О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№60375
гр. София,20.10.2021 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч. т.д.№1985 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Сочи стар“ ЕООД срещу определение №118 от 25.05.2021 г. по в. ч.т. д.№297/2021 г. на АС Варна. С определението в обжалваната част е потвърдено определение №125 от 03.02.2021 г. по т. д.№1087/2020 г. на ОС Варна, с което производството по делото е прекратено.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението, вкл. и в частта, с която са присъдени разноски в полза на „Златна палма“ ООД, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Има ли правен интерес да образува и води производство по прогласяване нищожността на договор за продажба на вземане, трето лице, което не е страна по този договор, в случай, че правата на това трето лице са засегнати от съществуването на спорното правоотношение и третото лице легитимирано ли е надлежно да предяви установителен иск за прогласяване на нищожността на цесията, която засяга пряко него. 2. Има ли пречка за водене на нов процес за нищожност на друго основание и задължена ли е страната да изчерпи своите основания по чл.26 от ЗЗД в едно конкретно съдебно производство, при наличие на различни основания за нищожност и в този смисъл щом в предходно, водено между страните производство не е прогласена нищожност на цесията на дадено основание, то пречка ли е в ново и отделно производство като настоящето да бъде подведена нищожност на друго основание. 3. Прогласяването като нищожна на една сделка запретено ли е с настъпването на процесуална или материална давност и в частност при основание за нарушение на добрите нрави, предвиденият в чл.367, ал.1, вр. чл.370 от ГПК преклузивен срок приложим ли е спрямо възражението за нищожност на договорната клауза. 4. Допуска ли се водене на нов процес за прогласяване нищожност на договор за същото основание, но при наличието на нововъзникнали след приключването на съдебния процес доказателства. 5. В случай, че основният иск е за установяване недължимост на сума по изпълнителен лист, поради това, че е платена на стария кредитор преди уведомяването за договора за цесия, а не за прогласяване на нищожността на договора, равносилно ли е решението по този иск като произнасяне по същество по отношение нищожността на процесната цесия без значение основанието. 6. Съществува ли правен интерес от прогласяване нищожността на договор, ако целта, която се преследва със сключването му е нарушение на добрите нрави.
Ответникът по частната касационна жалба „Златна палма“ ООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение.
За да потвърди определението на ОС Варна, въззивният съд е изложил съображения, че защитата на ищеца е чрез оспорване с иск на изпълнението, като такъв иск по чл.439 от ГПК, вр. чл.26 от ЗЗД ищецът вече е водил по т. д.№355/2014 г. на ОС Варна и с него е искано установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника - взискател сумите по изпълнителния лист, издаден въз основа на влязлото в сила решение по гр. д.№4959/2011 г. на РС Варна, тъй като договорът за цесия от 08.02.2013 г. между неговия кредитор и цедент – „Искра-1“ ЕООД и новия кредитор и цесионер – „Златна палма“ ООД е нищожен поради липса на предмет и като сключен при заобикаляне на закона. Посочил е, че този иск е отхвърлен с влязло на 11.02.2016 г. в сила съдебно решение, а сегашният нов иск, предмет на т. д. №1087/2020 г. на ОС Варна, е отново за оспорване на вземането, макар че няма искане за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника - взискател сумите по изпълнителния лист, а само петитум за прогласяване нищожността на цесията поради привидност /симулация/, евентуално поради накърняване на добрите нрави. Счел е, че по същество това е втори иск по чл.439 от ГПК, но без адекватния за такъв иск петитум - от една страна без такъв петитум липсва правен интерес за ищеца от воденето на иск само с правно основание чл.26, ал.2 и ал.1 от ЗЗД, доколкото евентуално уважаване на иска няма да доведе до признаване на вземането и на изпълнението за оспорени, а от друга, прибавеният пък с уточнителна молба от 13.10.2020 г. втори евентуален иск спрямо първоначалния иск, който е уточнен като главен, без в исковата молба да се е съдържал такъв петитум, както и наведени факти за такова основание на иска, е недопустим. Изразил е становище, че страната би имала интерес само от иск по чл.439 от ГПК, вр. чл.26 от ЗЗД, но не и от чист иск по чл.26 от ЗЗД, но от друга страна такъв иск страната вече е водила, като в производството по него е следвало да изчерпи всичките си доводи за нищожност на договора за цесия, който е сключен след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание. Посочил е, че длъжникът не може да води поредица от искове по чл.439 от ГПК с навеждане на още и още нови основания за нищожност на договора за цесия, тъй като искът може да се основава само на нововъзникнали факти, а такива не се твърдят /по същество се твърдят същите факти за нищожност, които само се квалифицират на различно основание/, като по основните факти във връзка с твърденията за нищожност на договора за цесия съдът с влязло в сила решение вече се е произнесъл, което изключва възможността те да бъдат ревизирани с ново съдебно решение в нов процес и прави иска недопустим. Счел е също така, че с иска си ищецът заявява евентуални чужди права - тези на цедента „Искра-1“ ЕООД, което е недопустимо, тъй като няма качеството на негов процесуален субституент, а само страната по сделката, а не и трето за нея лице, може да релевира опорочаване на волята й, като това е основание за унищожаемост на договора, а не за нищожност, като такъв иск няма предявен /правото на иск се погасява с максимална тригодишна давност, която отдавна е изтекла/. В този смисъл и тъй като ищецът не сочи друг правен интерес - например извършване на доброволно плащане по изпълнителния лист, надлежно осчетоводено в счетоводството на цедента преди съобщаване на цесията от последния, освен избягване на принудително изпълнение, което не съставлява защитим правен интерес, е достигнал до извод, че искът му не може да се приеме допустим.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Спрямо формулираните в изложението въпроси не се установява наличие на поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, визираното основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая по поставените правни въпрос е формирана константна, споделяна от настоящия състав, вкл. задължителна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил изцяло. Съобразно дадените от различни състави на ВКС разяснения, при установителните искове /включително и отрицателните/ в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството „предмет на иска”, защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право. При отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/ не е негов индивидуализиращ белег /ТР №8 по т. д.№8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Т.е. при предявен отрицателен установителен иск, с който се иска установяване несъществуването на правото на ответника /извън исковете за прогласяване на нищожност на договорна връзка, при които силата на пресъдено нещо се формира само върху фактическите твърдения, от които в исковата молба се извежда нищожността на сделката/, твърденията и доводите на ищеца в исковата молба не представляват основание на иска, а ответникът следва да изчерпи в процеса всички основания, с оглед които правото се е породило и съществува. Несъмнено е също така, че силата на пресъдено нещо при посочения иск има по-широки обективни предели от тази, която се формира при останалите видове искове – при уважен отрицателен установителен иск, правото, което е било негов предмет, се отрича без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания, респективно, когато такъв иск е отхвърлен, силата на пресъдено нещо има за предмет съществуването на правото, което ответникът е установил с индивидуализиращите го белези. В светлината на изложеното и при наличие на влязло в сила съдебно решение по чл.439 от ГПК, установяващо спрямо ищеца съществуването на правото на ответника, предявяването на иск за установяване на нищожност на пораждащия същото право договор, който иск се основава на факти, които са съществували към момента на приключване на устните състезания по делото, по което е постановено влязлото в сила решение, е недопустимо, до какъвто извод е достигнал и въззивният съд.
В този смисъл не е налице и селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като касационно обжалване не може да бъде допуснато. Доколкото в частната касационна жалба са наведени доводи за липса на доказателства за извършване на присъдените във въззивното определение разноски в полза на другата страна, както и искане определението да бъде отменено в тази част, настоящият състав намира, че е налице подадена молба по чл.248 от ГПК за изменение на въззивното определение в частта за разноските, като делото следва да бъде върнато на АС Варна за произнасяне по молбата.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №118 от 25.05.2021 г. по в. ч.т. д.№297/2021 г. на АС Варна в частта, с която е потвърдено определение №125 от 03.02.2021 г. по т. д.№1087/2020 г. на ОС Варна, с което производството по делото е прекратено.
Връща делото на АС Варна за произнасяне на молбата на „Сочи стар“ ЕООД по чл.248 от ГПК за изменение на определение №118 от 25.05.2021 г. по в. ч.т. д.№297/2021 г. на АС Варна в частта за разноските.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.