О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 970

гр. София, 5.03. 2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

разгледа докладваното от съдия Цанова дело № 3304/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от П. Г. М. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 516/21.04.2023 г. по гр. д. № 622/2023 г., с което е потвърдено решение № 4067 от 02.12.2022 г. по гр. д. № 5840/2022 г. на Пловдивски районен съд, и е отхвърлен предявеният от него срещу Т. Г. М. и Г. Т. М. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК и основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по въпросите: 1/. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства?“; 2/. Длъжен ли е въззивният съд да основе изводите си при обсъждане на всички, а не на избрани доказателства, доводи, становище и възражения, като обсъди всички относими и допустими доказателства, съобразно наведените страните доводи и възражения?“; 3/. „Как и кога и в какъв обем следва да се престира издръжка и гледане на прехвърлителя до края на живота му?“ и 4/. „Освобождава ли се от отговорност за неизпълнение длъжникът, при отказ на прехвърлителя, диагностициран с психично заболяване – “мултиинфарктна деменция“ да приеме предоставените му грижи? Може ли лице с установено психично заболяване да дава информирано съгласие къде иска да живее и да отказва грижи?“.

С писмения си отговор Т. М. изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

По делото не е постъпил писмен отговор от Г. М..

ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да потвърди обжалваното решение ОС - П. е приел, че изпълнението на задължението за издръжка и гледане предполага ежедневна престация на грижи и издръжка в натура, така че да бъдат задоволени в пълен обем нуждите на кредитора от битова страна, както и за опазване и поддържане на здравето му, т. е. от всичко необходимо за спокоен и нормален живот. С оглед свободата на договарянето, страните могат да включват различни изрични договорки в тази насока - за съвместно живеене, за наемане на трети лица, за повече от едно задължено лице и т. н. За да се извърши преценка дали е налице неизпълнение на договор за издръжка и гледане е необходимо да се установи дали длъжникът е предоставял изпълнение ежедневно и в пълен обем, както и дали не е налице отказ от съдействие от страна на кредитора, в какъвто случай на отказ задължението на длъжника се трансформира в парично задължение. Изложил е, че не е необходимо длъжникът да бъде канен да престира, като ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, те се дължат в цялост и независимо от материалните възможности на прехвърлителя. При повече от едно задължени лица, изпълнението на задълженията на кое да е от тях представлява пълно изпълнение. В случай, че длъжникът почине, задълженията му се прехвърлят на наследниците му, независимо от факта, че алеаторният договор се сключва с оглед личността. При предявяване на иск за разваляне на алеаторния договор, поради неизпълнение, в тежест на преобретателя е да установи, че изпълнението покрива задълженията му по договора за издръжка и гледане - в пълен обем и през целия период. Прехвърлителят, респ. наследниците му, не са длъжни да доказват неизпълнение. Право да искат разваляне на алеаторен договор имат лицата, прехвърлители по договора, както и техните наследници, съобразно наследствените си права и в рамките на давностния срок, ако правото е възникнало, но не е упражнено приживе от прехвърлителя. Когато прехвърлителите са съпрузи, всеки от тях на собствено основание може да претендира разваляне поради неизпълнение спрямо себе си на задължението от длъжника. Решаващият съд е посочил, че в случая от събраните по делото гласни доказателства се установява, че ответникът Т. М. е давал в годините както средства за издръжка, така и е осигурявал нормален бит и живот на своите родители. В тази връзка се е позовал на показанията на П., от които се установявало, че Т.М. е отстъпвал на родителите си наема от имота си в [населено място], носил им продукти и храна при всяко свое посещение, извършвал ремонти и подменял овехтели вещи от бита, които показания се подкрепят и от показанията на свидетелката М., която също твърди, че родителите били много доволни от Т., както и че той извършвал ремонти в жилището им. Счел е, че тези показания не се опровергават от данните, изнесени от свидетелката Михайлова, която не споменава никакви факти във връзка с големия син, а единствено изтъква колко самата тя се е грижила за своите свекър и свекърва. По отношение на издръжката, въззивният съд е приел, че доколкото прехвърлителите са имали нужда от осигуряване на издръжка и нормален бит с оглед уговорките в договора, то това задължение е изпълнявано изцяло, като и двете свидетелки П. и М. твърдят, че Г. и Е. са разполагали със средства, дори са инициирали и участвали в строежа и финансирането на църква в [населено място]. По отношение на необходимостта от полагане на непосредствени грижи с оглед здравословното състояние на прехвърлителите, ОС - Пловдив е приел за установено, че едва в края на живота си те са се нуждаели от по-интензивни такива, като твърденията на свидетелката Михайлова за необходимост от грижи за Г. още от 2010 г. не се подкрепяли нито от писмените доказателства за здравословното му състояние, нито от другите гласни доказателства. Напротив, свидетелите П. и М. твърдели, че Г. е имал необходимост от грижи в последните няколко дни преди да почине и в този момент до него е била съпругата му. По отношение на необходимостта от грижи за прехвърлителката Е., съдът е изложил, че от писмените доказателства и от показанията на свидетелките П. и М. се установява, че здравословното състояние на Е. се влошило лятото на 2019 г., т. е. месеци преди смъртта й, като макар, че свидетелката Михайлова обстойно да описва необходимостта от гледане на свекърва й, никъде не посочва от кой момент се е наложило полагането на тези грижи. Яснота по този въпрос не се съдържала и в показанията на свидетелката П., която твърди, че С. М. се е преместила да работи поблизо до дома си, за да помага и гледа свекърва си, но не уточнява в кой момент е станало това. От своя страна свидетелите П. и М. твърдели, че Т. е предлагал на Е. да живеят заедно, дори я взел при себе си за известно време, но тя искала да живее в дома си е отказала грижите му. Ето защо, решаващият съд е счел, че по делото е доказано, че Т. М. и съпругата му С. М. редовно са посещавали в годините и са предоставяли грижи, издръжка в натура и в пари. Договорът за издръжка и гледане е изпълнен точно, поради което и липсват основания за развалянето му поради неизпълнение от страна на длъжниците по него.

По основанията за допускане на касационно обжалване:

Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по формулираните първи и втори въпроса. Процесуалноправните въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.Според установената практика основно задължение на въззивния съд е да обсъди всички своевременно повдигнати възражения и доводи на страните. Произнасянето на съда по възраженията на страните включва установяването на фактите, на които съответната страна се позовава. След фактическите констатации въззивният съд трябва да формулира своите правни изводи, които произтичат от наличието или липсата на тези факти. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, събрани по делото. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени. В случая, противно на изложеното от касатора, въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включ. цитираните в изложението амбулаторни листове, като не е отказал и да цени показанията на св. Михайлова, а е приел, че те следва да преценени по реда на чл.172 ГПК и при съвкупната преценка на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, и е изложил свои мотиви по направените във въззивната жалба доводи и възражения. Доводите за необсъждане на всички представени доказателства се свеждат до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, като доколкото се касае до оплакване за твърдяно неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол по същество на въззивното решение. При липсата на аргументи съществуващата практика да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми, не може да се приеме, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което се поддържа от касаторите.

Касационно обжалване не може да се допусне и на поставения от касатора трети въпрос. Така формулираният въпрос обуславя изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с каузалната практика на ВКС. Трайно в практиката на ВКС се приема, че насрещните престации по договор за издръжка и гледане се определят от конкретното постигнато между страните съгласие. Ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Поемането на други задължения, напр. да се живее в общо домакинство, не може да се предполага, но е възможно да бъде изведено от обстоятелствата, при които е сключен той. Ако в договора задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Паричната престация по правило не може да замести уговорената натурална, поради което кредиторът не може да иска, а длъжникът не може да престира пари вместо грижи и издръжка. Във всеки случай съдът, тълкувайки волята на страните, трябва да определи обема на договорените задължения, след което да съпостави съдържанието на поетото задължение за грижа и издръжка с конкретните нужди на прехвърлителя, съобразявайки неговата възраст, физическото и здравословното му състояние през целия срок на изпълнение на задължението. Представяне на натурална издръжка, според нуждата и възможностите на прехвърлителя да се справя сам, е същността на престацията за грижи и издръжка, така, че релевантни са всички факти, имащи отношение към изпълнението - то пълно ли е, ежедневно и непрекъснато ли се престира, тъй като, за да е налице точно изпълнение на този договор от страна на длъжника, той следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да бъдат задоволени нуждите му. Неизпълнението - пълното или частично, забавено или неточно изпълнение на приобретателя, е винаги основание за разваляне на договора. Приживе, отношението на кредитора към предоставеното от длъжника изпълнение по грижи и издръжка е от значение за преценката има ли и какво изпълнение по договора от приобретателя, поради което се преценява ведно с всички останали доказателства, но не освобождава ответника от задължението да установи изпълнение и не е основание за отхвърляне на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, ако няма доказателства за пълно и точно изпълнение. При постановяване на решението си, въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като, преценявайки всички събрани по делото доказателства, е приел че е налице пълно и точно изпълнение от приобретателите. Поддържаната от касатора липса на пълно изпълнение на задължението за издръжка и гледане, е свързана с правилността на изводите във въззивното решение, по която настоящият състав не може да се произнесе в производството по чл. 288 ГПК. При липсата на аргументи съществуващата практика да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми, не може да се приеме, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което се поддържа от касаторите.

Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения четвърти въпрос. Трайно в практиката на ВКС се приема, че съгласно чл.2 ЗЛС с навършване на 18- годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават, а съгласно чл.5 ЗЛС пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а ако състоянието им не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение. Само в тези хипотези пълнолетните лица са недееспособни. Поставянето под запрещение се извършва само с акт на съда - глава 28 ГПК, който, при липсата на особени правила, влиза в сила при условията на чл.296 ГПК. До влизане на съдебното решение за поставяне под запрещение в сила, дееспособността на пълнолетните лица е пълна и неограничена - арг. чл.338 ал.3 ГПК. Те могат да извършват всякакви действия с обвързващ ефект. При постановяване на решението си, въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като е приел, че при отказ на прехвърлителя /който към този момент, а и по - късно не е поставен под запрещение/ да приеме предоставените му грижи длъжникът се освобождава от отговорност за предоставянето им и не може да се приеме, че е налице неизпълнение.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 516/21.04.2023 г. на ОС - Пловдив по гр. д. № 622/2023 г.

По делото липсват данни за направени от Т. М. разноски за касационната инстанция, поради което и такива ен му се дължат.

Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 516/21.04.2023 г. на ОС - Пловдив, VІ състав, постановено по гр. д. № 622/2023 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: