Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. А. ЧЛЕНОВЕ:Р. Л. Л. П. при секретар А. С. А. и с участието на прокурора Тодор Мерджановизслуша докладваното от председателяИ. А. по адм. дело № 84/2021

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК)

Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1582/24.08.2020г., постановено по адм. д.№ 3148/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив.

С обжалваното решение е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ да заплати на Ц. А. сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна Заповед № УРИ 4536з-515/25.09.2017г. на Началника на ГПУ Свиленград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.09.2018г. до окончателното й изплащане като този иск е отхвърлен до пълния му предявен размер от 30 000 лева, както и е отхвърлен изцяло иска за имуществени вреди в размер на 90 000 лева. Със същото решение ответната дирекция е осъдена да заплати на ищцата 410 лева направени от нея разноски по делото и 83,33лева адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.

Касационната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР е срещу осъдителната част от съдебното решение. Твърди неправилност на решението в тази част, като за това се навеждат касационните основания по чл.209, т.3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по тази касационна жалба – Ц. А. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор, постъпил на 28.10.20 година. Иска отхвърляне на касационната жалба.

Касационната жалба на Ц. А. е срещу отхвърлителната част на съдебното решение. Твърди, че в тази част то е резултат от неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – чл.209, т.3 АПК. Иска отмяната му и уважаване на исковете в пълен размер. Претендира разноски.

Ответникът по тази касационна жалба – Главна дирекция „Гранична полиция“ чрез своя процесуален представител изразява становище в съдебно заседание за неоснователността й.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими. Те са подадени от страни по делото, в срока по чл.211, ал.1 АПК, срещу съответната част от съдебното решение, неблагоприятна за съответния касатор. По основателността им приема следното: Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с два иска срещу ГД „ГП“, предявени от Аргирова за обезщетяване на вреди от незаконосъобразна Заповед № УРИ4536з-515/25.09.2017г., издадена от началника на ГПУ Свиленград, с която закупеният от ищцата и регистриран на нейно име, лек автомобил, марка БМВ, модел 535Д, е предаден на трето лице на осн. чл.84 ЗМВР. Единият иск е за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пазарната цена на отнетия й, и предаден на трето лице автомобил, към датата на заповедта, а другият за заплащане на обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални негативни преживявания, стрес, психично разстройство, невъзможност да се ползва от общочовешки права – на свободно предвижване, на справедлив процес, на добра администрация, претърпени през периода от предаването на автомобила до 09.12.19 година. Предявени са и претенции за заплащане на законната лихва върху обезщетенията от влизане в сила на решението за отмяна на заповедта, до окончателното им изплащане.

Съдът е преценил исковете като допустими, а ответникът като надлежен и ги е квалифицирал като такива с пр. осн. чл.203 АПК вр. с чл.1, ал.2 ЗОДОВ.

За установено от фактическа страна е приел, че ищцата е закупила въпросния автомобил на 27.02.17г. за сумата от 2000 лева като на същата дата го е и регистрирала на свое име.

Установено е, че на 12.07.17г. същият автомобил е заложен за издирване в НШИС със страна, подала сигнала – Великобритания, с основание „открадната, незаконно присвоена, изгубена вещ“.

На 09.08.2017г., при извършена проверка на ГКПП“К. А. след установено съвпадение с издирвания автомобил, ищцата е била поканена да предаде доброволно автомобила на осн. чл.84, ал.2 ЗМВР, което тя е сторила, за което е съставен протокол от същата дата, а автомобилът предаден за съхранение в ГПУ Свиленград.

Установено е, че след разменена кореспонденция между ДМОС при МВР, бюро СИРЕНЕ Великобритания и началника на ГПУ Свиленград, последният със заповед № УРИ4536з-515/25.09.2017г., разпоредил връщане на автомобила на К. К., който е представител на фирма „Плам“ЕООД, преупълномощена за репатрирането на автомобила. С приемо – предавателен протокол от 20.01.17г. на ищцата са предадени от служител на ГПУ Свиленград регистрационните табели на автомобила, на която дата тя узнала и за заповедта за предаването на автомобила на трето лице. Установено е, че след оспорването на заповедта от ищцата, с влязло в сила на 13.09.18г. решение на Хасковския административен съд, тя е отменена като незаконосъобразна.

Съдът е установил, че по случая е образувано и наказателно досъдебно производство № 42/18г. за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. с чл.209, ал.1 НК, по което ищцата е разпитвана като свидетел.

Съдът е приел за установено, че още с предаването на автомобила, ищцата е започнала да изпитва негативни емоции, които се задълбочили и ищцата посетила психиатър на 23.10.17г., която й е поставила диагноза [диагноза] и е назначила лечение.Последвали периодични посещения на ищцата при същия психиатър през 2017г. и през 2018г. Установено е ново разстройство на ищцата през 2018 г. по повод участието й в досъдебното производство. През цялата 2019г. не било осъществено проследяване състоянието на ищцата, като същата посетила лекаря си пред 2020г. след образуване на делото.

Въз основа на заключение по допусната съдебно-оценъчна експертиза, съдът е установил, че средната пазарна цена на автомобил от категорията на процесния, към датата на доброволното му предаване от ищцата е 86 730 лева, която е същата и към датата на издаване на отменената заповед.

Въз основа на заключението на съдебно-психиатричната експертиза, административният съд е приел, че при ищцата се установява [състояние], което не представлява [заболяване] в тесния смисъл на думата, а е [заболяване], поради което ищцата е психично здрава.

След като е посочил, кои са кумулативните предпоставки на чл.1 ЗОДОВ при изпълнението на които исковете са основателни, съдът в конкретния случай е приел от правна страна следното: по отношение на иска за обезщетяване на причинени имуществени вреди е преценил, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между отменената като незаконосъобразна заповед на началника на ГПУ Свиленград и твърдяната от ищцата вреда. Съдът е формирал този извод, след като е отчел, че автомобилът е предаден на служители на ответника доброволно от ищцата, а не по силата на отменената заповед, приел е също така, че със заповедта, с която автомобилът е предаден на трето лице ( отменената) не се засягали пряко, а само косвено правата и законните интереси на ищцата като собственик на предадената вещ. Съдът е посочил също така, че засягането е косвено, но не в резултат на отменената заповед, тъй като отмяната й не води до връщане на автомобила в патримониума на ищцата. Съдът е приел, че претендираните от ищцата имуществени вреди биха били налични и то като пряка и непосредствена последица само ако е установена отмяна на акт по чл.84, ал.9 ЗМВР, който е бил неблагоприятен за ищцата, тоест ако й е отказано връщане на автомобила въпреки наличието на условията на чл.84, ал.9 ЗМВР. Като правилно е преценено от съда становището на ответника, че въпросите, свързани с претенциите за собственост върху автомобила, би следвало да се разрешат в процес, различен от административния, съгласно правното им естество. Съдът е преценил като неотносими доводите на ищцата, че липсвали данни другото лице да е собственик на автомобила, тъй като в производството по чл.84 ЗМВР не се разрешавали спорове за собственост. Съдът е посочил на ищцата с оглед образуваното досъдебно производство, в което тя имала качеството на пострадал, възможността за нея да участва в същото като граждански ищец във връзка с причинената й от деянието имотна вреда.

По иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, административният съд е приел от правна страна, че е налице причинно-следствена връзка между установените като преживени от ищцата негативни емоции и стрес и незаконосъобразната заповед. Съдът е определи релевантния период на така преживените вреди от датата на узнаване за заповедта -20.10.17г. до датата на първото по делото заседание -09.12.19г. Определил е размера им отчитайки техния интензитет, периода и вида им.

Административният съд е приел, че не са налице доказателства по делото, които да водят до извод за наличие на някоя от хипотезите на чл.5 ЗОДОВ.

Преценил е като основателна претенцията за заплащане на законна лихва върху размера на определеното от съда обезщетение, считано от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя заповедта.

По разноските съдът е определил като дължими на ищцата сумата от 400 лева –възнаграждения за експертизите, 10 лева държавна такса и адвокатски хонорар, пропорционален на уважената част от едната искова претенция, изчислен на 83,33 лева.

Съдът е отхвърлил искането на ответника за присъждане на разноски, позовавайки се на приложимата редакция на чл.10, ал.3 ЗОДОВ.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че административният съд е направил неправилна правна квалификация на исковете. В молба-становище от ищцата ( лист 32 от делото пред първоинстанционния съд) се заявява, че настъпилите имуществени и неимуществени вреди в сферата на ищцата са в причинно следствена връзка с издадената и отменена като незаконосъобразна Заповед УРИ 4536з -515/25.09.2017г., издадена от Началника на ГПУ-Свиленград, като по-долу в същата молба – становище, се сочи, че с незаконосъобразните действия по предаване на собствения на ищцата автомобил на друго лице – несобственик, съобразно отменената заповед, са причинени твърдените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди на ищцата.

Горепосочените уточнения дават основание за квалификация на предявените искове като такива по чл.301 АПК, който разпорежда - Когато административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно - удоволетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не стане, засегнатото лице има право на обезщетение.

Неправилната правна квалификация на исковете влияе върху правилността на постановето съдебното решение и по двата иска, тъй като не са изследвани от съда всички предпоставки при наличието на които може да се ангажира отговорността на ответника в хипотезата на чл.301 АПК.

Следва да се посочи обаче, че в една част решението на административиня съд по иска за неимуществени вреди е недопустимо. За недопустимостта на обжалваното съдебно решение, касационната инстанция следи и служебно по силата на чл.218, ал.2 АПК. В исковата молба, ищцата сочи като период на претърпените от нея неимуществени вреди – от момента на предаване на личния й автомобил до отмянатае на издадената заповед.. Индивидуализиран чрез дати, според описания начин, този период е от 09.08.2017година до 13.09.2018 година.

В съдебно заседание, проведено на 09.12.2019г. процесуалният представител на ищцата заявява, че неимуществените вреди, обезщетяването на които се иска, се търпят от ищцата и до днес, а не както било записано за по-кратък период в исковата молба.

С това изявление, ищцата прави изменение в пределите на търсената от нея защита от заявената в исковата молба. Последваща промяна на първоначално въведено спорно право е допустима при спазване на правилата в чл.214 ГПК, сред които е налице забрана за едновременна промяна на основанието и петитума на исковата молба. При претендирано парично вземане за определен период от време, какъвто е настоящият случай, вземането се индивидуализира освен чрез размер и чрез периода, за който се претендира, които определят и границите на дължимата съдебна защита. С исковата молба не е предявено искане за обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата за периода от 14.09.18г. до 09.12.19 г., от което следва, че последващото заявяване от процесуалния й представител и на този период, с което се променя крайната дата на първоначално заявения в исковата молба, е процесуално недопустимо, тъй като е равнозначно на предявяване на нов иск в хода на висящ исков процес. Недопустимото изменение на периода на исковата претенция за обезщетяване на неимуществени вреди, е обусловило недопустимостта на съдебното решение за този период. Решението в тази част следва да се обезсили, а съдебното производство се прекрати.-

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като основателни част от възраженията в касационната жалба на Аргирова досежно приетото от първоинстанционния съд по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.

От исковата молба, уточнителната молба от 06.11.19 г., молбата-становище на Аргирова, намираща се на лист 32 от делото пред административиня съд и от писмените бележки, представени на 22.06.20г. става ясно, че с предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди се иска обезщетяване на понесени материални щети, които ищцата твърди, че са в размер на пазарната стойност на автомобила към датата на издаване на незаконосъобразната заповед, понесени от незаконосъобразната заповед и изпълнението й. Установено е по делото и не се спори между страните, че ищцата е придобила собствеността върху въпросното МПС пред датата на отменената като незаконосъобразна заповед. Установено е също така, че ищцата доброволно е предала МПС на гранична полиция, след като е била поканена за това. Установено е, че с въпросната заповед от 25.09.17г., отменена впоследствие от съда, МПС, за което ищцата притежава документ за собственост е разпоредено връщането на автомобила, като преди това е посочено, че фирмата собственик Alphabet GB LTD е ангажирала фирмаTony Clarke Legate group limited да се заеме с връщането на автомобила, която от своя страна е наела подизпълнител – К. К., представител на фирма „Плам“ЕООД за установяване и връщане на автомобила.

Установено е, че с протокол от 25.09.17г. автомобилът е върнат от служител на ГПУ –Свиленград на К. К., което е приело автомобила.

Безспорно е и се установява от влязлото в сила съдебно решение на Хасковския административен съд № 645/06.08.18г., постановено по адм. д.№ 1134/17г., че заповедта за връщане на автомобила е отменена като незаконосъобразна. Съдът е обосновал извода си с липсата на фактически основания за издаването на заповедта и непосочване на правно основание за връщане на автомобила, както и с липсата на безспорни доказателства, че британските власти са подали формуляр по надлежния ред, съдържащ изрично искане за връщане на автомобила.

От влязлото в сила определение на Хасковския административен съд от 10.04.18г., постановено по адм. д.№1134/2017г. се установява, че искането за спиране изпълнението на обжалваната заповед ( за предаване на автомобила на трето лице), е недопустимо, тъй като заповдта не е подлежала на предварително изпълнение.

От горепосоченото следва, че с издаването на отменената заповед Заповед № УРИ4536з-515/25.09.2017г., издадена от началника на ГПУ Свиленград и изпълнението й, е нарушено правото на ищцата на мирно ползване на собствеността й върху въпросното МПС. Това право е защитено по чл.1 от Първи протокол към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните освободи (ЕКПЧ).

Твърденията на ищцата са, че е претърпяла щета, изразяваща се в лишаването на ищцата от това имущество.

Макар от формална гледна точка, отменената заповед на началника на ГПУ Свиленград да не е довела до промяна в собствеността на МПС, то изпълнението й, чрез извършеното фактическото предаване на автомобила на трето лице, ищцата фактически е лишена от собствеността си върху него, тъй като нито може да го ползва, нито да се разпореди с него. Именно в това се състои причинно-следствена връзка между незаконосъобразната заповед на началника на ГПУ Свиленград и изпълнението й, и вредата, сочена от ищцата, изразяваща се в отнетия й автомобил. Връзката е пряка и непосредствена, тъй като заповедта е правното основание за фактическото предаване на автомобила, което е извършено и автомобилът е предаден на друго лице.

Неправилно, административният съд изследва наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между въпросната заповед и твърдяната от ищцата вреда, преценявайки, не до какво е довела заповедта и изпълнението й, а какъв ще е резултата от отмяната й.

Наличието на твърдяната от ищцата имуществена вреда зависи от наличието или не на възможност административният орган да възстанови нарушеното право, която в конкретния случай се изразява в наличието или не на фактическа възможност за връщане на ищцата на въпросния автомобил, която предпоставка административният съд поради грешната првна квалификация на исковете, не е изследвал и не е дал указания на страните за ангажиране на доказателства въ ввръзка с този въпрос. Липсата на събрана информация по делото по този въпрос, препятства касационната инстанция да се произнесе по съществото на исковата претенция, а е основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново произнасяне от административния съд и по този иск.

В случай, че административният орган може да възстанови нарушеното право и представи доказателства, че е извършил това, то искът за обезщетяване на имуществената щета, така както е индивидуализирана, би бил неоснователен.

В случай, че се установи невъзможност за административния орган да възстанови нарушеното право, преценката на съда по основателността на иска в това число и относно размера на вредата, следва да се съобрази и с установения в съдебната практика принцип, че размерът на присъденото обезщетение не трябва да води до неоснователно обогатяване на лицето.

По изложените съображения, касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно, тъй като е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд.

С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, следва да се отмени решението на първоинстанционния съд и в частта относно разноските, претенциите за присъждането на които следва да се преценят при новото гледане на делото, както и претенциите на страните за присъждане на разноски за настоящата инстанция.

По тези съображения и на осн. чл.221, ал.3 и 222, ал.2 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1582/24.08.2020г., постановено по адм. д.№ 3148/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив, В ЧАСТТА, в която съдът се е произнесъл по иска на Ц. А. срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ за заплащане на безщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна Заповед № УРИ 4536з-515/25.09.2017г. на Началника на ГПУ Свиленград, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 13.09.2018г., за периода 14.09.18г. до 09.12.19 година и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в тази част поради недопустимост на иска.

ОТМЕНЯ Решение № 1582/24.08.2020г., постановено по адм. д.№ 3148/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив, в останалата част като ВРЪЩА в тази част делото на друг състав на Административен съд – Пловдив за ново разглеждане.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Искра Александрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Румяна Лилова

/п/ Любка Петрова