№ 60133 София, 20.10.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:М. С.

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 2849/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Районната прокуратура [населено място] срещу определение № 1764/21.05.2021 г. по ч. гр. д. № 1036/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 277/13.04.2021 г. по гр. д. № 401/2021 г. на Провадийския районен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от касатора иск за отмяна на издаден в полза на П. Е. Т. констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност.

В жалбата се поддържа оплакване за порочност на обжалвания акт и се моли за отмяната му. Твърди се, като се цитира практика на окръжен съд, че правомощието на прокурора по чл. 537, ал. 3 ГПК да иска отмяна на охранителен акт е изключение от правилото, въведено с чл. 537, ал. 2 ГПК, според което иск за отмяна на охранителен акт, засягащ граждански права на трети лица, не може да се води самостоятелно, което изключение намира фактическото си основание в това, че винаги, когато един охранителен акт е порочен, той неминуемо засяга и обществения интерес, а своето правно основание - в разпоредбата на чл. 127, т. 5 от Конституцията на Р. Б. според която Прокуратурата на Р. Б. следи за спазване на законността, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове.

В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК при позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпроса за приложението на чл. 537, ал. 3 ГПК спрямо издадените в нарушение на закона констативни нотариални актове, като необходимостта от произнасяне на ВКС заради точното приложение на закона и развитието на правото е обоснована с положението на нотариусите като частни субекти, с личен финансов интерес, на които са възложени публични функции, без нужния държавен контрол върху субективната им преценка с цел спазване на законността. Поставени са и въпросите: 1. разполага ли Прокуратурата на Р. Б. с правото на основание чл. 537, ал. 3 ГПК да иска отмяна на издаден констативен нотариален акт, когато е постановен в нарушение на закона; 2. необходимо ли е първо да е налице уважен предявен иск за установяване право на собственост срещу ответник, който се позовава на констативен нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, за да може Прокуратурата на Р. Б. да предяви иск на основание чл. 537, ал. 3 ГПК за отмяна на същия констативен нотариален акт; 3. констативният нотариален акт само когато не са спазени разпоредбите на чл. 570-575 ГПК ли ще бъде постановен в нарушение на закона по смисъла на чл. 537, ал. 3 ГПК, или ще е такъв и ако не е спазена процедурата по издаването му, уредена в чл. 587 и чл. 588 ГПК, както и ако въз основа на доказателствата, събрани по нотариалното дело, не може да се направи правнообоснован извод за придобито право на собственост по давност съгласно чл. 79-86 ЗС.

Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е допустима.

Относно наличието на предпоставки за достъп до касационен инстанционен контрол върху обжалваното определение настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че такива не са налице по следните съображения:

В исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство, прокуратурата твърди, че при съставянето на констативен нотариален акт № .... г. по описа на нотариус И. К., вписан с рег. № 225 в регистъра на НК, за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, не са били представени писмени доказателства и свидетелски показания, които по безсъмнен и категоричен начин да докажат собствеността на П. Е. Т. - лицето, в чиято полза е издаден актът, поради което охранителният акт страда от пороци, водещи до неговата недействителност, която следва да се прогласи и актът да се отмени.

За да потвърди прекратителното определение на районния съд, окръжният съд, позовавайки се на разясненията, дадени в ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, е приел, че защитата на третите лица срещу посочения в констативния нотариален акт носител на вещно право, чрез отмяна на последния, винаги е последица от съдебно решение, с което се признават правата на тези трети лица в исков спор. Самостоятелното предявяване и уважаване на иск по чл. 537, ал. 3 ГПК би означавало да се отрече правото на собственост на посоченото като титуляр в охранителния акт лице, без да има заявен спор за собственост, което е недопустимо. Прокуратурата не повдига спор за собственост и не противопоставя свои права, а след като не може да бъде разрешен въпросът чия е собствеността, констативният нотариален акт не може да бъде отменен. Позовавайки се на решение № 236/03.07.2013 г. по гр. д. № 1215/2012 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., окръжният съд е приел, че и в хипотезата на чл. 537, ал. 3 ГПК отмяната на констативен нотариален акт за собственост е допустима, само след като е уважен иск за собственост срещу ответник, който се позовава на констативен нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, или въпреки отречените права на ответника по иск за собственост е издаден охранителен акт за собственост в негова полза, или констативният нотариален акт е издаден в нарушение на чл. 570-575 ГПК, какъвто настоящият случай не е.

Касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС се допуска при кумулативната даденост на две предпоставки: обща - поставен от касатора правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е обусловил решаващите му правни изводи, и допълнителна - някоя от посочените в чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК.

В случая поставените от касатора въпроси, които в обобщен вид се свеждат до това: може ли по иск на прокурора да се отмени констативен нотариален акт за собственост по давност и кога, в т. ч. в конкретната хипотеза на отсъствие на разрешен правен спор между лица, едновременно претендиращи да са собственици на един и същ имот, безспорно са обуславящи. Общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е налице, защото въпросите касаят допустимостта на самия иск по чл. 537, ал. 3 ГПК, като въззивният съд е приел, че в случая искът е недопустим. Не е налице обаче наведената от касатора специална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а това е така, защото от една страна по приложението на чл. 537, ал. 3 ГПК, респективно чл. 431, ал. 3 ГПК /отм./, съществува практика на ВКС, а от друга страна касаторът не успява да обоснове успешно кое налага тази практика да бъде променена.

В практиката на ВКС са обособени няколко хипотези, при които искът по чл. 537, ал. 3 ГПК е допустим поради наличие на правен интерес от предявяването му като абсолютна процесуална предпоставка за Прокуратурата на Р. Б. като ищец, тъй като съвпада с обществения интерес.

Първата хипотеза касае издаване на констативен нотариален акт за собственост по давност в полза на лице, чиито право вече е било отречено в рамките на приключил, разрешен по исков ред със сила на пресъдено нещо спор за собственост с трето лице, но въпреки съдебното решение и противно на даденото с него разрешение относно принадлежността на правото на собственост, нотариалният акт е издаден на същото отречено основание. В този смисъл е една от хипотезите по решение № 236/03.07.2013 г. по гр. д. № 1215/2012 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., като доводът, че това решение няма задължителен характер за долните инстанции е ирелевантен. Следва да се отбележи, че прокурорът поначало не може да предявява чужди граждански права пред съд, в т. ч. претенции за собственост, защото това би означавало той да действа в защита на частен интерес, освен в изрично предвидените със закон случаи, при които законодателят е изхождал от съображението, че с овластяването на прокурoра да предяви иск се брани специфичен обществен интерес. С отмяната на констативен нотариален акт за собственост по давност по иск на прокурора, без правен спор за собствеността между титуляра по акта и едно трето лице да е разрешен със сила на пресъдено нещо, формираща се в процес, чиято система от правила цели достигане и разкриване на обективната истина, би се стигнало до неоправдано признаване и защита на един и отричане и накърняване на друг частен интерес при създадена привидност в отношенията относно собствеността, което на свой ред застрашава правната сигурност. По тези съображения настоящият състав на ВКС, I-во г. о., не споделя определение от 21.05.2008 г. по в. ч. гр. д. № 468/2008 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е признато правото на прокурора да предяви иск за отмяна на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание давностно владение.

Втората хипотеза, при която прокурорът може да иска отмяна на констативен нотариален акт чрез иска по чл. 537, ал. 3 ГПК, касае такива пороци на самото нотариално удостоверяване като процесуална дейност, които влекат нищожност на същото - чл. 576 ГПК и аналогичният на него чл. 472 ГПК /отм./. Такава хипотеза е предмет, от гледна точка на допустимостта на иска и на въззивното решение, например на определение № 780/14.07.2011 г. по гр. д. № 142/2011 г. на ВКС, II-ро г. о., но е възприета като възможна и в решение № 236/03.07.2013 г. по гр. д. № 1215/2012 г. на ВКС, IV-то г. о.

В решение № 1486/30.12.2008 г. по гр. д. № 325/2008 г. на ВКС, V-то г. о., е призната възможността прокурорът да атакува акта на съда, с който се утвърждава /одобрява/ постигната съдебна спогодба, охранителен по естеството си, което представлява самостоятелна хипотеза на допустимост на иск по чл. 537, ал. 3 ГПК /чл. 431, ал. 3 ГПК - отм./.

Искът по чл. 537, ал. 3 ГПК намира приложение и по различни съдебни регистърни производства - например определение № 121/17.02.2014 г. по т. д. № 1987/2013 г. на ВКС, I-во т. о., за отмяна на регистърно съдебно решение; определение № 640/20.08.2012 по т. д. № 739/2011 г. на ВКС, II-ро т. о., за признаване за установено, че извършеното със съдебно решение вписване в регистъра на търговските дружества е недопустимо и с него са вписани несъществуващи обстоятелства.

Искът намира приложение и спрямо уредени извън ГПК охранителни производства, каквито са тези по Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ - например определение № 113/12.02.2018 г. по гр. д. № 3404/2017 г. на ВКС, IV-то г. о., и решение № 1057/06.11.2008 г. по гр. д. № 2798/2007 г. на ВКС, III-то г. о., в които са разгледани искове на прокурора по чл. 537, ал. 3 ГПК, съответно по чл. 431, ал. 3 ГПК /отм./, за отмяна на съдебни решения, с които е допусната промяна на име; определение № 775/21.07.2010 г. по гр. д. № 142/2010 г. на ВКС, III-то г. о., в което е разгледан иск по чл. 537, ал. 3 ГПК на прокурора за отмяна на съдебно решение, с което е допусната поправка на дата на раждане; определение № 124/23.04.2015 г. по гр. д. № 1739/2015 г. на ВКС, I-во г. о., в което е застъпено принципното становище, че ако в резултат на съдебно решение по чл. 19, ал. 1 ЗГР е издаден незаконосъобразен акт за гражданско състояние, прокурорът може да иска отмяната му съгласно чл. 537, ал. 3 ГПК; прието е, че правният интерес на прокурора в този случай е обусловен от необходимостта за защита на обществения ред и правопорядък; посочено е, че когато охранителният акт, издаден в резултат на съдействието на съда, създава неяснота и правна несигурност, е налице основание и правен интерес прокурорът да упражни правомощието си по чл. 537, ал. 3 ГПК в защита на правния ред в държавата.

Разглежданият по настоящото дело случай не попада в нито една от посочените хипотези.

С доводи, черпени от статута на нотариусите като частни субекти, на които са възложени публични функции /съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност нотариус е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия/, не може да се иска изоставяне на вече създадената практика на ВКС по приложението на чл. 537, ал. 3 ГПК по отношение на констативните нотариални актове за собственост по давност и това е така най-малкото поради факта, че нотариусът е бил със същия статут и при формирането на съществуващата съдебна практика.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1764/21.05.2021 г. по ч. гр. д. № 1036/2021 г. на Варненския окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: