Р Е Ш Е Н И Е

№ 371

гр.София,18.06.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 3299 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 1671/05.04.2024г. е допуснато по касационната жалба на Ф. Ч. Б. касационно обжалване на решение № 173/10.02.2023г. по в. гр. д.№ 2577/22г. по описа на САС по въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт.

Касаторът Б. обжалва въззивното решение в частта, с която искът му по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 90 000 лева до 200 000 лева, като изтъква оплаквания за неговата неправилност. Твърди да е необоснован извода за съобразяване на определения като справедлив размер на обезщетението от 90 000 лева със средната работна заплата за страната за период от преди 10 години, която останала и недоказана. Сочи, че в нарушение на задължителните указания на ППВС №4/68г. на ВС не били съобразени обстоятелствата, че лечението е продължило две години – до провеждане на операция за отстраняване на винт и 2 бр. киршнерови игли; че ищецът е бил на 26 години към датата на ПТП; уврежданията били съсредоточени изцяло в дясната част на тялото на ищеца; продължителния период на рехабилитация. Възразява срещу оценката на обстоятелствата от значение за приложението на чл. 52 ЗЗД, изтъквайки, че многобройните увреждания, комплексността им, тежестта им, сериозното им негативно отражение върху физическото и емоционалното състояние на ищеца, както и трайните остатъчни явления от произшествието, са останали подценени. Твърди, че съдебната практика определя обезщетение...