лице помагач Д. С. К., не са депозирал отговори по чл. 287, ал.1 ГПК.

Съдът намира касационната жалба за допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване, съобрази...