Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: К. Х. Членове: МИРА Р. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 12291/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Б. против Решение № 1926 от 01.11.2023г., постановено по адм. дело № 748/2023 г. на Административен съд - Благоевград, с което по жалбата на Л. М. е отменен негов мълчалив отказ по заявление вх. №ОС-0205-348 от 26.06.2023г. и и преписката му е изпратена за произнасяне по заявлението на Л. М.. Касаторът излага подробно мотивирани съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Отправя искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата на Манова да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – Л. М. чрез пълномощника си адв. Н.Боянина, в писмен отговор излага мотивирани съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

С обжалваното решение Административният съд – Благоевград е отменил мълчаливия отказ на кмета на община Благоевград по заявление вх. №ОС-0205-348 от 26.06.2023г. на Л. М. и е изпратил административната преписка на кмета на община Благоевград за произнасяне по заявлението на Л. М.. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че заявление с вх. № ОС-0205-348 от 26.06.2023г. е за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка по чл. 587 от ГПК и същото представлява административна услуга по смисъла на 1, т.2, б. „а“ от ДР на Закона за администрацията по реда на производство за издаване на индивидуални административни актове 8 от ПЗР на АПК. Срокът за произнасяне на административния орган е 7-дневен съгласно чл. 57, ал.2 от АПК, доколкото се касае за удостоверяване на факти с правно значение съгласно чл.21, ал. 3 от АПК, същия е изтекъл на 03.07.2023г. Съдът е приел, че няма данни за произнасяне по подаденото заявление до тази дата, както и до датата на подаване на жалбата срещу мълчалив отказ, поради което е приел, че е приложима фикцията по чл. 58, ал.1 от АПК. На следващо място административният съд е установил, че компетентен орган е кметът на община Благоевград, с оглед местонахождението на имота и негово е задължението да удостовери дали имотът е общинска собственост или не, за нуждите на обстоятелствената проверка по чл. 587, ал.2 от ГПК, както и че е извън компетентността му да преценява наличието на предпоставки за придобиване на имота на основание давностно владение, тъй като същата следва да бъде извършена от нотариус в охранително производство. Съдът е приел, че в охранителното производство пред нотариус, респективно пред компетентния общ съд в случай на материалноправен спор, се преценява наличието на предпоставки за придобиване право на собственост по давностно владение по чл. 79 от Закона за собствеността, в това число наличието на забрана да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. По отношение на нередовността на заявлението, поради невнасяне на дължима такса за административна услуга, е прието от съда, че не е представлява предпоставка за отказ, а за изпълнение на процедура по чл. 30, ал.2 от АПК . Решението е правилно.

Административният съд е събрал всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ са индивидуални административни актове. Такъв акт е и този, с който се признава или отрича съществуването на права или задължения. Видно от съдържанието на 1, т. 2, б. ”б” от ДР на Закона за администрацията, във вр. с чл. 21, ал. 3 АПК и при съобразяване фактите по делото е налице мълчалив отказ за извършване на административна услуга, която е елемент от охранително производство по чл. 587, ал. 2 ГПК.

Поисканата административна услуга е за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, с която следва да се установи дали поземлен имот с идентификатор 04279.604.191, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, одобрен със заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на ИДАГ, с адрес гр. Благоевград, [улица]с площ от 175 кв. м., трайно предназначение на територията – „урбанизирана“, начин на трайно ползване „ниско застрояване“ /до 10 /десет/метра е актуван като общинска собственост. Документът е необходим на Л. М. във връзка с производство по чл. 587 от ГПК за установяване на предпоставките за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. В случая,

административният орган е длъжен, и то в условията на обвързана компетентност, да удостовери исканите факти и обстоятелства такива, каквито са, като отрази в молбата-декларация обстоятелството, дали съответният недвижим имот е актуван като общински и да посочи трима свидетели, указани от заявителя, които да бъдат разпитани в нотариалното производство, като направи заверка на техните данни. Административният орган не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана. Следователно, административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, след като се увери в правния интерес на молителя да получи искания документ. Задължението му се изразява именно в издаване на удостоверение относно обстоятелството представлява ли имотът общинска собственост. В случая административният орган не е извършил исканата административна услуга, тъй като не е заверил приложената молба-декларация по образец. Този отказ е незаконосъобразен, защото независимо какво е изявлението на кмета на община Благоевград по отношение на наличието на общинска собственост върху имота, той е длъжен да го отрази в представената молба-декларация по образец. Наред с това кметът следва да изпълни и задълженията си за посочване на свидетели за извършване на обстоятелствената проверка, съгласно чл. 587, ал.2 ГПК. Крайната преценка дали са налице предпоставките за издаване на нотариален акт върху имота принадлежи на нотариуса.

Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че задължение на административния орган да се произнесе по отправено до него искане тогава, когато административната преписка е окомплектована. След получаване на заявлението, административния орган е следвало на осн. чл. 30, ал. 2 АПК при преценка, че искането не удовлетворява изисквания на приложимите нормативни актове, да уведоми заявителя да отстрани недостатъците, каквото производство не е проведено.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на съдебно-деловодни разноски е неоснователно. В полза на ответника следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1000/хиляда/ лева. Настоящият съдебен състав не дължи произнасяне за разноски за първоинстанционното производсто, тъй като видно от съдебното решение е налице диспозитив, с който О. Б. е осъдена да заплати на Л. М. разноски в производството.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1926 от 01.11.2023г., постановено по адм. дело № 748/2023 г. на Административен съд - Благоевград.

ОСЪЖДА О. Б. да заплати на Л. М., разноски по делото в размер на 1000 /хиляда/ лева - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Р. п/ МАРИЯ РАДЕВА