О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4444

гр. София, 02.10.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 2897 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. В. П., подадена в лично качество и като законен представител на малолетните З. А. П. и М. А. П., срещу определение № 10878 от 05.06.2025 г. по гр. д. № 6030/2025 г. на Софийски градски съд, с което са обезсилени като недопустими определение № 9311/24.02.2025 г. по гр. дело № 2328/2025 г. на Софийски районен съд, постановено по реда на чл. 389 ГПК и постановеното по реда на чл.247 ГПК по същото дело определение № 15398/01.04.2025 г., поради липса на родова компетентност на районния съд да се произнесе по предявените искове и по молбата с правно основание чл. 389 ГПК за допускане на обезпечение по тях.

В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение, като се твърди, че предявеният главен иск е с правно основание чл. 200 КТ и неговата родова подсъдност определя родовата подсъдност на всички останали искове, а тя е на районния съд. Поддържа се, че в първоинстанционното производство не е бил повдигнат спор за родовата подсъдност на исковете, поради което не са били налице основания въззивният съд да обезсилва постановените от първоинстанционния съд определения, с които е допуснато поисканото обезпечение на исковете. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в частната касационна жалба, без да може да се извлече кое е визираното...