О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1043

гр. София, 14.11.2023 год.

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия П. Х. ч. т. дело № 1292/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Я. Х. – Й. от [населено място], общ. Долни чифлик, подадена лично и чрез процесуалния пълномощник, срещу разпореждане № 2284 от 11.05.2023 г. по в. гр. д. № 198/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК жалбата й с вх. № 9030 от 10.04.2023 г. против постановеното по делото въззивно решение № 383 от 27.03.2023 г.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на разпореждането, като необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се за неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на действията по администрирането на подадената жалба.

Против частната жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Ф. И. ЕАД с ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, със заявено становище за нейната недопустимост, а по същество – неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

При проверка на редовността на депозираната срещу решение № 383 от 27.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 198/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна жалба с вх. № 9030 от 10.04.2023 г. съдията-докладчик е констатирал, че същата е нередовна, поради което с разпореждане № 1924 от 21.04.2023 г. я е оставил без движение, като е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да я приведе в съответствие с изискванията на закона, а именно: да конкретизира с препис за ответната страна вида на жалбата, която подава, както и съда, до който тя е адресирана, като съобрази, че срещу решенията на въззивните съдилища могат да бъдат подавани касационни жалби при условията и по реда на глава XXII ГПК, а срещу постановените от съдилищата определения и разпореждания – частни жалби при условията и по реда на глава XXI ГПК. Допълнително съдът е указал на жалбоподателя, ако уточни, че подава касационна жалба, да съобрази, че на касационно обжалване подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска над 5 000 лв., съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК; да представи точно и мотивирано изложение на касационните основания и да посочи ясно и недвусмислено в какво се състои искането му; да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. на основание чл. 18, ал. 2, т. 1 ТДТССГПК; а ако уточни, че подава частна жалба – да обоснове правния си интерес от това свое действие с оглед приложното поле на производството по глава XXI ГПК и ясно и недвусмислено да посочи в какво се състои искането му, като вземе предвид правомощията на съда, разглеждащ частна жалба, съгласно чл. 278 ГПК. Със същото разпореждане жалбоподателят изрично е предупреден, че при неизпълнение на указанията за отстраняване на констатираните нередовности изцяло и в срок, жалбата ще бъде върната.

Препис от разпореждането е редовно връчен на страната чрез пълномощника на 26.04.2023 г., а в дадения от съда едноседмичен срок по делото е постъпила уточняваща молба с вх. № 10797/03.05.2023 г. На 11.05.2023 г., при постановяване на обжалваното разпореждане, съдът е направил констатации, че с уточняващата молба нито едно от указанията не е изпълнено, вкл. не са представени доказателства за платена държавна такса, въз основа на които е заключил, че жалбата е останала нередовна след изтичане на указания срок за поправянето и като такава подлежи на връщане.

Проверката за редовност на подадена жалба е служебно задължение на администриращия съд, чийто акт се обжалва, тъй като чрез нея жалбоподателят определя обема на търсената защита и съдействие в производството съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК. В конкретния случай, съдията-докладчик е констатирал, че подадената жалба не отговаря на изискванията на процесуалния закон, поради което с разпореждането от 21.04.2023 г. ясно, недвусмислено, конкретно и изчерпателно е посочил какви са констатираните нередовности, начинът, по който те трябва да бъдат отстранени, като жалбоподателят е предупреден, че неотстраняването на същите в срок ще има за последица връщане на жалбата. Съгласно чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК въззивният съд е длъжен да върне жалбата, която администрира, когато в рамките на предоставения срок страната не отстрани допуснатите нередовности. Конкретният случай е именно такъв – констатирани са множество нередовности в подадената жалба, предоставен е срок за отстраняването им и за това жалбоподателят е уведомен по надлежния ред. Изхождайки от наведените в жалбата срещу въззивното решение твърдения, вкл. изложените в постъпилата уточняваща молба допълнителни съображения, следва да се приеме, че депозираната жалба с вх. № 9030/10.04.2023 г. има характер на касационна жалба, с която се обосновава материална и процесуална незаконосъобразност на обжалвания въззивен съдебен акт, по която функционално компетентен да се произнесе е ВКС. В тази връзка, отчасти неправилна е констатацията на администриращия жалбата съд, че всички констатирани с разпореждането от 21.04.2023 г. нередовности са останали неотстранени. Правилен е обаче изводът, че всички останали указания до жалбоподателя, дадени в хипотезата на подадена от същия касационна жалба, са останали неизпълнени поради процесуалното му бездействие. В тази безспорна хипотеза, единствената възможност за администриращия съд е да върне жалбата. В случая, нито се оспорва редовността на връчването на съобщението с приложен препис от разпореждането с указанията на съда, нито се навеждат каквито и да било конкретни твърдения, че жалбоподателят е предприел процесуално поведение, целящо отстраняване на останалите констатирани нередовности, като неизпълнението на което и да е от тях е достатъчно основание за връщане на жалбата.

Само за пълното следва да се посочи, че подадената касационна жалба е недопустима и е подлежала на връщане и с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК, с която е установена касационна необжалваемост на решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В настоящия случай, обжалваното въззивно решение е постановено по гражданско дело с цена на отделните предявени искове до 5 000 лв. всеки, поради което то е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, а в разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК е предвидено правомощие на администриращия въззивен съд да върне касационната жалба, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3 ГПК.

С оглед на така установените факти по делото, изводът на въззивния съд за наличие на предпоставките по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК за връщане на депозираната от М. Я. Х. – Й. касационна жалба е правилен, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2284 от 11.05.2023 г. по в. гр. д. № 198/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.