Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя М. З. по административно дело № 22/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по касационна жалба на началник сектор „Гранични контролно – пропусквателни пунктове и мобилни групи 2“ – Бургас в дирекция „Оперативни дейности” към главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощник гл. юрк. Ж., против Решение №364/10.11.2023 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. д. №348/2023 г. по описа на същия съд, с което е отменена издадената от него Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №ФК-383-0092593/19.09.2023 г., и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 550 лв.
С доводи за неправилност на оспореното съдебно решение поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на „ЛОКМАДА Н-Г“ ООД против заповедта за налагане на ПАМ. Заявява и искане за разноски за двете съдебни производства (внесена държавна такса в размер на 70 лв. и юрисконсултско възнаграждение – по 240 лв. за инстанция).
Ответникът по касационната жалба - „ЛОКМАДА Н-Г“ ООД, ЕИК 205917599 със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. "С. С. №34 – оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. К. по съображения, изложени в писмено становище. Иска да бъде оставено в сила решението на Административен съд – Сливен и да му присъдят разноски за касационното производство, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. Представя договор за правна защита и съдействие и доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, неблагоприятен за него, а разгледана по същество - основателна поради следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Сливен е Заповед №ФК-383-0092593/19.09.2023 г., издадена от К. А. К. - началник сектор „Гранични контролно – пропусквателни пунктове и мобилни групи 2“ – Бургас в дирекция „Оперативни дейности” към главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед №ЗЦУ-ОПР-35/22.06.2023 г. да изпълнява длъжността началник отдел „Оперативни дейности” – Бургас към Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП. С тази заповед е наложена на „ЛОКМАДА Н-Г“ ООД ПАМ запечатване на търговски обект – кафе – сладкарница, находящ се в гр. Сливен на ул. „Г. С. Р.“ №27, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" за срок от 30 дни и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него. ПАМ е наложена във връзка с констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в неиздаването на фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство за контролна покупка на стойност 9.10 лв., заплатени в брой от проверяващия преди легитимацията му.
Административният съд е приел, че оспорването е допустимо и основателно. Обосновал е извод, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен административен орган - началник сектор „Гранични контролно – пропусквателни пунктове и мобилни групи 2“ – Бургас, действащ в рамките на предоставената му със Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП и Заповед №ЗЦУ-ОПР-35/22.06.2023 г. на главния секретар на НАП материална компетентност. Счел е, че е доказано нарушението, за което е наложена ПАМ, но срокът на мярката е явно несъразмерен с тежестта му.
Съдът е констатирал издаването на Наказателно постановление за същото нарушение, с което на дружеството е наложена имуществена санкция, и позовавайки се на Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, е мотивирал материалната незаконосъобразност на административния акт.
Съдебното решение е валидно, но недопустимо, тъй като е постановено с участието на ненадлежна страна.
С Разпореждане №1265/29.09.2023 г. в изпълнение на задължението си по чл. 154, ал. 1 АПК съдът е конституирал страните – жалбоподател - „ЛОКМАДА Н-Г“ ООД и ответник – началник сектор „Гранични контролно – пропусквателни пунктове и мобилни групи 2“ – Бургас.
Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК ответник по делото е административният орган, издал оспорения административен акт.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена от началник сектор „Гранични контролно – пропусквателни пунктове и мобилни групи 2“, но в качеството му на изпълняващ длъжността началник отдел „Оперативни дейности” – Бургас, както е посочено в нея. С. З. №ЗЦУ-ОПР-35/22.06.2023 г. на главния секретар на НАП на основание чл. 84 от Закона за държавния служител е възложено на К. А. К. - началник сектор „Гранични контролно – пропусквателни пунктове и мобилни групи 2“ да изпълнява длъжността началник отдел „Оперативни дейности” при отсъствието на титуляря К. Н. К..
Изводът е, че Заповед №ФК-383-0092593/19.09.2023 г. е издадена при условията на заместване. Както е посочено в мотивите на Тълкувателно решение №4/22.04.2004 г. по т. д. №ТР-4/2002 г. на ОС на съдиите на ВАС, заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, за определения период от време заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем. Същественото е, че когато издава административни актове, той прави това от името на замествания орган, а не от свое име, т. е. в конкретния случай издател на административния акт е началникът на отдел „Оперативни дейности”, а не началникът на сектор „Гранични контролно – пропусквателни пунктове и мобилни групи 2“.
В цитираното Тълкувателно решение не случайно се акцентира върху разликата между заместването и делегирането на правомощия. При делегацията, в случаите, изрично предвидени в закона, компетентният административен орган предоставя правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем.
Като неправилно е конституирал ответната страна и е разгледал делото с нейно участие, първостепенният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. По аргумент на чл. 218, ал. 2 АПК за недопустимостта на съдебното решение като касационно основание по чл. 209, т. 2 касационната инстанция следи служебно.
При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни задължението си по чл. 171, ал. 5 АПК и да укаже на ответника, че в преписката липсват доказателства във връзка с компетентността на административния орган, а именно: не е представена Заповед №ЗЦУ-ОПР-36/21.09.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, с която вероятно на основание чл. 6, ал. 2 от Закона за държавния служител органът по назначаването е възложил своите правомощия за издаване на заповедта за заместване на главния секретар; не са представени доказателства за отсъствието на титуляря на датата на издаването на заповедта за налагане на ПАМ. Доказателствената тежест за установяване на компетентността на органа, който е издал оспорения пред съда административен акт, се носи от административния орган, съгласно общото правило на чл. 170, ал. 1 АПК.
При новото разглеждане на делото първостепенният съд следва на основание чл. 226, ал. 3 АПК да се произнесе и по исканията на страните за разноски за настоящото касационно производство.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №364/10.11.2023 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. д. №348/2023 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА