Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: ЙОРДАН КОНС. Ж. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 232 / 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.
Образувано е касационна жалба на С. С., подадена чрез адв. П. М. против Решение № 1854/23.10.2020 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 55/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-16001618007321-091-001/26.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 684 от 02.12.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ – гр. Пловдив, за ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за задължения на [Фирма 2] в общ размер на 25 822,03 лв. по видове и периоди, както следва: за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 2 465,00 лв.; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.09.2016 г. - 31.01.2017 г. в размер на 1 238,23 лв.; за данък върху добавената стойност за периода от 01.09.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 7 112,02 лв., и за периода от 01.04.2017 г. – 30.04.2017 г. в размер на 15 006,78 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. По същество на спора, оспорва изводите на съда за доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността му по чл.19, ал.2 от ДОПК, като твърди, че не е установена причинно – следствена връзка между плащането на дивиденти и невъзможността да се съберат задълженията на дружеството. Твърди, че и след изплащането на дивиденти до датата на издаване процесния РА, главния длъжник е разполагал с достатъчно средства, за да погаси задълженията си, но административните органи не са извършени всички необходими действия срещу главния длъжник, вместо което са ангажирали отговорността на управителя. Искането е за отмяна на решението и отмяна на РА, както и присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в писмено становище и в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба и претендира разноски за касационната инстанция в размер на 2 715,76 лв., определено при актуалната редакция на наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.
Върховния административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна по делото, срещу тази решение, което е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. При разглеждането на жалбата по същество, съдът съобрази следното:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив е бил РА № Р-16001618007321-091-001/26.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 684 от 02.12.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ –Пловдив, с който е ангажирана отговорност по чл.19, ал. 2 от ДОПК на С. С., в качеството му на управител на [Фирма 2] за задължения на дружеството в общ размер на 25 822,03 лв. по видове и периоди, както следва: за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 2 465,00 лв.; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.09.2016 г. - 31.01.2017 г. в размер на 1 238,23 лв.; за данък върху добавената стойност за периода от 01.09.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 7 112,02 лв., и за периода от 01.04.2017 г. – 30.04.2017 г. в размер на 15 006,78 лв.
За да отхвърли оспорването на ревизионния акт, първоинстанционния съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, след надлежно възложено от компетентен орган ревизионно производство, без да са допуснати съществени процесуални нарушения и при съответствие с материалноправните разпоредби на чл.19, л.1 и ал.2 от ДОПК.
Съдът е обосновал извод за съответствие на РА с материалноправните разпоредби на чл.19, л.1 и ал.2 от ДОПК, въпреки, че какво в РА, така и в решението на горестоящия административен орган са обосновани единствено предпоставките на чл.19, ал.2 от ДОПК за ангажиране отговорността на управителя на главния длъжник.
Приел е за безспорно установено, че през ревизирания период С. С. е бил управител и едноличен собственик на "Капитал инвест 2011" ЕООД, както и че задълженията на дружеството за ревизирания период са установени с декларации по ЗКПО, ЗДДС, ЗДДФЛ, подадени от управителя.
Приел е за безспорно установено също, че дружеството има несъбрани задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, които са декларирани от управителя на дружеството и за събирането на които е било образувано изпълнително дело № 170219426/2017 г.
В случая не е било спорно, че въпреки наличието на парични средства в каса към дата 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г., въпреки наличието на вземания от клиенти на дружеството, макар и в малък размер, в ревизирания период Сираков не е разпоредил плащания към бюджета, а е насочвал средствата на дружеството в лична полза, като с решение на едноличния собственик на капитала е разпределен дивидент в размер на 25 822,03 лв. за периода м. 07. – м. 09. 2017 г., след датата на образуване на изпълнителното дело – 20.03.2017 г. Прието е за безспорно, че в резултат на извършените разпоредителни действия от Сираков със средствата на "Капитал инвест 2011" ЕООД, е настъпило намаляване на имуществото на дружеството.
Прието е, че поведението на управителя по непогасяване на публичните задължения на дружеството за ревизирания период, не може да се квалифицира като добросъвестно. Добросъвестното управление на дейността на търговеца предполага целенасочени действия по упражняване на правата му (вкл. събиране на вземанията), респ. изпълнение на задълженията - в т. ч. погасяване на изискуемите публични такива.
Чрез допустими доказателствени средства в хода на ревизията бил установен обективния факт, че поради липса на имущество задълженията на дружеството не могат да бъдат събрани по образуваното изпълнително дело на публичен изпълнител.
Обсъдени са представени от ревизираното лице /РЛ/ - документи по опис (договори с клиенти, кочан с касови бележки, различни справки, месечни и периодични отчети и декларации), като е прието, че същите не опровергават констатациите на приходната администрация.
За неоснователни са приети и аргументите на жалбоподателя, че приходните органи не са извършили всички процесуални действия, възложени им от закона за събиране на задълженията на дружеството, като е посочено че липсват конкретни твърдения в какво именно се състоят пропуските във връзка с извършеното пълно проучване на имущественото състояние на дружеството.
От представените по преписката оборотни ведомости, съдът установил, че дружеството е поддържало наличности на парични средства в брой по с/ка 501 – Каса в лева в размер на 71 584,29 лв. към 31.12.2015 г. и 70 110,60 лв. към 31.03.2016 г., както и неразпределена печалба към 31.03.2015 г. и към 31.03.2016 г., с подробно посочени суми в РД на стр. 10 от същия, с които е могло да погаси публичните си задължения, но не е сторил това, а в същото време – през 2017 г. е разпределил дивиденти в размер на 25 822,03 лв. за м. 07. и м. 09. 2017 г.
Приет е за обоснован изводът на ревизиращите органи, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на оспорващия за процесните задължения на дружеството, доколкото и именно вследствие разпределените дивиденти от Сираков е намалено имущественото състояние на дружеството и поради това не са изплатени задълженията му за данъци и осигурителни вноски. Установява се наличието на изискуемата уникална каузална връзка между поведението на управителя на "Капитал инвест 2011" ЕООД – Сираков и невъзможността да се погасят изискуемите и ликвидни задължения на дружеството.
Обжалваното решение на АС – Пловдив е правилно, като краен резултат, доколкото настоящата инстанция споделя изводите на съда за доказани предпоставки по чл.19, ал.2 от ДОПК за ангажиране отговорността на С. С., в качеството му на управител на [Фирма 2] за задължения на дружеството в общ размер 25 822,03 лева.
Съгласно чл.19, ал.2, т.1 ДОПК, управител или член на орган на управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задълженията до размера на извършените плащания, съответно до размера на намаленото имущество.
Правилно АС – Пловдив е приел, че тежестта да докаже предпоставките за реализиране на отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК се носи от приходната администрация. Кумулативно необходимите предпоставки са:
- лицето да има качеството на управител или член на орган на управление на задължено лице по чл.14, т.1, и т.2 ДОПК;
- да извърши плащания в пари или в натура от имуществото на задължено лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент;
- плащането да е извършено недобросъвестно;
- имуществото на задълженото лице е намаляло;
- в резултат на плащането, не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски;
Първата предпоставка не е спорна. С. С. е бил управител на [Фирма 2] от 18.08.2011г. включително в периодите на възникване и установяване на задължения на дружеството за 2016г. и 2017г.
По делото е безспорно установено, че от [Фирма 2], чрез неговия управител Сираков са декларирани, но не са платени данъчни задължения в общ размер на 53 765,26 лв. по ЗКПО, ЗДДС и ЗДДФЛ, подробно изброени по периоди в РД.
Не е спорно също, че по счетоводни документи на [Фирма 2], за периода м.07- м.09.2017г. с решение на едноличния собственик на капитал на [Фирма 2] е разпределен дивидент в размер на 25 822,03 лв., въпреки наличието на декларирани и невнесени задължения за данъци и ЗОВ към датата на разпределяне на дивидентите.
По данни от публикувания в Агенцията по вписванията ГФО за 2017г. с приложен отчет за парични потоци се установява, че [Фирма 2] декларира данни за налични парични средства за 2016г. в размер на 42 000 лв. към 31.12.2016г. и 214 000 лева към 31.12.2017г. Следователно към момента на разпределение на дивидентите, дружеството е разполагало с парични средства за плащане на задълженията си за данъци, ЗОВ и лихви, за които задължения безспорно управителя е знаел, но вместо да се погасят установените задължения, са разпределени дивиденти в общ размер на 25 822,03 лева, безспорно, с която сума имуществото на дружеството е намаляло. В този смисъл са и констатациите по назначената ССчЕ, която дава заключение за налични парични средства по сметка каса в лева на дружеството.
Правилно първоинстанционния съд е приел за доказвана и петата предпоставка - в резултат на плащането на дивиденти в размер на 25 822,03 лв., не са погасени данъчни задължения на [Фирма 2] в общ размер на 53 765,26лв. по ЗКПО, ЗДДС и ЗДДФЛ.
Неоснователни са доводите на касатора, че главния длъжник е разполагал с достатъчно средства, за да погаси задълженията си, но административните органи не са извършени всички необходими действия срещу главния длъжник, вместо което са ангажирали отговорността на управителя.
От една страна, РЛ не е указало съдействие в хода на извършената ревизия по представяне на достоверни данни за финансовото състояние на дружеството, поради което не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. От друга страна, органите по приходите са изследвали имущественото състояние на дружеството по налични, публично оповестени данни.
Лисата на активи за погасяване на установените на дружеството публични задължения е безспорно установена по делото от събраните доказателства във връзка с проведеното изпълнително производство за принудително събиране на публичните вземания, а именно образувано е изп. дело № 170219426/2017г. От страна на приходната администрация са предприети всички действия за принудително събиране на установените публични задължения на [Фирма 2], включително чрез налагане на запор върху банкова сметка, но по наложеното обезпечение е постъпила само сума от 169,09 лв. След извършено пълно проучване е установено, че дружеството не разполага с дялове и акции от други дружества, нито вземания от трети лица, няма данни за амортизируеми активи и размери, които могат да обезпечат задълженията на дружеството, няма декларирани собствени недвижими имоти или друго имущество и в крайна сметка липсват активи и авоари по банкова сметка, поради което дълга на дружеството е категоризирано като трудносъбираем.
На основание чл.19, ал.2 от ДОПК отговорността на управителя Сираков е за задълженията [Фирма 2] до размера на извършените плащания, съответно до размера на намаленото имущество, като в случая правилно с РА са установени задължения в размер на разпределените дивиденти от 25 822,03 лева.
В този смисъл са неоснователни доводите в касационната жалба за недоказани всички предпоставки по чл.19, ал.2 от ДОПК, а като е достигнал до извод за законосъобразност на РА, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателна. Съгласно чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. С оглед материалния интерес по делото и на основание чл. 8, ал. 2, във вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, С. С. следва да заплати на Национална агенция по приходите разноски за касационната инстанция в размер на 2 715,76 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1854/23.10.2020 г., постановено по адм. дело № 55/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА С. С., [ЕГН] да заплати на Национална агенция по приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 715,76 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ Й. К. п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА