ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 2755

гр. София, 02.10.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. частно касационно търговско дело № 1835 по описа за 2025 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ответника „Е. М. ЕООД срещу въззивно определение на Софийски окръжен съд.

Ищецът Г. С. оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по частна жалба на ответника, въззивният съд е потвърдил определението, с което първоинстанционният съд по искане на ответника на основание чл. 248 ГПК е изменил решението си в частта за разноските, като е присъдил съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК по-нисък от реално заплатения размер на адвокатското възнаграждение на упълномощения от ищеца адвокат, намирайки за неоснователно искането за възлагане на разноските изцяло в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че не е налице първата от предвидените в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставки - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото - по съображения, че при наличие на издаден изпълнителен лист признанието на иска от страна на ответника не е достатъчно, за да освободи ответника от отговорността за разноски, както и че такъв повод за завеждане на делото в конкретния случай представлява встъпването на ответника като взискател в изпълнителното производство въз основа на сключения с първоначалния взискател договор за цесия.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса „Дали само с наличието на изпълнителен лист се счита, че кредиторът е дал повод за завеждане на делото по чл. 439 ГПК?“, както и че същият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото с оглед неточното прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК предвид съществуващата практика, цитирана от жалбоподателя, което изисква тълкуване на същата с цел уеднаквяването .

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице предвид отсъствието на специалната предпоставка за допускане на касационното обжалване. Противоречие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС не е налице, доколкото в по-голямата си част (ч. гр. д. № 1371/17, ч. гр. д. № 2828/18, ч. гр. д. № 3300/18, ч. гр. д. № 4586/18, ч. гр. д. № 4484/18, ч. гр. д. № 1170/23 и ч. гр. д. № 477/23) посочените от жалбоподателя са такива, с които касационното обжалване не е допуснато и поради това същите не представляват практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съгласно т. 2 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК. В останалата част (ч. гр. д. № 510/18 и ч. гр. д. № 3063/19) посочената практика се отнася до хипотезата, в която ответникът не разполага с изпълнителен титул или с друга възможност за процесуална или извънпроцесуална принуда по отношение на позоваващия се на давност ищец по отрицателния установителен иск, поради което е неотносима към разглеждания случай, в който ответникът разполага с изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително производство.

Същевременно налице е последователна практика на ВКС (напр. ч. т. д. № 1325/2023 г. на II т. о., ч. т. д. № 1809/2023 г. на II т. о. и цитираното там), според която в случая, когато предявяването на иска е условие за упражняване на субективните права на ищеца, не е налице първата предпоставка на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК. При наличие на изпълнителен титул и изпълнителен процес, образуван въз основа на влязло в сила решение или заповед за изпълнение, предявяването на иска по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на производството, в което е издаден изпълнителния лист, и конкретно чрез позоваване на изтекъл давностен срок, е единствената възможност за защита на длъжника, доколкото подобно възражение длъжникът не може да направи пред съдебния изпълнител, а в исков процес. С тази практика на ВКС въззивното определение е съобразено.

Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се поддържа и липса на практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Същевременно наличието на посочената по-горе практика на ВКС и в отсъствието на конкретна аргументация за необходимост от изменението или изоставянето изключва допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на определение № 828/02.07.2025 г. по ч. гр. д. № 552/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................