Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. А. Членове: М. П. В. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 251/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/ .

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Общински приходи при Столична община срещу Решение № 6746 от 08.11.2023 г. по адм. дело № 6884/2023 г. по описа на Административен съд София град, трето отделение, 73 състав, с което по жалба на Терезин Хаусфервалтунг ЕООД е отменен Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № ДСЦ22ТД26-1130-/4/ от 28.11.2022 г., издаден от старши инспектор по приходите в отдел Общински приходи Средец /Триадица/, дирекция Общински приходи при Столична община, потвърден с Решение №СФД23-РД28-182 от 01.06.2023 г. на директора на дирекция ОП при Столична община относно установени публични общински задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/в общ размер на 15 485,79 лева главница и лихви, за данъчни периоди от 01.04.2017 г. - 31.12.2021 г.

Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че дружеството не е доказало, че процесните имоти апартамент и паркомясто се използват за жилищни нужди, поради което неправилно АССГ е отменил процесния АУЗД и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на Терезин Хаусфервалтунг ЕООД срещу АУЗД. Претендира разноски.

Ответната страна Терезин Хаусфервалтунг ЕООД, чрез адв. А. В. оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № ДСЦ22ТД26-1130-/4/ от 28.11.2022 г., издаден от старши инспектор по приходите в отдел Общински приходи Средец /Триадица/, дирекция Общински приходи при Столична община, потвърден с Решение №СФД23-РД28-182 от 01.06.2023 г. на директора на дирекция ОП при Столична община относно установени спрямо Терезин Хаусфервалтунг ЕООД публични общински задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/в общ размер на 15 485,79 лева главница и лихви, за данъчни периоди от 01.04.2017 г. - 31.12.2021 г.

Установено е, че дружеството е декларирало като жилищни следните обекти апартамент с РЗП 92,55 кв. м. / на петия етаж от сградата/ и паркомясто с РЗП 19,62 кв. м./ на ниво сутерен -[адрес]/, находящи се в жилищен комплекс, с административен адрес гр. София, [жк], [адрес]. Обектите са придобити чрез договор за покупко продажба съгласно НА № №115, том I, рег. № 3987, дело №106/2017 г. В декларацията е посочено, че предназначението на апартамента и на паркомястото е жилищно.

При издаването на АУЗД органът се е мотивирал, че няма доказателства, представени от дружеството, че процесните имоти се използват за задоволяване на жилищни нужди, поради което е приел, че декларираните апартамент № 20 и паркомясто № 232, собственост на Терезин Хаусфервалтунг ЕООД представляват нежилищни имоти на предприятия. Съответно ДНИ за процесните периоди е определен на основание чл.21, ал. 1 ЗМДТ върху отчетната стойност на апартамента в размер на 191 541,50 лева, която е по-висока от данъчната оценка по приложение № 2 към ЗМДТ, равняваща се на 100 370,40 лева или както следва: за периода 01.04.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 269,36 лева, за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 359,14 лева, за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 359,14 лева, за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 359,14 лева, за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на 359,14 лева, ведно с лихви за забава върху всяка една от главниците.

По отношение на обекта паркомясто № 232, данъчната оценка е в размер на 16 526,50 лева и отчетна стойност в размер на 16 523, 19 лева, като с АУЗД е взета предвид данъчната оценка, която е само с три лева по-висока от отчетната стойност на обекта и съответно, размерът на задълженията за ДНИ са: за периода от 01.04.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 23,24 лева, за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 30, 99 лева, за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 30,99 лева, за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 30,99 лева, за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на 30,99 лева, ведно с лихви за забава върху всяка една от главниците.

По отношение на задълженията за ТБО, на основание чл. 67, ал. 2 ЗМДТ и чл. 26, ал. 1 от НОАМТЦУПСО таксата битови отпадъци на нежилищните имоти на предприятия е определена пропорционално в промили на база на отчетната стойност на съответните обекти. За апартамента с площ от 92,55 кв. м. е взета отчетната стойност за сумата от 191 541,50 лева, а за паркомястото с площ от 19,62 кв. м. отчетна стойност за сумата от 16 523, 19 лева. Съобразно отделните компоненти на ТБО/ услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, за обезвреждане на битови отпадъци в депо или друг и съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване/ , задълженията за ТБО за апартамента са: за периода от 01.04.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 1436,56 лева, за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 1915,42 лева, за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 1915,42 лева, за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 1915,42 лева и за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на 1915,42 лева, ведно с лихви за забава върху всяка една от главниците. За паркомястото задълженията за ТБО са: за периода от 01.04.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 123,92 лева, за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 165,22 лева, за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 165,22 лева, за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 165,22 лева и за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на 165,22 лева, ведно с лихви за забава върху всяка една от главниците.

С обжалваното решение съдът е изложил съображения, че незаконосъобразно органът по приходите при Столична община е определил декларираните от Терезин Хаусфервалтунг ЕООД обекти апартамент и паркомясто като нежилищни имоти на предприятията. Обратно на така приетото в АУЗД, според съда се установява, че апартаментът и паркомястото се намират в жилищна сграда и са с жилищно предназначение, каквото е и декларирано от дружеството с декларацията по чл. 14 ЗМДТ. Съобразно тези мотиви АССГ е отменил АУЗД изцяло и е върнал преписката на органа за издаване на нов акт.

Решението е частично неправилно.

1.Касационната инстанция намира за правилен и обоснован извода на АССГ за материална незаконосъобразност на процесния АУЗД относно установените спрямо Терезин Хаусфервалтунг ЕООД публични общински задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.04.2017 г. до 31.12.2021 г. досежно декларирания обект апартамент № 20 с идентификатор 68134.1006.696.2.98 с площ от 92,55 лева, придобит от дружеството съгласно нотариален акт № 115, том 1, дело № 106 от 13.03.2017 г. Спорен е бил въпросът дали декларираният обект е жилищен или нежилищен имот, което оказва влияние върху начина на определяне на данъчната основа за задълженията за ДНИ и ТБО.

По силата на чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти, а според чл.21, ал. 1 данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти данъчната им оценка съгласно приложение № 2.

ЗМДТ не съдържа легална дефиниция на понятието жилище, поради което в съответствие с разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ № 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове се приема, че съдържанието му за целите на този закон следва да се определя въз основа на легалните дефиниции, дадени в други нормативни актове в случая в пар. 5, т. 29 и т. 30 от ДР на ЗУТ. Безспорно по делото е установено, че процесният обект, собственост на дружеството, е апартамент /жилище/ по определението в пар. 5, т. 30 и се намират в жилищна сграда по определението в пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ.

Безспорно е също така, че собственикът е декларирал апартамента в декларацията си по чл. 14 от ЗМДТ като жилище и не е подал коригираща декларация.

Тезата на касатора е, че след като недвижимият имот не се използва за задоволяване на жилищни нужди, то за целите на облагането му с ДНИ и ТБО той е нежилищен имот, собственост на предприятие, и данъчната основа е по-високата между отчетната му стойност и данъчната му оценка. Тази теза не се подкрепя от анализа на характера на ДНИ като имуществен, а не подоходен данък, направен в мотивите на решението на Конституционния съд № 4/09.04.2019 г. по к. д. № 15/2018 г., обн. ДВ, бр. 32/16.04.2019 г.

В този смисъл в Решение № 9/20.06.1996 г. по конст. д. № 9/96, обн. ДВ, бр. 58/1996 г., КС посочва: Разпоредба, предвиждаща данъчната оценка за сгради или части от сгради, които не се използват за жилищни нужди, да се увеличава пет пъти, поставя размера на данъка в зависимост от елемент, който не е присъщ за един имуществен данък, какъвто е данъкът върху сградите. Размерът на данъка се обуславя от стойността на обекта, която не се влияе от това за какви нужди той се използва. Начинът на използване не е елемент от стойността. От това, че едно жилище престава да бъде ползвано според предназначението и започва да се използва за нежилищни нужди, не променя неговата стойност. Правото на собственост, пораждащо данъчното задължение, има един и същ обем както когато сградата се ползва за жилищни нужди, така и когато тя не се ползва за такива нужди. Дотолкова, доколкото промяната в ползването може да доведе до различен доход от обекта, този доход трябва да бъде предмет на друг данък - подоходен. Отделното посочване в чл. 60, ал. 1 от Конституцията на доходи и имущество трябва да се схваща за изискване за разграниченост между подоходните и имуществените данъци, за недопускане на елементи, присъщи на едната категория данъци, в другата категория данъци.

Същото становище е застъпено и в Решение № 4/09.04.2019 г. на КС по конст. д. № 15/2018 г., според което с ДНИ се облага стойността на имота, независимо за какви нужди се използва той (Решение № 9 от 1996 г. по к. д. № 9/1996 г., Решение № 11 от 2013 г. по к. д. № 20/2013 г.). Това разбиране е отразено и в чл. 13 от ЗМДТ, съгласно който данъкът се заплаща, независимо дали недвижимият имот се използва, или не.

От изложеното следва, че след като законодателят не е регламентирал в чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, че данъчната основа за облагане с ДНИ на всички недвижими имоти на предприятията, вкл. жилищните, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната им оценка, а за всички жилищни имоти, независимо от това дали са или не са собственост на предприятия, е определил, че данъчната основа за облагането им с ДНИ е данъчната им оценка, то не е налице правно основание, на което един жилищен имот по легалното законово определение да бъде третиран като нежилищен, само защото не е доказано от декларатора, че се ползва за жилищни нужди.

С оглед на горното правилен е и изводът на съда за отмяна на АУЗД и в частта на установените задължения за ТБО за процесния обект поради третирането на имота като нежилищен. Следователно, при правилно прилагане на материалния закон АССГ е отменил АУЗД в посочената част и е върнал преписката на органа за издаване на нов акт при съобразяване на мотивите му досежно начина на определяне на данъчната основа за изчисляване размера на ДНИ и на ТБО за процесните периоди.

2. Настоящият касационен състав намира за неправилно приетото от АССГ за незаконосъобразност на АУЗД в частта относно задълженията за ДНИ и за ТБО за процесните данъчни периоди, отнасящи се обекта паркомясто № 232 с площ от 19,62 кв. м. Принципно от нормата на чл. 10 от ЗМДТ се следва извод, че предмет на облагане с ДНИ са обекти, които имат определена самостоятелност сгради. Правната регламентация на гаражите е дадена в ЗУТ. Така чл. 37, ал. 4 от ЗУТ определя, че сграда в режим на етажна собственост необходимите места за паркиране се осигуряват с инвестиционния проект във: 1. паркинг гараж със статут на самостоятелен обект в сградата, или 2. паркинг гараж със статут на обща част в сградата, или 3. отделни места за паркиране със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата. В разяснения на Националната агенция по приходите изх № 08-В-10 от 10.11.2011 г. относно: деклариране и облагане с данък по ЗМДТ на паркоместа, се посочва, че въпросът за начина на деклариране и облагане с данък на местата за паркиране /паркоместа/ е тясно свързан с правния статут на тези обекти.

В процесния случай се установява, че паркомястото е част от жилищната сграда и се намира на сутерен 1, което означава, че същото е самостоятелен обект, който не е жилищен. Освен това съдът е посочил, че както за апартамента, така и за паркомястото данъчната основа за облагане с ДНИ и с ТБО следва да е данъчната оценка по приложение № 2 към ЗМДТ. В тази връзка не е съобразил, че разликата между данъчната оценка и отчетната стойност на паркомястото е минимална, като данъчната оценка е с три лева по-висока от отчетната стойност на декларирания обект. Задълженията за ДНИ за паркомястото са определени върху данъчната оценка, която е по-висока от отчетната стойност, каквото е и становището на самото дружество. От друга страна, задълженията за ТБО за паркомястото са определени върху отчетната му стойност, т. е. в по-малък размер от данъчната оценка, което е в полза на дружеството. В този смисъл отмяната на АУЗД и връщане на преписката на органа в посочената част би довело до влошаване положението на собственика.

Следователно, обжалваното решение в посочената част се явява неправилно и следва да се отмени, като се постанови друго с отхвърляне на жалбата на Терезин Хаусфервалтунг ЕООД срещу процесния АУЗД, потвърден с Решение №СФД23-РД28-182 от 01.06.2023 г. на директора на дирекция ОП при Столична община относно установени публични общински вземания за ДНИ в общ размер на 147, 20 лева главница, ведно с лихви за забава и за ТБО в общ размер на 784,80 лева главница, ведно с лихви за забава, за периода 01.04.2017 г. 31.12.2021 г. относно обект паркомясто № 232 от 19. 62 кв. м., деклариран с декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 7224024334 от 18.05.2022 г.

По така изложените съображения, съдебният акт в частта относно отмяната на АУЗД и връщане на преписката на органа при Столична община относно задълженията за ДНИ и за ТБО за съответните данъчни периоди досежно декларирания обект паркомясто № 232 с площ от 19,62 кв. м. се явява неправилен и следва да се отмени, като се постанови друг с отхвърляне на жалбата на дружеството срещу АУЗД в посочената част. В останалата част решението се явява правилно и следва бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и претендираните разноски от касационния жалбоподател, в полза на Столична община следва да бъдат присъдени разноски в размер на 8 лева за платена държавна такса за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 800 лева за двете съдебни инстанции съобразно отхвърлената част на жалбата.

Ответникът по касационната жалба не е претендирал разноски и такива не му се следват.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 6746 от 08.11.2023 г. по адм. дело № 6884/2023 г. по описа на Административен съд София град, трето отделение, 73 състав в частта, в която по жалба на Терезин Хаусфервалтунг ЕООД е отменен Акт за установяване на задължения по декларация № ДСЦ22ТД26-1130-/4/ от 28.11.2022 г., издаден от старши инспектор по приходите в отдел Общински приходи Средец /Триадица/, дирекция Общински приходи при Столична община, потвърден с Решение №СФД23-РД28-182 от 01.06.2023 г. на директора на дирекция ОП при Столична община относно установени публични общински вземания за ДНИ в общ размер на 147, 20 лева главница ведно с лихви за забава и за ТБО в общ размер на 784,80 лева главница ведно с лихви за забава, за периода 01.04.2017 г. 31.12.2021 г. относно обект паркомясто № 232 от 19 .62 кв. м., деклариран с декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 7224024334 от 18.05.2022 г., както и в частта, в която преписката е върната на орган по приходите в отдел Общински приходи Средец/Триадица за издаване на нов акт, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Терезин Хаусфервалтунг ЕООД срещу Акт за установяване на задължения по декларация № ДСЦ22ТД26-1130-/4/ от 28.11.2022 г., издаден от старши инспектор по приходите в отдел Общински приходи Средец /Триадица/, дирекция Общински приходи при Столична община, потвърден с Решение №СФД23-РД28-182 от 01.06.2023 г. на директора на дирекция ОП при Столична община относно установени публични общински вземания за ДНИ в общ размер на 147, 20 лева главница ведно с лихви за забава и за ТБО в общ размер на 784,80 лева главница ведно с лихви за забава, за периода 01.04.2017 г. 31.12.2021 г. относно обект паркомясто № 232 от 19 .62 кв. м., деклариран с декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 7224024334 от 18.05.2022 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Терезин Хаусфервалтунг ЕООД, ЕИК 202969548 да заплати в полза на Столична община разноски в общ размер на 808 лева за цялото съдебно производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА

/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА