ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1203
гр. София, 14.03.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ж. Д. Ч. Филип Владимиров
Дора Михайлова
като разгледа докладваното от Д. М. К. гражданско дело № 20238002103442 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество - [населено място], със сегашно наименование Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество - [населено място] (КОНПИ - [населено място]), против онази част от Решение № 40/08.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 615/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, в която е потвърдено първоинстанционното Решение № 260021/01.07.2022 г. по гр. д. № 3140/2020 г. по описа на ОС - С. З. в частта му, в която КОНПИ - [населено място] е осъдена да заплати на основание чл. 2а от ЗОДОВ на Н. Т. Т. сумата от 20 000 лева, а на С. П. Ц. сумата от 25 000 лева - обезщетение за причинените им неимуществени вреди от неоснователно воденото срещу тях производство по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) по образуваното гр. д. № 1042/2010 г. по описа на Окръжен съд - С. З. приключило с влязло в сила на 15.12.2017 г. Определение № 1169/15.12.2017 г. по гр. д. № 3303/2017 г. по описа на ВКС за недопускане на касационно обжалване, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2017 г., до окончателното плащане на дълга.
В подадената от КОНПИ - [населено място] касационна жалба се твърди, че решението на Окръжен съд - С. З. е недопустимо. При условията на евентуалност се поддържа, че то е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Отправено е искане на основание чл. 293, ал. 4, вр. чл. 270, ал. 3 от ГПК обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо и производството по делото да бъде прекратено. В случай, че тезата на касатора за недопустимост на обжалвания съдебен акт не бъде възприета, се иска обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него - постановен нов акт по същество, с който предявените искове да бъдат отхвърлени, или евентуално присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК КОНПИ - [населено място] твърди, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Ответниците по тази касационната жалба Н. Т. Т. и С. П. Ц. са подали отговор, в който изразяват становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд в обжалваната от КОНПИ - [населено място] част.
В частта, в която въззивният съд е отменил Решение № 260021/01.07.2022 г., постановено по гр. д. № 3140/2020 г. по описа на ОС - С. З. с което са уважени предявените от Н. Т. Т. и С. П. Ц. против КОНПИ искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2а от ЗОДОВ вследствие незаконосъобразните действия и актове на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД (отм.) за разликата над 20 000 лв. за Н. Т. Т. и над 25 000 лв. за С. П. Ц. до уважения размер от по 40 000 лв. за всеки, вместо което предявените от ищците искове за заплащане на обезщетение са отхвърлени за разликата над уважените размери от 20 000 лв. за Н. Т. Т. и над 25 000 лв. за С. П. Ц. до размер от по 40 000 лв. за всеки, както и в частта, в която първоинстанционното решение е потвърдено в отхвърлителните му части, решението на въззивния съд е обжалвано от ищците Н. Т. Т. и С. П. Ц. с твърдения, че е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Молят обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени в пълните предявени размери. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК твърдят, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на
обжалваното решение до касационен контрол.
Ответникът по тази касационната жалба КОНПИ - [населено място] е подала отговор, изразявайки становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд в обжалваната от ищците част.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното - касационните жалби са подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за осъществили се всички правопораждащи претенцията на ищците юридически факти. Приел е за безспорно между страните, че по решение на КОНПИ на 14.03.2011 г. е предявено мотивирано искане на основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 430 342 лева срещу Н. Т. Т. и С. П. Т., въз основа на което е образувано гр. д. № 1042/2011 г. по описа на Окръжен съд - С. З. както и че с определение от 15.03.2011 г. е допуснато обезпечение по искането на КОНПИ до размера на 430 342 лева на предявения иск чрез налагане на възбрана на недвижими имоти, запор върху МПС и запор върху вземания на Н. Т. Т. и С. П. Т.. Посочил е, че първоинстанционното съдебно производство е приключило с Решение № 33/29.01.2016 г., с което предявеното искане е уважено само частично, като с Решение № 79 от 03.05.2017 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 406/2016 г., решението на Окръжен съд - С. З. е отменено в частта, в която искането на КОНПИ е уважено, като вместо това е постановен нов акт по съществото на спора, с който претенцията на КОНПИ е отхвърлена и в тази част. С Определение № 1169/15.12.2017 г. по гр. д. № 3303/2017 г. по описа на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд.
При обосноваване на крайните си изводи въззивният съд е анализирал разпоредбата на чл. 2а от ЗОДОВ, уреждаща отговорността на държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им. Посочил е, че предявяването на иск по чл. 28 от ЗОДПИППД (отм.) от КОНПИ е действие във връзка с (и по време на) изпълнение на правомощията й, а отхвърлянето на същия като неоснователен с влязло в сила съдебно решение означава, че със сила на присъдено нещо е установено, че лицето, което е осъдено за престъпление, посочено в ЗОДПИППД (отм.), няма придобито имущество в резултат на осъществената престъпна дейност, за която е осъдено. Направеното от КОНПИ предположение в обратния смисъл, което е послужило като основание за започване и водене на производството по чл. 28 от ЗОДПИППД (отм.), е неоснователно и като такова представлява незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 2а ЗОДОВ.
Апелативният съд е приел за безспорно още, че наложените обезпечителни мерки - възбрани и запори - са накърнили правото на собственост на ищците, като ищецът Т. останал без парични средства за издръжка и загубил бизнеса, който развивал. Анализирайки показанията на свидетелите, апелативният съд приел да установено, че по време на воденото гражданско производство ищецът Т. бил притеснен, стресиран, започнал да вдига кръвно, станал асоциален, влошили се и отношенията му с ищцата Ц. и те се развели. Въззивният съд приел, че ищцата Ц. е търпяла негативните последици от производството по-интензивно - за известен период от време единствено тя осигурявала издържала семейството, работела в кредитна институция и изпитвала страх и притеснение колегите й да не узнаят за воденото производство, дистанцирала се от социалната си среда, изпитвала непрекъснати притеснения, била дълбоко емоционално разстроена, отключило се автоимунно заболяване. Въззивният съд приел след анализ на свидетелските показания по делото, че воденото по-рано против ищеца Н. Т. наказателно производство също се отразило емоционално на последния, както и на отношенията със съпругата му. Апелативният съд е обсъдил и заключението към съдебно-медицинската експертиза, като е приел за установено, че през 2015 г. ищцата е диагностицирана с автоимунно заболяване - хроничен улцерозен колит, чиято поява обичайно се провокира от стрес, но той сам по себе си не може да бъде основен причинител, ако не е налице и друг фактор, например наследственост.
В заключение въззивният съд е приел, че воденото против ищците гражданско производство по реда чл. 28 от ЗОДПИППД (отм.) е засегнало негативно неимуществена сфера на всеки от тях, причинявайки им стрес, негативни емоции, притеснения, страх, включително притеснения и страх от отнемане на имущество на значителна стойност, резултат от личните им и съвместни усилия, засягане на доброто име, компрометиране в обществото. Посочил е, че то се е отразило негативно в личен, здравословен и емоционален план, както и във финансово отношение, лишавайки ги от средства за издръжка и от възможността да се разпореждат с имуществото си. При определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд е отчел продължителността на делото - повече от 6 години, през които съдебното производство е разглеждано на три инстанции и са събирани множество доказателства, както и значителната цена на иска. Апелативният съд е съобразил, че именно поради воденето конфискационно производство ищецът е загубил бизнеса си и е останал заедно със своето семейство без източници на финансиране. Отчел е притесненията и негативните емоции, преживени от ищцата Ц. под угрозата да загуби работното си място в случай, че воденото срещу нея съдебно производство придобие публичност. Същевременно апелативният съд е съобразил факта, че преди гражданското производство по отношение на ищеца Т. е водено наказателно производство, приключило със споразумение от 08.04.2010 г., ползващо се със силата на осъдителна присъда за извършени от него престъпления, в рамките на което същият е бил подложен на законосъобразна процесуална принуда, поради което търпените от него негативни изживявания вследствие на това законно поддържано обвинение не могат да бъдат вменени като отговорност на КОНПИ. Въззивният съд е приел за недоказана причинно - следствената връзка между диагностицирания у ищцата през 2015 г. хроничен колит, претърпяното от нея през 2017 г. лечение на пневмония и операция на бял дроб и воденото против нея гражданско производство. Отрекъл е такава връзка да съществува между причините за прекратяване на брака между ищцците и гражданското производство. По тези съображения въззивният съд приел, че сумата от 20 000 за ищеца Т. и 25 000 лева за ищцата Ц. отговарят в пълна степен на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените неимуществени вреди.
Възражението на КОНПИ - [населено място] срещу допустимостта на обжалваното решение на Апелативен съд - Пловдив се основава на приетата от съда правна квалификация на предявения иск по чл. 2а от ЗОДОВ. Твърди се, че тази разпоредба, както и разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОДОВ, били създадени с § 9 от ПЗРЗОПДНПИ (отм.), обнародван в ДВ бр. 38/18.05.2012 година, като законът не е придал обратно действие на тези норми. По тези съображения поддържа, че отговорността на КОНПИ по реда на ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за действия и актове на комисията от момента на влизането им в сила и за в бъдеще време.
Настоящият съдебен състав намира, че постановеният от въззивния съд акт не страда от порока, на който се позовава касаторът КОНПИ.
Със ЗОПДНПИ (отм.) е отменен ЗОПДИППД, в чл. 32 от който е предвидено, че за вреди, причинени от незаконни действия или бездействия, извършени във връзка с този закон, държавата носи отговорност при условията и по реда на ЗОДОВ. Ето защо и преди влизането в сила на чл. 2, ал. 2 и чл. 2а от ЗОДОВ е съществувала възможността отговорността на КОНПИ да се реализира по реда на този закон, поради което сама по себе си възприетата от въззивния съд правна квалификация не прави решението на въззивния съд недопустимо.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационният жалбоподател КОНПИ поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:
1. По какъв начин и според какви обективни критерии съдът следва да определи размера на полагащото се обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице по чл. 2а от ЗОДОВ, и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД ?;
2. Следва ли да бъде доказана категорично причинната връзка между действията на КОНПИ и нейните органи и причинените неимуществени вреди или тя може само да се презюмира ?;
3. „Обвързано ли е понятието справедливост с преценката на конкретни, обективно съществуващи, обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението?“
4. Качеството на лицето, срещу което е водено производството по ЗОПДИППД (отм.), т. е. дали лицето е ответник в производството в качеството на проверявано лице или в качеството на свързано лице по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на закона, от значение ли е за определяне
на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди?.
Позовава се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Всички поставени от КОНПИ въпроси са намерили своето разрешение в т. II от ППВС № 4/23.12.1968 година, както и в т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС. Обжалваното въззивно решение е съобразено с тази практика, като са обсъдени всички конкретни, обективно
съществуващи, обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта и наличието на причинна връзка между тях и установените по делото неимуществени вреди.
Наличието на установена практика на ВКС по поставените от КОНПИ въпроси, включително в задължителните за съдилищата тълкувателни решения и постановления, изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд не е приемал, че причинната връзка между действията на КОНПИ и неимуществените вреди се презумира, а е изследвал дали същата е доказана от събраните по делото доказателства. Ето защо първите три въпроса в изложението на КОНПИ по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не обосновават допускането на въззивното решение до касационно обжалване. Такова допускане не се обуславя и от четвъртия от въпросите, тъй като той обхваща само едно от всички конкретни обстоятелства, относими към дейността по определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, и въззивният съд не го е изключил изрично при преценката си за размера на обезщетението за всеки от ищците по конкретното дело.
За пълнота следва се посочи, че липсва обосноваване и на твърдението за наличие на специалната предпоставка - значението на поставените правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В този смисъл изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е съобразено с изискванията, поставени с указанията по т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Касаторът КОНПИ не е обосновал предпоставки в приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол в обжалваната от КОНПИ част.
Касационните жалбоподатели Н. Т. и С. Ц. поддържат в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:
1. По какъв начин и според какви обективни критерии съдът
следва да определи размера на полагащото се обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице по чл. 2а от ЗОДОВ, и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД ?;
2. Следва ли да бъде доказана категорично причинната връзка между преждепроведено наказателно производство спрямо лицето и преживените от същото негативни изживявания, чиято обезвреда се претендира в производството по чл. 2а ЗОДОВ, или тя може да се презюмира ?;
3. „Законосъобразен ли е отказът на въззивния съд да допусне експертиза със задача, относима към предмета на доказване, при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК?“
Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВС и ВКС - т. II на ППВС № 4/1968 г., Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК, както и в Решение № 166 от 18.10.2016 г. по гр. д. № 1642/2016 г. на III ГО, Решение № 94 от 21.07.2021 г. по гр. д. № 4316/2019 г. на III ГО (по отношение на първи и втори въпрос), както и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК (по трети въпрос).
Първият от поставените въпроси е по приложението на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по 2а от ЗОДОВ. Този въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е постановил обжалваното решение в съответствие със задължителната практика на ВС и съществуващата постоянна практика на ВКС. В цитираните от касационните жалбоподатели ППВС № 4/1968 г. и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи, обстоятелства, които са специфични за всяко дело, и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В случая въззивният съд е присъдил обезщетението, като е отчел вида и продължителността на производството - повече от 6 години, значителната цена на иска, която без съмнение е оказала влияние върху интензивността на притесненията и стреса, понесени от ищците. Въззивният съд е отчел и факта, че непосредствената причина за разпада на бизнеса на ищеца е именно воденето срещу него от КОНПИ гражданско производство, последица от което е лишаване на семейството на ищците от източници на финансиране. Апелативният съд е съобразил и притесненията у ищцата да не загуби авторитета в работната си среда, както и работата си, в случай, че воденото срещу нея съдебно производство придобие публичност. Въззивният съд е съобразил и събраните по делото гласни доказателства относно отзвука на приключилото през 2010 г. с осъдителна присъда (определение на съда, с което е одобрено споразумение) наказателно производство срещу ищеца върху неговата психика и тази на съпругата му. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди са не само изброени от въззивния съд, но и обсъдени в тяхната съвкупност, съобразно разрешенията в цитираните от касаторите Решение № 166 от 18.10.2016 г. по гр. д. № 1642/2016 г. на III ГО, и Решение № 94 от 21.07.2021 г. по гр. д. № 4316/2019 г. на III ГО. Дали фактите по спора, относими към дейността по определяне на размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, са вярно интерпретирани (тълкувани) е въпрос на обоснованост на съдебния акт и има отношение към правилността на обжалваното решение, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Вторият от поставените въпроси не притежава характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въпросът, който жалбоподателите поставят, не е част от спорното материално субективно право, претендирано от ищците. Този въпрос не е по тълкуване на конкретна правна норма. Отговорът му е предпоставен от оплакване за неправилност на правните изводи на въззивния съд, което съставлява основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Изцяло по правилността на съдебния акт с оглед приложението и позоваването на чл. 266, ал. 3 ГПК е и последният формулиран от жалбоподателите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос. Той предполага извършено нарушение на процесуалните правила при събиране на доказателствата в първата инстанция, каквото въззивната не е констатирала. Този въпрос се свежда до твърдението за допуснато и от въззивния съд нарушение на процесуалния закон (чл. 266, ал. 3 ГПК), което дори да би било налице (становище, което съдебният състав не споделя), би съставлявало основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и до основание за факултативен касационен контрол.
Неоснователно е и искането на касационните жалбоподатели Н. Т. и С. Ц. за селектиране на касационната жалба по същите поставени въпроси на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторите недопустимо се позовават по едни и същи въпроси едновременно на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по т. 3 от същия текст. Касае се за самостоятелни фактически състави, които се прилагат при определени предпоставки, и имат свое самостоятелно приложно поле. След като по въпросите се сочи отклонение с практика на ВКС, на която касаторите се позовават, не е допустимо същите питания да се отнасят за разглеждане в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която намира приложение, ако по правния въпрос е създадена неправилна съдебна практика, която се нуждае от промяна или от осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. когато е налице неясна, непълна или противоречива правна уредба - за да се създаде съдебна практика по прилагането й или да бъде тя осъвременена. Наличието на съдебна практика по поставените питания, вкл. и дадено по тях обвързващо за съдилищата тълкуване на правните норми, изключва приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Вън от изложеното, липсва обосноваване и на твърдението за наличие на специалната предпоставка - значението на поставените правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В този смисъл изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е съобразено с изискванията, поставени с указанията по т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Касаторът КОНПИ и касаторите Н. Т. и С. Ц. не са обосновали предпоставки в приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С оглед изхода на делото на страните разноски за настоящото производство не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 40/08.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 615/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: