Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Д. ЧЛЕНОВЕ:С. Б. А. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Т. докладваното от съдиятаС. Б. по адм. дело № 88/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ против решение № 5105/05.10.2020 г. по адм. д. № 2003/2020 г. по описа на Административен съд – София-град. В жалбата твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на съда, че изпратеното до „НЕК“ ЕАД писмо има характер на индивидуален административен акт и подлежи на оспорване. Моли да се отмени обжалваното решение.

Ответникът по жалбата, „НЕК“ ЕАД, редовно призовано, се представлява от юрисконсулт Маринкова. Моли да бъде отхвърлена касационната жалба и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изразеното волеизявление на административния орган непосредствено засяга права и законни интереси на заявителя „НЕК“ ЕАД. Поради това, предвид определението за индивидуален административен акт, дадено в чл. 21, ал. 1 АПК, макар й неотговарящо на всички изисквания за форма, разписани в чл. 59, ал. 2 АПК, писмото има характер на индивидуален административен акт и правилно е разгледано като такъв. Правилен е и направеният краен извод за незаконосъобразност на същия поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд – София-град е образувано е по жалба на „НЕК“ ЕАД срещу Отказ изх. № РР-03-2/2019г. от 15.01.2020 г. на директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.

Съдът е отменил обжалвания отказ, върнал е административната преписка, образувана по заявление вх.№ РР-03-2/21.01.2019 г. на директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ за ново разглеждане и произнасяне, съобразно мотивите на съдебния акт и е определил едномесечен срок за издаване на административен акт, който започва да тече от датата на влизане в законна сила на съдебното решение.

Приел е, че обжалваният отказ е издаден в противоречие със законовите изисквания относно формата и съдържанието на акта, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Обосновал се е, че в обективирания в писмо от 15.01.2020 г. отказ липсва наименование на акта, диспозитивна част, пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва, както и фактическите и правните основания за издаването му. От акта не се установява фактическата обстановка, нито същата може да бъде отнесена към конкретни правни основания за издаване на акта.

Съдът е посочил, че ответникът не се е позовал на нито една от трите императивно посочени предпоставки по чл. 73, ал. 1 т. 1-3 от ЗВ, уреждащ условията за изменение на разрешително за водоползване на воден обект. Според съда, ответникът само е посочил нормата на чл. 68, т. 3а от ЗВ, без да посочи какви са били фактическите му съображения, за да се основе на нея. Приел е, че искането на „НЕК“ ЕАД е за издаване на разрешително за ползване на повърхостен воден обект - р. Яденица, на основание чл. 46, т. 1 б. “а“, б. “б“, б. “г“ и б. “ж“ от ЗВ и за водовземане от повърхностен воден обект - р. Яденица с цел производство на електроенергия за преработка на екологичните води на реката и поради това компетентен административен орган да се произнесе по така постъпилото заявление е директор на Басейнова дирекция „ИБР“ на основание чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е изследвал всички възражения на жалбоподателя и след правилна преценка на материалния закон е постановил съдебния си акт.

От фактическа страна по делото е изяснено, че със заявление вх. № РР-03-2/21.01.2019 г. от „НЕК“ ЕАД на основание чл. 52, ал. 1, т. 4, чл. 44, ал. 1 чл. 46, ал. 1, т. 1 и чл. 60, ал. 1-3 от ЗВ във вр. чл. 22 от Наредбата за ползването на повърхностните води е поискало издаване на разрешително за водовземане и позлване на повърхностен воден обект - за енергийни нужди, а именно: производство на електроенергения от ПАВЕЦ „Чаира“ и от МВЕЦ за екологични води. Целта на ползване на водния обект е за произовдство на електроенергия посредством ПАВЕЦ „Чаира“, като включва изграждане на съоръжения по проект „Яденица“. В полза на „НЕК“ ЕАД е било издадено разрешително за водоползване на воден обект № 003058/18.07.2003 г., срокът на действие на което е продължено с Решение № 23/23.02.2009 г. на министъра на околната среда и водите до 18.07.2019 г. за производство на електроенергия посредством ПАВЕЦ „Чаира“, воден обект - язовир „Белмекен“, изграден на р. Крива и язовир „Чаира“. В оспорения в процеса Отказ изх. № РР-03-2/2019 г. /23/ от 15.01.2020 г., директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ е приел, че тъй като вече има издадено разрешително № 003058/18.07.2003 г. на МОСВ, продължено и изменено с Решение № 23/23.02.2009 г. няма възможност да бъдат издадени два административни акта с една и съща цел. Посочил е, че правата за водовземане от р. Яденица за производство на електроенергия чрез ПАВЕЦ „Чаира“ следва да бъдат уредени чрез изменение на това разрешително от Министъра на околната среда и водите.

Съдът е изяснил подробно фактите и е изложил обосновани мотиви, в съответствие с приложимия материален закон.

Неоснователно е касационното възражение, че обжалваното писмо не представлява ИАА и не подлежи на обжалване. С него директорът на Басейнова дирекция се е произнесъл по подаденото от „НЕК“ ЕАД заявление от 21.01.2019 г. за издаване на разрешително за водовземане и ползване на повърхностен воден обект, когато за реализиране на водовземането е необходимо изграждане на нови системи и съоръжения. В изпратеното до заявителя писмо изрично е посочено, че административното производство по подаденото заявление се прекратява, като се излагат мотиви, че за водовземането за енергийни нужди - производство на електроенергия от ПАВЕЦ „Чаира“ има издадено разрешително от 2003 г. и не е възможно да се издадат два акта с една и съща цел. Изложените съображения на административния орган категорично засягат интересите на заявителя, поради това че му се отказва издаване на исканото разрешително и те обосновават извода за наличие на индивидуален административен акт.

Съдът подробно е анализирал административния акт както от формална страна, така и по същество, с оглед компетентността на административния орган да се произнесе по заявлението. Обосновани са изводите му за липсата на мотиви по депозираното искане на „НЕК“ ЕАД, а именно - за издаване на разрешително за водовземане, което ще се реализира след изграждане на нови системи и съоръжения.

В представеното по делото писмо от 24.04.2019 г. от зам.-министъра на околната среда и водите, адресирано до директора на БДИР и до изпълнителния директор на „НЕК“ ЕАД е посочено ясно, че за водоползването за изграждане на язовирна стена “Яденица“ и водовземане от язовир “Яденица“ следва да се издаде разрешително от директора на Басейнова дирекция, а след изграждането на язовира и включването му в Приложение № 1 от ЗВ, последващото разрешително за водовземане за производство на електроенергия от ПАВЕЦ „Чаира“ ще се издаде от министъра на околната среда и водите по реда на чл. 52, ал. 1 ЗВ. Компетентността на директора на Басейнова дирекция „ИБР“ произтича от разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ и е свързана с това, че язовир „Яденица“ все още не е изграден и не е включен в приложение № 1 към чл. 13 от Закона за водите. Едва след изграждането му и след като стане част от Приложение № 1 към чл. 13 от ЗВ, министърът на околната среда и водите ще има правомощие на основание чл. 52, ал. 1, б. “а“ от ЗВ да го включи в издаденото разрешително на „НЕК“ ЕАД.

При тези доводи, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационна жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5105/05.10.2020 г. по адм. д. № 2003/2020 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ да заплати на „НЕК“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Марио Димитров

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Светлана Борисова

/п/ Аглика Адамова