О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1017

гр. София, 06.03.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и девети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 3468/2023 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Д. чрез адв. Г. против решение № 558 от 04.05.2023 г. по гр. д. № 480/2023 г. на Окръжен съд – Варна.

Ответникът „Енерго – П. П. АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез юрк. М. в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК счита, че обжалването не следва да бъде допуснато, респ. че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Предмет на жалба е горецитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 3665 от 25.11.2022 г. по гр. д. № 9171/2022 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна) за уважаване на предявения от „Енерго - П. П. АД със седалище [населено място] против Б. Г. Д. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК - за съществуване на вземане в размер на сумата 13 208. 58 лева, съставляваща стойността на допълнително начислена ел. енергия по фактура (№ [ЕГН]), издадена на 28.06.2019 г.. за обект на потребление с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], находящ се в [населено място], [улица], вх. .., магазин .., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.05.2022 г., както и на сумата 3 665. 39 лева – мораторна лихва за периода от 09.07.2019 г. до 29.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5944/2022 г. на РС – Варна и в полза на ищцовото дружество са присъдени разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че ответницата е била титуляр на партида при ищцовото дружество с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], както и че на 28.06.2019 г. дружеството издало фактура № [ЕГН] на стойност 13 208. 58 лева за доставена през периода от 13.06.2017 г. до 12.06.2018 г. ел. енергия в обекта на потребление с горните номера. Съобразил е, че с решение № 60175 от 09.09.2021 г. по гр. д. № 3188/2020 г. на ВКС, IV г. о. е отхвърлен предявеният от ответницата иск по чл. 124 ГПК за установяване недължимостта на вземането, за което е издадена фактура № [ЕГН] за сумата от 13 208. 58 лева, представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода 13.06.2017 г. до 12.06.2018 г., след извършена корекция на сметката на абоната за посочения обект на потребление. Посочил е, че на 12.05.2022 г. ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение против ответницата Д. за горното (процесното) вземане, по което е образувано ч. гр. д. № 5944/2022 г. на РС - Варна. Срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от ответницата за недължимост на вземането, което е обусловило и допустимостта на предявения в законоустановения едномесечен срок иск. По спорният по делото въпрос дали процесното вземане е погасено по давност, каквито са били защитните доводи на ответника, решаващият състав е дал отрицателен отговор. Застъпено е разбирането, че в случая не се касае за вземане на енергийното дружество за периодично плащане по смисъла на ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, за да се прилага кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111 б. „в“ ЗЗД. Изтъкнато е, че според там даденото обвързващо тълкуване понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111 б. „в ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съобразявайки изложените отличителни белези от съдържанието на това понятие и характера на процесното вземане, въззивният съд е достигнал до извод, че последното произтича от коригиране на сметката за ел. енергия на абоната за периода 13.06.2017 г. до 12.06.2018 г. и не може да се определи като периодично по смисъла на чл. 111 б. „в“ ЗЗД. При позоваване на установената съдебна практика на ВКС (опредметена в решение № 21 от 1.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г. и решение № 141 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019 г.) втората инстанция е приела, че в случая се касае за вземане по коригирана сметка на абоната за ел. енергия, което е еднократно по своето естество и възниква по силата на закона. Развити са доводи, че вземането, чието съществуване се претендира, макар да е за доплащане на цената за доставената ел. енергия за минал период, то не представлява периодично плащане, тъй като е еднократно определено по повод извършена корекция на сметката на абоната и е възникнало от констатираната грешка при отчитане на действително доставеното количество ел. енергия. По тези мотиви е прието, че разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД не може да намери приложение в случая – тя урежда изключение от общата петгодишна давност и не следва да се тълкува разширително. Обстоятелството, че вземанията на електроснабдителното дружество за доставяната ел. енергия са периодични и се заплащат ежемесечно, не е счетено за аргумент в полза на периодичния характер на процесното вземане. То е намерено да стои извън категорията „периодични плащания“ за доставена ел. енергия. Така е обобщено, че се касае за плащане по повод извършена корекция на сметка - за доплащане на цената за реално доставеното количество ел. енергия, което се погасява с общата петгодишна давност. В случая е прието тя да не е изтекла, доколкото от датата на изискуемостта на вземането по процесната фактура – 08.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 12.05.2022 г., не е изтекъл петгодишния срок по чл. 110 ЗЗД. По тези доводи искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е приет за основателен и е уважен. Инстанцията по същество е изтъкнала и други съображения, които самостоятелно обуславят според нея извод за основателност на исковата претенция дори и при хипотетичното приложение на кратната тригодишна давност за вземането. Те почиват на установеното със сила на пресъдено нещо между страните по настоящия спор за вземането по същата фактура, че оспорването от абоната на неговата недължимост, е неоснователно – съгласно решението на ВКС от 09.09.2021 г. по гр. д. № 3188/2020 г. Счетено е, че по правни последици този съдебен акт е тъждествен на решение за уважаване на положителен установителен иск от кредитора - ищец в настоящото производство. А по силата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД в случай, че вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е пет години. Ето защо е прието, че считано от датата на влизане в сила на решението по гр. д. № 3188/2020 г. на ВКС – 09.09.2021 г., е започнала да тече нова давност, която към датата на подаване на заявлението не е изтекла.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси, които счита за обуславящи изхода по делото, респ. са от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото – основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Тези въпроси имат следното съдържание:

1. „Какви са пределите на произнасяне от въззивния съд, ограничен ли е от той от посоченото в жалбата и с какви правомощия разполага по тези въпроси, касаещи правилността на първоинстанционното решение с оглед правилото на чл. 269, изр. 2 ГПК?“;

2. „Длъжен ли е въззивния съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, както и всички допустими и относими доказателства за релевантните по спора факти?“;

3. „Коя давност е приложима за вземане, представляващо цена на потребено количество ел. енергия, определена допълнително въз основа на извършена корекция на сметка на абоната за минал период – кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД или общата петгодишна по чл. 110 от същия закон?“;

4.„Влязлото в сила решение за отхвърляне на отрицателен установителен иск за недължимост на парично вземане тъждествено ли е на уважаване на положителен установителен иск за същото вземане и намира ли приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която срокът на новата давност е 5 години?“

5. „След влизане в сила на решението по отрицателния установителен иск за недължимост на вземането, с което претенцията е отхвърлена, заличава ли се с обратна сила спирането на давността по чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и продължава ли тя да тече за това вземане?“.

По първия въпрос се твърди отклонение с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава, изразена с ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, както и с решение № 42/09.06.2015 г. по гр. № 4492/2014 г. на III г. о., решение № 123/30.05.2017 г. по гр. д. № 3817/2016 г. на IV г. о., решение № 50004/27.04.2023 г. по т. д. № 1879/2020 г. на II т. о. По втория пък се сочи противоречие с решение № 8/19.01.2018 г. по т. д. № 2435/2016 г., решение № 75/20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. и решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г., всичките по описа на II т. о. на ВКС. Във връзка с третото питане е заявено несъответствие в даденото правно разрешение от въззивния съд с решение № 60215/09.12.2021 г. по гр. д. № 4178/2020 г., решение № 69/10.05.2022 г. по гр. д. № 2530/2021 г. и решение № 99/07.07.2022 г. по гр. д. № 2615/2021 г., всички по описа на III г. о. на ВКС. Искането за селектиране на жалбата по последните две питания са обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с довода, че по тях няма формирана практика на ВКС.

Касационното обжалване не следва да се допуска.

Първите два процесуалноправни въпроса са свързани с правомощията на въззивния съд като инстанция по съществото на спора. Първото питане касае задължението му да се произнася само по оплакванията в жалбата, с която е сезиран по отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт. Второто питане е свързано с процесуалната дейност на втората инстанция да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди заедно и поотделно всички относими доказателства и основе решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка обстоятелства, както и да обсъди въведените от страните доводи и възражения като посочи кои от тях приема за основателни и кои не, и защо, като всичко това намери отражение в мотивите на постановения съдебен акт.

Така очертани, въпросите са относими към всяко исково производство и осъществяват обща предпоставка за селектиране на касационната жалба. По тях обаче липсва специалната предпоставка на заявеното основание (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), а именно противоречие с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава, на която страната се позовава. Напротив, въззивното решение е постановено в съгласие с тази практика и възприетите от нея правни разрешения. Съставът на второинстанционния съд се е занимал с основния спорен по делото въпрос (поставен и във въззивната жалба), а именно погасено ли е по давност претендираното вземане съобразно релевираното от защитата на ответницата възражение в тази насока. При подробно мотивиране на характера на това вземане е отречено същото да се явява периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и е прието, че за него се прилага общата петгодишна давност. Относно следващия релевантен по делото въпрос (според оплакванията в жалбата) - касаещ началото на давността за вземането, са изтъкнати съображения, че предвид еднократно установеното задължение за цената на допълнително начислената ел. енергия на абоната, възникнало в резултат на извършена корекция на сметката му, за което задължение е издадена нарочна фактура и е определен падеж на плащането му (08.07.2019 г.), то давността е започнала да тече именно от този момент, посочен във фактурата. Така е направен решаващ извод, че считано от тази дата до датата на заявлението по чл. 410 ГПК пред заповедния съд - 12.05.2022 г., не е изтекъл петгодишния срок по чл. 110 ЗЗД и сумата се дължи. Следователно при обсъждане на твърденията и възраженията на страните, както и на оплакванията в жалбата, инстанцията по същество е обосновала своите аргументи за основателност на иска и мотивирано е отговорила на доводите на ответницата за изтекла погасителна давност за вземането, предмет на иска.

По третия въпрос също отсъстват предпоставки в приложно поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Той не е от значение за изхода по делото и не може да обуслови допускане на обжалването. Това е така, защото дори и погасителната давност за вземането да е тригодишна, това не променя решаващия извод, че изтеклото календарно време от 08.07.2019 г. до 12.05.2022 г. не е достатъчно да породи последиците на погасяване на задължението по процесната фактура.

При наличие на други решаващи съображения за уважаване на иска извън тези, касаещи четвъртото и петото от питанията, последните не могат сами по себе си да обусловят друг правен резултат по спора, дори и по тях да се осъществи достъп до касация.

Предвид изложеното, не са налице предпоставки в приложно поле на заявените селективни основания и касационен контрол не може да бъде допуснат.

С оглед изхода на спора в полза на представляваната от юрисконсулт страна на основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се присъдят претендираните разноски за настоящото производство, задължен за които е касаторът. Те се определят в размер на 100 лв., съгласно чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 558 от 04.05.2023 г. по гр. д. № 480/2023 г. на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА Б. Г. Д. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „..“, ап. .. да заплати на „Енерго – П. П. АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] сумата от 100 (сто) лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.