11Р Е Ш Е Н И Е
№ 550
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретаря Р. И. като изслуша, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 880 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. А. И. и К. Д. И., подадена чрез процесуален представител адв. М. Н. – К. против решение № 588/07.11.2024г., постановено по в. гр. д. № 615/2024г. по описа на Окръжен съд – В. Т.
С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 773/13.05.2024г., постановено по гр. д. № 3728/2023г. по описа на Районен съд – В. Т. и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е развален сключеният на 29.12.2009г. между К. И. Н. с ЕГН [ЕГН] и В. Д. Н. с ЕГН [ЕГН], като прехвърлители и Д. К. И. с ЕГН [ЕГН], като приобретател договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за грижи, обективиран в НА № 2283/2009г. на нотариус Т. Б., до размера на собствените на ищцата 4/6 ид. ч. от правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. В. Т. представляващ УПИ ХХI-474, в кв. 74 по плана на селото и ПИ с ид. ................. по КККР на [населено място], заедно с построените в него сграда с ид. ..................., с предназначение – еднофамилна жилищна сграда; сграда с ид. ...................... с предназначение – постройка на допълващо застрояване и сгради с идентификатори ..........................., ................................., .......................................... и ...................................... с предназначение – селскостопански сгради, заедно с всички подобрения и трайни насаждения, поради неизпълнение на задължението за гледане, поето от приобретателя в лицето на касаторите – негови наследници по закон.
Касационното обжалване е допуснато в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по материалноправния въпрос: може ли задължението за гледане, поето по алеаторен договор да се трансформира в паричния му еквивалент и да бъде изпълнявано чрез заплащане на съответната сума от длъжника при забава на кредитора, който не дава необходимото съдействие за изпълнение на задължението за гледане?
Отговорът на въпроса се съдържа в практиката на ВС и на ВКС по чл. 290 от ГПК, намерила израз в Тълкувателно решение № 96 от 28.06.1966г. по гр. д. № 65/1966г. на ОСГК на ВС и в решения на ВКС постановени по чл. 290 от ГПК – Решение № 243/17.07.2015г. по гр. д. № 6828/2014г., IV ГО; Решение № 8/26.01.2015г. по гр. д. № 2754/2014г., IV ГО; Решение № 82/05.04.2011г. по гр. д. № 1313/2009г., IV ГО.
В Тълкувателно решение № 96/66г., ОСГК на ВС е дало разяснения, че договорите за прехвърляне на вещни права срещу поето задължение за издръжка и гледане в натура са допустими от закона. Имат социална цел и предназначение – да обезпечат на кредитора по задължението за издръжка и гледане в натура по-добри социално-битови условия за преживяване и задълженията по тях по отношение и на двете страни са наситени с нравствено-етични и социално-битови изисквания. Тези договори се подчиняват на общите правила за договорите, а основен принцип в системата на облигационното ни право е изпълнението на поетите по договора задължения и постигането на тези реални цели, които страните са преследвали със сключването на договора.
Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона /договорът е ненаименован/. Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Ако в договора задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/, и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. За да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора /според нуждата и възможностите му да се справят сам/. Кредиторът не е длъжен да приема частично изпълнение /нерегулярно и в непълен размер издръжка и грижи/.
Когато прехвърлителят неоправдано /по своя вина/ отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава. Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари – длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка.
Правилото е, че длъжникът по задължението за издръжка и гледане в натура дължи само точно изпълнение на същото, т. е. това, което е уговорено и както е уговорено. По изключение задължението за издръжка /но не и за гледане/ може да се трансформира в паричния му еквивалент: когато по обективни причини кредиторът не може да даде необходимото съдействие за изпълнение; ако длъжникът е неизправна страна; когато длъжникът по обективни причини не може временно да изпълнява в натура; когато поради временно разстройство в отношенията кредиторът не дава съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура. Задължението за издръжка по договора може да се трансформира в паричен еквивалент само при временни причини, осуетяващи изпълнението в натура, докато тези причини са налице и след отпадането им страните отново се връщат към изпълнение в натура. В противен случай трансформацията на задължението за издръжка в натура в паричен еквивалент по волята на една от страните би подменила взаимното съгласие на страните в противоречие на закона – чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД /в аналогичен смисъл Решение № 1169 от 9.XII.1986г. по гр. д. № 353/86г., II ГО/.
Задължението за полагане на грижи /за разлика от задължението за издръжка/ може да бъде изпълнявано само в натура. По поетото от приобретателя задължение за гледане, съдът следва да вземе предвид, че изпълнението на това задължение е невъзможно без съдействието на кредитора. Затова, ако кредиторът е в забава, с оглед естеството му, изпълнението на това задължение става невъзможно по причина, за която длъжникът не отговаря. В този случай, за да бъде изправен по задължението си да приеме предложеното му от длъжника изпълнение или да даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си, кредиторът следва да установи, че е налице обективна причина, поради която временно не може да приеме предложеното му изпълнение, респ. че е преустановил състоянието на липсващо оказване на необходимо съдействие за изпълнение. Във всички случаи изпълнението на задължението за гледане предполага съдействие /изправност/ на кредитора. А основателността на претенцията за разваляне на договора е обусловена както от виновното неизпълнение от страна на длъжника – приобретател, така и от изискването кредиторът – прехвърлител, претендиращ развалянето, да е изправна страна по облигационноправната връзка /чл. 87, ал. 1 от ЗЗД/.
Настоящият съдебен състав на ВКС се придържа към даденото в изложения смисъл тълкуване в съдебната практика, въз основа на което на поставения материалноправен въпрос дава следния отговор:
Задължението за гледане, поето по алеаторен договор не може да бъде трансформирано в паричния му еквивалент и да бъде изпълнявано чрез заплащане на съответната сума от длъжника при забава на кредитора, който не дава необходимото съдействие за изпълнение на задължението за гледане. По изключение и според обстоятелствата може да се трансформира задължението за даване на издръжка в натура в паричния му еквивалент.
По касационните основания:
Касаторите поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и отправят искане то да бъде отменено, а предявената искова претенция да бъде отхвърлена.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба като неоснователна и поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да уважи предявения иск и да развали договора въззивният съд тълкувайки волята на страните обективирана в алеаторния договор приел, че съдържанието на уговорките сочи поето от приобретателя задължение да полага за прехвърлителката необходими грижи – да поеме гледането на майка си до края на живота й, които грижи да се осъществяват чрез чести посещения в дома на прехвърлителката, а при нужда от настаняване в болнично заведение или друго избрано от нея място, и които грижи приобретателят да изпълнява лично или чрез трето лице, като й осигури нормален и спокоен живот. Приел, че изпълнението на тези задължения се свързва с ежедневното, постоянно и адекватно задоволяване на нуждите на прехвърлителката съобразно тяхната специфика, като всяко непрестиране на нужното като грижа за определен период от време става невъзможно, а не забавено. Изключение от тази неотменимост на поетите задължения на приобретателя приел, че е налице при неоказване на необходимото съдействие от кредитора – прехвърлител на имота, но в последния случай приел, че е нужно да се предприемат действия по трансформация на натуралното задължение за гледане в паричния му еквивалент, каквото в настоящия случай ответниците не са установили. Обосновал, че съгласно т. 3 и т. 4 от ТР № 30/1981г. на ОСГК на ВС с кончината на приобретателя по договора на 05.02.2020г., неговите наследници – ответници по предявения иск са станали носители на поетото задължение за полагане на грижи за ищцата. Отчел, че прехвърлителката е била с влошено здраве предвид установените заболявания, от които страда като състоянието й е обуславяло нужда от постоянни грижи. С оглед конкретните й нужди и уговореното в договора, съдът направил извод, че за да има точно и пълно изпълнение на задълженията, ответниците е следвало да полагат ежедневно грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора с установена продължителност, системност и ритмичност на престацията. От съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства приел, че изпълнение на договора от страна на ответниците не е установено. Изтъкнал, че влязлото в сила на 03.07.2021г. решение по гр. д. № 785/2019г. по описа на РС – В. Т. с което е отхвърлен предходен конститутивен иск за разваляне на договора предявен от прехвърлителката, не препятства възможността за предявяване на настоящия иск при установено последващо неизпълнение. Заключил, че в случая по делото не е установено изпълнение на договора от ответниците за периода от смъртта на Д. И. /05.02.2020г./ до напускане на жилището в [населено място] от ищцата /26.02.2020г./, поради което достигнал до извод за пълно виновно неизпълнение, като доказано основание за разваляне на договора по съдебен ред. В този смисъл постановил и крайния си акт.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадения отговор от касационната инстанция, като е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и нарушение на материалния закон. Основателни са оплакванията в касационната жалба в този смисъл.
Правилно въззивният съд е квалифицирал отношенията предмет на спора относно потестативното право на ищеца да развали сключен между страните алеаторен договор от 29.12.2009г. поради неизпълнение на поето от ответниците – правоприемници на приобретателя задължение за гледане и постановяване на исканата материалноправна промяна в отношенията между спорещите.
Правилно въззивният съд е приел, че с влязлото в сила решение по гр. д. № 785/2019г. по описа на РС – В. Т. с което е отхвърлен предходен иск между същите страни, към 03.07.2021г. е формирана сила на пресъдено нещо, с която е отречено потестативното право на ищцата да развали договора за прехвърляне на недвижим имот срещу поето задължение за гледане поради виновно неизпълнение, обвързваща страните по делото. Правилно съдът е отчел в тази връзка, че предявеният по настоящето дело иск е допустим за времето след влизане в сила на това решение – 03.07.2021г. и че твърдението за неизпълнение в този период е ново основание, необхванато от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение.
Неправилно обаче и в противоречие с този правен извод и в нарушение на диспозитивното начало в процеса, за да обоснове основателност на иска въззивният съд е приел, че е установено неизпълнение на ответниците за периода от смъртта на Д. И. /05.02.2020г./ до напускане на жилището в [населено място] от ищцата /26.02.2020г./, на което основание уважил иска. При допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение без да вземе предвид заявения от ответниците довод за забава на кредитора с твърдения, че на 26.02.2020г. ищцата самоволно и доброволно е напуснала жилището им в [населено място], без да ги уведоми къде отива, а опитите им да се свържат с нея по телефона – били неуспешни; не е изложил какви обстоятелства приема за установени, нито мотиви във връзка с този довод, не е извършил преценка на доказателствата, като не е обективирал в решението си собствени фактически и правни изводи.
Ето защо обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а спорът – разрешен по същество от настоящата инстанция по арг. от чл. 293, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК.
Установено е по делото, че по силата на договора от 29.12.2009г. за приобретателя по него е възникнало само задължение за гледане, а задължение за издръжка не е уговорено между страните по него.
Приобретателят по договора е починал на 05.02.2020г. и бил наследен от ответниците по делото /негови съпруга и низходяща/, а няма спор между страните, че прехвърлителката В. Н. е напуснала дома си в [населено място] по своя воля на 26.02.2020г. Установила се да живее при сестра си в [населено място], [община].
Исковата молба е основана на фактически твърдения за неизпълнение след 13.09.2023г. /в този смисъл е и изричното изявление на процесуалния представител на ищцата в първото по делото открито заседание от 08.03.2024г./. Няма спор по делото, че към 03.07.2021г. между страните е формирана сила на пресъдено нещо по въпроса за изправността на длъжниците по алеаторния договор /налице е влязло в сила решение между същите страни по гр. д. № 785/2019г. по описа на РС – В. Т. с което предявен от ищцата иск за разваляне на същия договор е отхвърлен/. До предявяване на настоящия иск за разваляне на договора е било налице неизпълнение от страна на длъжниците, но това неизпълнение не е било виновно. С отправената на 05.09.2023г. покана и с предявяването на иска длъжниците са поставени в забава. Доколкото задължение за издръжка длъжникът не е поел с договора, то на негово разположение не е съществувала възможността да предложи изпълнение в течение на процеса и да поиска от съда, съгласно чл. 87, ал. 3, изр. 2 от ЗЗД, да му определи според обстоятелствата срок за това, като трансформира цялото неизпълнено в натура задължение за минало време – в парично.
От естеството на поетото задължение за гледане, съгласно уговореното и на основание чл. 68, б. „в“ от ЗЗД, следва, че мястото на изпълнението на задължението на приобретателя е местожителството на кредитора по времето на пораждане на задължението или в [населено място].
С напускане на мястото на изпълнението, прехвърлителката е лишила длъжниците от необходимото съдействие да изпълняват задължението си за гледане, като по този начин се е поставила в забава съгласно чл. 95 от ЗЗД. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗЗД забавата на кредитора освобождава длъжника от последиците на неговата забава, но не го освобождава от задължението. Докато кредиторът е в забава, длъжникът продължава да дължи всичко по договора, но за да изпълни задължението за гледане, което може да бъде изпълнено само в натура се нуждае от съдействие на кредитора, което последният не оказва.
Както съдът вече посочи, поетото по силата на постигнатото съгласие между страните задължение е само за гледане, а то може да бъде изпълнявано само в натура. Изпълнението в натура изисква дадено необходимо съдействие от кредитора, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Когато необходимо съдействие за изпълнение липсва, задължението продължава да съществува, но не може да бъде изпълнено. Това е така, защото всяко даване изисква получаване и без получаване /приемане/ остава едностранен акт. Така, за да може длъжникът да изпълни задължението си за полагане на грижи в натура, кредиторът следва да позволи на длъжника да осъществява грижи – например да живее с него или да го посещава, да съобщи местоживеенето си, да приема храна, лекарства, помощ и т. н. Ако кредиторът сам напусне общото домакинство без да уведоми длъжника за новото си местоживеене, отказва контакт, не съобщава нуждите си или създава пречки, това ще направи изпълнението невъзможно. Невъзможността в тази обстановка няма да се дължи на виновно поведение на длъжника. Задължението за грижи не може и да бъде трансформирано в плащане на паричен еквивалент съгласно отговора на допуснатия правен въпрос. Ето защо при установена забава на кредитора – неоправдан отказ да съдейства за изпълнението и да приема изпълнение, в негова тежест е да установи в хода на делото, че в релевантния спорен период след 13.09.2023г. по временни обективни причини не може да даде необходимото съдействие за изпълнение, респ. че оказва необходимото съдействие на длъжника да изпълни /посочва местонахождението си, предоставя ключ за жилището, което обитава, съобщава нуждите си и т. н./.
В конкретния случай по делото не са наведени твърдения, че във времето след 13.09.2023г. по отношение на В. Н. са съществували обективни причини, поради които тя не е могла да даде необходимото съдействие за изпълнение на задължението за гледане от ответниците, нито е въведено твърдение в процеса, че тя е оказала необходимо за изпълнението съдействие на ответниците – длъжници. Съответно липсват доказателства за наличие на такива обективни причини, респ. за дадено съдействие. Няма спор между страните, че към този момент ищцата не е живеела в общо домакинство с ответниците в жилището в [населено място], което напуснала самоволно още през 2020г. От показанията на свидетелите Т. К. /адвокат, живее постоянно в [населено място], родом от [населено място], където има и кантора, семейна приятелка на В. Б./ и от тези на свидетелката В. Б. /сестра на ищцата/ се установява, че първата от тях не познава ответниците по делото, не ги е виждала в [населено място], но на 01.03.2024г. е присъствала на телефонен разговор между В. Б. и ответницата Т. И., в който първата заявила, че В. иска да дойдат в [населено място], за да се грижат за нея известно време. Свидетелката Б. установява, че В. живее при нея в [населено място] от 2020г., когато са я взели от [населено място] и с мъжа й решили да я закарат в [населено място]. Това решение взели със сестра си и не са съобщавали на никого, че отиват в [населено място]. Оттогава живее в стая на партерния етаж на двуетажна къща, а ответниците никога не са ги търсили в [населено място], откакто ищцата е при тях. Домът й в [населено място] не се заключва, „защото няма какво да им вземат“, нямат и звънец. Сестра й дошла при нея с два телефона, като единият от тях е закрит и не е уведомявала Т. и К. за спирането на втория телефон. В тези части свидетелските показания се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства /молба от 17.05.2021г. и допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от 16.06.2021г., подписани от В. Н.; приемо-предавателен протокол за движими вещи в имота в [населено място] от 27.05.2021г. и др./.
От друга страна, от показанията на свидетелите К. Т., А. Й. и Н. Б. се установява, че след получаване на поканите, в които е посочен настоящ и съдебен адрес на ищцата, Т. няколкократно е посещавала [населено място] и адреса на В. Б., за да говори с В.. На адреса, Т. чукала на вратата, но никой не й отворил. При следващи посещения на същия адрес, последвало същото – хлопала, викала, но никой не й отворил. Опитите й да се свърже със свекърва си по телефон също били безуспешни /телефонът й е бил изключен/.
От приети по делото писмени доказателства – медицинска документация, е установено, че прехвърлителката е с влошено здравословно състояние и още през 2014г. била преосвидетелствана с експертно решение на ТЕЛК, с което й е определена 97 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от три години обусловена от заболяването й есенциална артериална хипертония и от множество придружаващи тежки заболявания, обуславящи нуждата от постоянни грижи.
В отправените до ответниците покани от 05.09.2023г., В. Н. e заявила, че поетото по договора от 29.12.2009г. задължение за грижи от наследодателя им, не се изпълнява изцяло от тях. Посочила, че грижите, от които се нуждае за спокоен и нормален живот, предполагат да й се заплаща месечно минимум 350 лева. Отправила покана до ответниците да изпълняват задължението си по договора или задължението за грижи да се трансформира в еквивалентно периодично задължение за заплащане на месечна парична сума в размер на 350 лева.
Отправената в този смисъл покана за изпълнение на задължението за полагане на грижи по договора не е съпроводена с предприети от кредитора фактически действия по предоставяне на достъп до чуждия дом, до нормална комуникация между страните, нито до осигуряване на възможност за получаване на предложени грижи от ответниците. Такива действия не са предприети от кредитора – ищец и в хода на делото. Съгласно постигнатото между страните съгласие в договора В. Д. е запазила за себе си, пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху прехвърления имот в [населено място], което ползване уговорили да се осъществява съвместно с приобретателя и семейството му, а задължението на последния да се грижи за прехвърлителката е уговорено да се осъществява чрез посещения в дома й, а при нужда – настаняване в болнично заведение, лично или чрез трето лице. Или, уговореното местоизпълнение на задължението за грижи е в [населено място] и едностранната промяна на местоживеенето от страна на прехвърлителката не може да обоснове изменение на местоизпълнението по договора, нито виновно неизпълнение на длъжника. По делото не се твърди и не се доказва наличие на обективна причина за предприетата от ищцата промяна на местоживеенето й към 2020г. Ето защо съдът приема, че е налице забава на кредитора, без необходимото кредиторово съдействие да е обективно невъзможно. А без това съдействие поетото от длъжниците задължение за гледане е невъзможно да се изпълни. Кредиторът е неизправен до момента, в който предприеме действие по даване на необходимото съдействие за изпълнение на задължението в натура. Във висящия процес ищцата не е предприела фактически действия в тази насока /не е предоставила ключ от чуждия имот, за да осигури достъп на ответниците до него, нито се е върнала в местоизпълнението на задължението/. Съдействието на кредитора е необходимо и без него задължението не може да се изпълни, защото е невъзможно. За тази невъзможност за изпълнение на задължението за полагане на грижи длъжникът не отговаря, защото не зависи от неговата воля.
Изводът на въззивния съд, че дори при забава на кредитора в тежест на длъжника е било да предприеме действия по трансформация на натуралното задължение за гледане в паричния му еквивалент, каквото в случая не е предприето от ответниците е необоснован. Такъв правен извод би бил обоснован, ако в алеаторния договор бе уговорено задължение и за издръжка, наред със задължението за полагане на грижи. В случая в договора е уговорено единствено задължение за гледане, което е изпълнимо само в натура и не може да се трансформира в парично.
Следователно, по делото не е установено виновно неизпълнение на ответниците, поради което сключеният договор не може да бъде развален на предявеното основание. Ето защо предявеният иск е недоказан по основание и следва да се отхвърли.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното решение като неправилно следва се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на касаторите и ответници по делото следва да се присъдят поискани и доказани разноски под формата на платена държавна такса в размер на 180.40 лева /22.80 лв. по сметка на ВТОС и 157.60 лв. по сметка на ВКС/, както и платено възнаграждение на адвокат в размер на 2000 лв. /по 1000 лв. за въззивна и касационна инстанция/.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 588/07.11.2024г., постановено по в. гр. д. № 615/2024г. по описа на Окръжен съд – В. Т. и вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД предявения от В. Д. Н. с ЕГН [ЕГН] срещу Т. А. И. с ЕГН [ЕГН] и К. Д. И. с ЕГН [ЕГН] иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за полагане на грижи, обективиран в НА № ...............г. на нотариус Т. Б., до размера на собствените на ищцата 4/6 ид. ч. от правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. В. Т. представляващ УПИ ХХI-474, в кв. 74 по плана на селото и ПИ с ид. .................. по КККР на [населено място], заедно с построените в него сграда с ид. ....................., с предназначение – еднофамилна жилищна сграда; сграда с ид. ......................... с предназначение – постройка на допълващо застрояване и сгради с идентификатори .................................., .............................., .................................... и..................................с предназначение – селскостопански сгради, заедно с всички подобрения и трайни насаждения, поради неизпълнение на задължението за гледане, поето от приобретателя, в лицето на правоприемниците му по закон след 13.09.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В. Д. Н. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Т. А. И. с ЕГН [ЕГН] и К. Д. И. с ЕГН [ЕГН] сумата от 2180.40 лева, представляваща разноски по делото за въззивна и касационна инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.