Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: СВЕТЛОЗАРА А. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 17/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "С. Г. ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Р. Д., подадена чрез юрк. М., срещу Решение №6436 от 30.10.2023 г. по адм. дело № 5838/2023 г. по описа на Административен съд – София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221419002951-091-001 от 09.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 496 от 21.04.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр. София при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 14 149,12 лева в резултат на начислен ДДС за данъчни периоди м.03 и м.04.2019 г.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че не е бартер по смисъла на чл. 130 ЗДДС и съответно, не е налице основание за начисляване с РА на ДДС в общ размер на 14 149,12 лева за процесните данъчни периоди. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг с отмяна на РА. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директорът на Дирекция „ОДОП“- гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк.Л. И. оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводи в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е РА № Р-22221419002951-091-001 от 09.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 496 от 21.04.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр. София при ЦУ на НАП, с който спрямо „Сигма голд“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 14 149,12 лева в резултат на начислен ДДС за данъчни периоди м.03 и м.04.2019 г.

В хода на ревизията е установено, че основната дейност на дружеството през ревизирания период е извършване на спедиторски услуги, включващи организиране и координиране на превози на товари по заявки на товародатели или чрез посредничеството на други български и чуждестранни спедиторски дружества. За изпълнение на транспортните услуги ревизираното дружеството ползва услугите на дружества подизпълнители - "Старт спед" ЕООД, „Н. Н. ЕООД, „Стрийт транспорт“ ЕООД и „Абевил“ ЕООД, с които е сключил рамкови договори за превоз на товари, съгласно които ревизираното лице осигурява на дружествата превозвачи Шел-карти за зареждане на гориво и заплащане на пътни и други такси в Европа. За ползване на услугите чрез тези Шел-карти, "Сигма голд" ЕООД е подписал договор с "Ш. Б. ЕАД. С. П. № 1 към него, всяка от предоставените карти осигурява заплащане на гориво, на пътни (тол), винетни такси, единствено за конкретен автомобил с посочен регистрационен номер. Тези карти са издадени на името на "С. Г. ЕООД, но в тях са вписани регистрационните номера на превозните средства, ползвани и включени в лицензите на транспортните фирми. По този начин превозвачите получават по-евтино гориво за осъществяваните от тях курсове поради факта, че за общото заредено количество гориво, "Сигма голд" ЕООД получава отстъпки от "Ш. Б. ЕАД. Съгласно подписаните между "С. Г. ЕООД и превозвачите споразумения за прихващане, при заплащане на стойността по фактурите за извършените международни превози се приспада сумата за гориво и пътни такси, след което остатъкът се плаща към съответната транспортна фирма.

Предвид горното първоинстанционният съд е приел за правилен извода на приходната администрация, че в случая в отношенията между РЛ и дружествата превозвачи е налице хипотезата на бартер по смисъла на чл. 130 ЗДДС, доколкото фактурите, по който ревизираното лице е ползвало данъчен кредит, са във връзка със заредено гориво с Шел-карта и такса за обслужване на същата от българските дружества превозвачи, регистрирани по ЗДДС, които дължат насрещна престация за горивото и таксите към РЛ. В тази връзка е прието, че ревизираното дружество е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит в съответния размер по фактури за зареденото гориво с Шел-карти и такси за обслужване на същите, като в същото време това гориво се използва от дружествата превозвачи при извършването на транспортни услуги, от което следва, че РЛ е предоставяло горивото на трети лица. Според съда в случая се касае за доставка на услуги – предоставянето на превозвачите на „Шел – карти“ за закупуване на гориво за осъществяване на транспортните услуги, като срещу тази доставка стои насрещното задължение за заплащане на възнаграждение по договорите за превоз. В случая „Сигма голд“ ЕООД е следвало да издаде първични счетоводни документи на дружествата превозвачи и да начисли дължимия данък на основание чл. 86 ЗДДС. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

През ревизираните периоди РЛ е упражнило право на приспадане на данъчен кредит за покупки на гориво чрез Шел-карти и такси по фактури, издадени от „Ш. Б. ЕАД и DKV Euroservise. Не е спорно, че на транспортните дружества "С. Г. ЕООД е предоставило Шел-карти карти за зареждане на гориво, заплащане на пътни, винетни такси и др. в страната и чужбина (където транспортните средства пътуват). За предоставените на превозвачите "Шел" карти е подписан договор, съгласно който "Ш. Б. ЕАД предоставя на "С. Г. ЕООД правото да използва карти euroShell Card, за да получава доставки от доставчиците в държавите, посочени в Приложенията към договора. С. П. № 1 към услугата euroShell Card от 4.11.2016 г., на "С. Г. ЕООД са предоставени карти, предназначени за използване от посоченото върху картата МПС, като всяка от предоставените карти осигурява заплащане на гориво, на пътни (тол), винетни такси, единствено за конкретен автомобил с конкретен регистрационен номер. Картите са издадени на името на "С. Г. ЕООД, но в тях са вписани регистрационните номера на превозните средства, ползвани и включени в лицензите на транспортните фирми.

От съдържанието на подписаните с превозвачите рамкови договори за превоз на товари е видно, че възложителят разплаща от свое име, но за сметка на превозвача ползваното гориво по предоставените за ползване Шел-карти, като превозвачът се задължава да възстановява на възложителя изплатените суми своевременно съгласно посоченото в договора (чл. 25, ал. 2 от рамковия договор). В случай на забава от страна на превозвача за възстановяване на сумите, възложителят има право да ги приспадне от дължимите суми за възнаграждения на превозвача.

Цитираните по-горе договори, регламентиращи отношенията между ревизираното лице, превозвачите и "Ш. Б. ЕАД, налагат извода, че в случая не е налице хипотезата на бартер по смисъла на чл. 130 ЗДДС.

Съгласно цитираната разпоредба, когато е налице доставка, по която възнаграждението /изцяло или частично/ е определено в стоки или услуги, се приема, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава /чл. 130, ал. 1 ЗДДС/. В ал. 2 на чл. 130 ЗДДС е уредено, че данъчното събитие за доставките по ал. 1 възниква по общите правила на закона.

Следователно, за да е налице задължение за РЛ да начисли ДДС, следва възнаграждението по договора за превоз да е уговорено в стока или услуга.

От събраните по делото доказателства не се установява да са изпълнени условията за осъществяване на бартер. Видно от клаузите на процесните договори, дружеството не е поемало задължение за заплащане възнаграждението по договорите за превоз в стоки и по-конкретно в гориво или за извършване на услуги – платени такси. Не е осъществена и доставка на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС от страна на ревизираното лице към дружествата – превозвачи, тъй като такава не е договорена и не e извършена от „Сигма голд“ ЕООД, който не притежава и лиценз за доставка или търговия с гориво. Не може да се приеме, че е налице и предоставяне на услуга от страна на "С. Г. ЕООД към превозвачите във връзка със заплащане на пътни и други такси. Съгласно сключените рамкови договори, възложителят разплаща от свое име, но за сметка на превозвача ползваното гориво по предоставените "Шел-карти", като превозвачът се задължава да възстановява на възложителя изплатените суми, а при забава възложителят има право да ги приспадне от дължимите суми за възнаграждения.

От представените в хода на ревизията доказателства е видно, че отношенията между страните се основават на сключен между тях договор, който съдържа конкретни уговорки относно отношенията между тях, поради което няма причина да не бъде ценен и въз основа на него да бъде прието, че между "С. Г. ЕООД и неговите съконтрахенти е възникнала облигационна връзка, която да бъде определена като бартер по смисъла на чл. 130 ЗДДС.

С оглед на горното, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови друго с отмяна на РА. В този смисъл решения по адм. дела № 9057/2022 г., № 11267/2023 г., № 11710/2023 г. по описа на Върховния административен съд.

При този изход на спора, решението следва да се отмени и в частта на присъдените в полза на Националната агенция по приходите разноски. Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на „Сигма голд“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 3510,04 лева за двете съдебни инстанции съгласно представения списък.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №6436 от 30.10.2023 г. по адм. дело № 5838/2023 г. по описа на Административен съд – София – град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22221419002951-091-001 от 09.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 496 от 21.04.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП, с който спрямо „Сигма голд“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 14 149,12 лева за данъчни периоди м.03 и м.04.2019 г.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на "С. Г. ЕООД, гр. София ЕИК 203829346 сумата от 3510,04 лева разноски за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. А. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА