Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ЮЛИЯ ТО. С. при секретар М. С. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 273/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „България травъл“ ООД, срещу Решение № 4806/14.07.2023 г. постановено по адм. д. № 4905/2023 г. по описа на Административен съд София –град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № Т-РД-16-225 от 07.09.2021 г. на министъра на туризма за разликата над 11 550 лева до поискания от жалбоподателя размер от 68 039, 97 лева по схема за държавна помощ SА. 62887(2021 /N) от 25.05.2021 г. на туроператорите..

Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Прави оплакване, че решението на АССГ е недопустимо, като постановено в противоречие с предходно съдебно решение, постановено по делото и иска обезсилването му, както и да се върне административната преписка на министър на туризма. Искането е касационната инстанция да отмени решението на административния съд и претендира присъждане на разноски по приложен списък.

Ответната страна – министърът на туризма, чрез упълномощен представител оспорва касационната жалба в приложен отговор, писмено становище по същество и в съдебно заседание. Възразява основателността на касационната жалба и прави искане да се остави в сила решението на АССГ. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адв. в.ие, платено от насрещната страна.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд – София-град, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

С предходно решение № 4414 от 26.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10087/2022 г., VI о. на Върховен административен съд е обезсилено решение № 5101 от 27.07.2022 г. постановено по адм. дело № 10463/2021 г. по описа на Административен съд – София-град, по повод на същата жалба и между същите страни. Делото е било върнато на първостепенния съд за разглеждане на спора от друг съдебен състав и е приключило с обжалваното в това производство съдебно решение. Съобразно указанията на касационната инстанция, дадени с решение 4414/26.04.2023 г., постановено по адм. д. № 10087/2022 г., първостепенният е следвало да прецени предмета на оспорване, като вземе предвид и благоприятният за жалбоподателя административен акт в оспорваната част.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София-град е заповед № Т-РД-16-225 от 07.09.2021 г. на министъра на туризма, за предоставяне на безвъзмездна помощ по схема за държавна помощ SA. 62887/2021/N/ от 25.05.2021 г. на лица, извършващи туроператорска дейност, съгласно чл. 26а, ал. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП). С решението си административният съд е отхвърлил оспорването срещу акта, за разликата над 11550 лв. до заявените 68039,97 лв.

За да постанови посочения правен резултат съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на заповедта по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК. Изложил е аргументи, като е приел, че тя е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразена е с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона.

Формираните изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Пред първоинстанционния съд е установено, че „България травъл“ ООД е кандидатствал за безвъзмездна финансова помощ по реда на чл. 26а, ал. 3 ЗМДВИП, като е подал проектно предложение – заявление по електронен път чрез попълване на уеб базиран формуляр. С процесната Заповед № Т-РД-16-225 от 07.09.2021 г. на министъра на туризма, в частта й по т. 83 от списък – Приложение № 1, на „България травъл“ ООД е отпусната финансова помощ в размер на 11550 лева, определена след извършена административна проверка на прикачените към заявлението документи и извършена корекция от страна на оценителната комисия, мотивирана в представения по делото оценителен лист.

Заповедта на министъра е издадена въз основа на Докладна записка № Т-93-00-2802 от 07.09.2021 г., с която и в съответствие с изискването на чл. 26а, ал. 3 ЗМДВИП, Постановление № 197 от 15.06.2021 г. за определяне на условията, критериите, реда и размера на проценти от оборота на средствата, които се предоставят на лица, извършващи туроператорска дейност, съгласно чл. 26а, ал. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ, бр. 51 от 18.06.2021 г.), (ПМС № 197/2021 г.) и Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездни средства по схема ВG-176789478-2021-03 – Схема за предоставяне на безвъзмездни средства на лица, извършващи туроператорски дейности, за възстановяване на дължимите суми на клиенти за неосъществени пътувания в периода от 01.03.2020 г. до 31.12.2020 г. поради възникналата епидемия от COVID – 19 (Указанията), е представен за одобрение списък с допустими кандидати по схемата, на които следва да бъдат изплатени безвъзмездни средства.

Съгласно посочения административен акт и на основание одобрената от министъра на туризма Докладна записка Т-93-00-2802 от 07.09.2021 г. е разпоредено на кандидатите, посочени в поименния списък по Приложение № 1, неразделна част от заповедта, да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ по схемата. Под № 40 в списъка е проектното предложение на „България травъл“ ООД, за което съответно е посочена заявената сума и реално изплатената такава, след извършената от Оценителната комисия проверка на документите към заявлението.

На основание т. V „Минимален и максимален размер на финансова помощ за конкретно заявление“ от Указанията, на стр. 5 от същите детайлно е разписан редът за предоставяне на следващия се размер на помощта, съответно алгоритъмът за изчисляването му. Също така, в т. V. 3, в точки от 1 до 6 от Указанията подробно са посочени необходимите действия за изчисляване на размера, като в края на раздела изрично е предвидена хипотеза, според която в случай, че определеният размер на помощта е по-малък от заявената стойност от кандидата в заявлението за подпомагане/електронния формуляр, Министерството на туризма ще извърши служебна корекция в бюджета, като в него ще запише новата определена стойност на помощта.

Като е съобразил разписания алгоритъм за изчисляване на помощта и пропорционалния принцип на разпределение на индивидуалната помощ, органът е установил, че получената от дружеството пропорционална помощ е по-голяма от стойността на 15% от оборота на дружеството. По тази причина Оценителната комисия и в съответствие с чл. 3, ал. 2 от ПМС № 197/2021 г. е предложила служебна корекция на заявената от жалбоподателя сума. След направените от органа изчисления дружеството е получило сума в размер на 15% от оборота по код 15100 от ОПР за 2019 г., а именно 11550 лева.

Решението е правилно.

Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

Административният орган е обосновал акта си върху действителната фактическа обстановка, като в конкретния случай е изяснен действителният оборот, относим към определяне на помощта

Законодателят е предвидил в чл. 26а, ал. 3 ЗМИДВИП право на държавата да предоставя на лица, извършващи туроператорска дейност, безвъзмездни средства в размер до 15 на сто от оборота им без ДДС през 2019 г., но не повече от дължимата сума по туристическите пакети за неосъществени пътувания, които се използват единствено за възстановяване на дължимите суми на клиенти за неосъществени пътувания в периода от 1 март 2020 г. до 31 декември 2020 г. поради възникналата епидемия от COVID-19. По законовата делегация на ал. 4 от същата разпоредба, за прилагането й от Министерски съвет, по предложение на министъра на туризма е издадено ПМС № 197/15.06.2021 г., в което е нормативно установен редът за предоставяне на безвъзмездни средства на лицата, които извършват туроператорска и туристическа дейност.

Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ПМС № 197/2021 г., средствата по настоящата схема се разпределят пропорционално до тяхното усвояване спрямо броя на одобрените кандидати и реализирания оборот за всеки кандидат в размер до 15 на сто от оборота без ДДС през 2019 г., но не повече от дължимата сума на клиенти за неосъществените пътувания за периода от 1 март 2020 г. до 31 декември 2020 г. и не повече от стойността на невъзстановени средства от доставчиците на туристически услуги на туроператора за неосъществени пътувания през периода от 1 март 2020 г. до 31 декември 2020 г., като са налице кумулативно следните обстоятелства: 1. към 5 април 2021 г. туроператорът да е осчетоводил дължимата сума към съответния клиент като такава за неосъществени пътувания за периода от 1 март 2020 г. до 31 декември 2020 г., 2. към 5 април 2021 г. дължимата сума към съответния клиент представлява невъзстановена такава от доставчиците на туристически услуги на туроператора по нереализиран туристически пакет в периода от 1 март 2020 г. до 31 декември 2020 г., вследствие на възникналата епидемия от COVID-19 и 3. към 5 април 2021 г. туроператорът да не е разполагал с ликвидни средства за пълно възстановяване на дължимата сума към съответния клиент за неосъществено пътуване в периода от 1 март 2020 г. до 31 декември 2020 г., вследствие на възникналата епидемия от COVID-19.

В съответствие с тази нормативна уредба е изготвен и образецът на компонентите на т. 3 от декларация приложение № 4 към ПМС № 197/2021 г., в който заявителят на помощта следва да посочи общата сума/стойност на невъзстановени суми от доставчиците на туристически услуги по нереализиран туристически пакет от 01.03.2020 до 31.12.2020 г. в следствие на възникналата епидемия от COVID-19, която е осчетоводена, като такива в периода от 01.03.2020 г. до 05.04.2021 г., както и периода в който е осчетоводена в два варианта: от 01.03.2020 г. до 31.12.2020 г. или от 01.01.2021 г. до 05.04.2021 година.

Според чл. 4 от Постановлението „администратор“ на държавната помощ е министърът на туризма, който е компетентният административен орган да разпореди нейното отпускане при условията и по реда на закона, и под формата на преки безвъзмездни средства на лицата, които доказват извършване на посочените туристически и туроператорски дейности. Правилно съдът е определил касационния жалбоподател като допустим кандидат, тъй като към датата на заявяване на помощта отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ПМС № 197/2021 г., а именно регистриран е съгласно Раздел I, глава седма от Закона за туризма, вписан е в Националния туристически регистър и има код на основна икономическа дейност 12, съгласно Класификатора на икономическите дейности в Р. Б. - КИД-2008, вписан в Годишния финансов отчет за 2019 година.

С. У. за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездни средства по схема BG-176789478-2021-03 и при посочените по-горе параметри в чл. 3, ал. 2 от ПМС № 197/2021 г., стойността на предоставената безвъзмездна помощ е 15 % от оборота по КОД 15100 от приходната част на ОПР за 2019 година. Правилен е изводът на административния съд, най –ниската стойност измежду стойностите, посочени в т. V. 2 от т. 1 до т. 6 е именно стойността на невъзстановените суми от доставчици към „България травъл“ ООД и е в размер на 11 550 лева, който размер съгласно цитираното правило е максималният размер на помощта.

На основание посочените материалноправни норми, спорен по делото е бил единствено въпросът относно размера на определената финансова помощ на „България травъл“ ООД, който обаче правилно е разрешен от първоинстанционния административен съд. Обоснован е изводът му, касаещ дейността на оценителната комисия, която законосъобразно е установила, че предявената от дружеството сума е по-голяма от стойността на 15% от оборота на код 15100 от приходната част на отчета за приходи и разходи за 2019 г.

Достигайки до така изложените правни изводи и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не се налага да бъдат аргументирани отново.

Не се приемат за основателни оплакванията на касационен жалбоподател, че решението на първостепенния съд е недопустимо. Решаващият съд е спазил изцяло указанията, дадени по реда на чл. 224 от АПК от предходната касационна инстанция. По отношение оплакването, че оспорваната заповед била немотивирана, следва да се посочи, че в този смисъл в обжалваното решение първостепенният съд е отговорил на същото оплакване. В административната преписка са приложени доказателства, които са нормативно определени, представени са от жалбоподателя и ценени от оценителната комисия, съобразно определения начин на пресмятане. Както е посочил административният съд, доказателствата към административната преписка се ценят като мотиви, за издаването на административния акт.

При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Следва да се уважи претенцията на представителя на ответника като се уважава за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4806/14.07.2023 г. постановено по адм. дело № 4905/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА „България травъл“ ООД, ЕИК 131085291 да заплати на Министерство на туризма сумата 100 (сто) лева, деловодни разноски

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ