О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3167

гр. София, 23.10.2023 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

А. К.

като изслуша докладваното от съдия В. М. ч. гр. д. № 3473 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, ЕИК 121577013, чрез юрисконсулт М. Т., против определение № 258 от 16.03.2023г. постановено по ч. гр. д. № 139/2023г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 12 от 05.01.2023г. на Хасковски районен съд по гр. д. № 3056/2022г. за прекратяване на производството по делото поради неотстранeни нередовности на исковата молба.

В частната жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е нищожно, недопустимо, очевидно неправилно и неправилно. Нищожността, евентуално недопустимостта, е обоснована с довод за незаконен състав с оглед извършване съдопроизводствени действия от съдия, който не е определеният съдия-докладчик по делото. Като основание за недопустимост е наведено и твърдението, че съдът се е произнесъл извън пределите на търсената от ищеца защита, доколкото ищецът иска да се установи, че не е собственик, а дадените от съда указания са по иск за установяване на собствеността. За да обоснове неправилността на обжалвания акт касаторът сочи липсата на мотиви по доводите във въззивната жалба; отново навежда нарушение на чл. 9 ЗСВ; счита, че дадените от съда указания за отстраняване нередовности на исковата молба не държат сметка за специфичния предмет на спора.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът отново излага горепосочените доводи за нищожност и недопустимост на обжалваното определение. Формулира четиринадесет процесуалноправни въпроси, като тринадесет от тях касаторът счита за разрешени в противоречие с практика на ВКС, която сочи, а четиринадесетият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Предявен е с исковата молба на „Профилактика, рехабилитация и отдих“/ПРО/ ЕАД против Кмета на О. М. бани, област Хасково, иск с петитум да бъде установено, че „ПРО“ ЕАД не е собственик на строеж „Балнеоложки комплекс“ в УПИ * кв.7 по плана на [населено място]. Посочено е в заглавната част на исковата молба, че кметът е ответник в качеството му на административен орган, оправомощен да издава заповеди по ЗУТ и по-конкретно заповед от 01.11.2018г., както и че искът е неоценяем. В обстоятелствената част е изложено, че кметът е издал заповед от 01.11.2018г. с адресат дружеството, с която нарежда премахване на строежа „Балнеоложки център“ в УПИ * , кв.7 по плана на [населено място]. Дружеството ищец сочи, че собственик на този строеж е Ц., а със заповедта на ищеца с вменени задължения, които са на значителна стойност. Затова обосновава интереса си от иска с отпадане на правното основание за значителни задължения на дружеството. Счита, че кметът е пасивно легитимиран, защото е издал конкретната заповед, в която твърди, че собственик на строежа е „ПРО“ ЕАД. Посочено е в исковата молба, че заповедта на кмета е оспорвана по административен ред и е влязло в сила решение, с което законосъобразността й е потвърдена. В административното производство „ПРО“ ЕАД не е правило възражение, че не е собственик на строежа, тъй като спорове за право на собственост не се разрешават от административните съдилища.

Първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с разпореждане от 02.12.2022г. като е указал на ищеца да отстрани допуснатите нередовности, като: уточни пасивната процесуална легитимация по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК; представи удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот, предмет на иска; представи скица на процесния имот; заплати държавна такса в размер на 1% от стойността на данъчната оценка, съобразно чл.71, ал.2 вр. чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, като представи платежен документ по делото; впише исковата молба по надлежния ред и представи доказателства за това по делото.

В дадения срок ищецът е представил уведомление, с което възразява срещу дадените указания. Сочи, че процесуалната легитимация по делото произтича от твърдението на ищеца; че данъчна оценка на имота не е необходима, защото ищецът не твърди да е собственик, а и т. нар. строеж не представлява недвижим имот, а е доста обемен боклук; че изискването да се представи скица е неотносимо към спора, който е за непритежание на материално право на собственост; по същата причина не се дължи държавна такса 1% върху данъчната оценка, а и съдът не е определил точния размер; че така предявената искова молба не подлежи на вписване, защото такова не е предвидено в ЗС и Правилника за вписванията.

Хасковски районен съд е прекратил производството с определение от 05.01.2023г. поради неоотстраняване на нередовностите на исковата молба. Приел е, че с молбата от 29.12.2022г. не се отстранява нито една от нередовностите, както и че повторното даване на указания би нарушило принципа на равнопоставеност на страните.

Хасковски окръжен съд е потвърдил този акт. Посочил е, че заявеното за защита право видно от исковата молба касае отношения на собственост върху недвижим имот. Този предмет на претенцията предпоставя някои особени изисквания за редовност на исковата молба, каквито са посочени в разпореждането на районния съд от 02.12.2022г. и за чието изпълнение е даден предвидения в закона срок. Според въззивния съд дадените указания са изцяло адекватни и законово необходими, предвид предмета на делото, за да бъде редовна предявената искова молба. С представения отговор ищецът не е изпълнил нито едно от тези законосъобразни указания. Поради това правилно районният съд е упражнил правомощието си по чл.129 ал.3 ГПК да прекрати производството по делото. Според съда сезирането е нередовно при липса на данъчна оценка недвижимия имот, обект на претенцията, при липса на скица на същия и незаплащане на държавна такса съобразно данъчната оценка, тъй като заявеното право е оценяемо; също така исковата молба е останала невписана, а това е необходимо когато се иска от съда произнасяне за правото на собственост върху недвижим имот. Отделно, не е уточнена надлежна пасивно легитимирана страна - кметът на съответната община е административен орган, който не участва в отношенията на собственост между общината и други лица. Субект за гражданското право е самата община като юридическо лице, която се представлява в гражданските отношения от кмета. Поради това и всички претенции, отнасящи се до право на собственост, не може да се адресират до кмета на общината. Съдът е изтъкнал, че няма законово задължение повторно да дава указания в режима на чл.129 от ГПК за едни и същи обстоятелства. Тези изисквания следва да се изпълнят от адресата им в рамките на дадения преклузивен за това седмичен срок. Доводът за липса на случайно разпределение по делото съдът е намерил за неоснователен. Основание за това твърдение на жалбоподателя дава фактът, че указанията за оставяне на исковата молба без движение са дадени от съдия, различен от първоначално определения. След служебна справка и видно от представената заповед №АД-171/11.11.2022г. на председателя на Районен съд -Хасково съдът е посочил, че към момента на издаване на разпореждане № 2286/02.12.2022г. делото правилно е докладвано на произнеслия се съдия Н. И., тъй като тя е определена да замества съдията-докладчик. По тези съображения обжалваното определение е потвърдено.

При горните обстоятелства и съобразявайки представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:

Първо, обжалваният акт не е нищожен или недопустим поради това, че разпореждането от 02.12.2022г. за оставяне исковата молба без движение е постановено от съдия, различен от съдията-докладчик В. И., определена чрез случаен подбор. Видно е, че със заповед на председателя на съда от 11.11.2022г. е наредено поради годишен отпуск на съдия В. И. делата на неин доклад от 02.12. до 05.12.2022г. да се докладват на съдия Н. И.. Именно на това основание исковата молба, която е постъпила на 02.12.2022г., е докладвана на заместващия съдия. Ето защо, са напълно несъстоятелни развитите от жалбоподателя съображения за незаконен състав.

Съдебният акт не е недопустим поради твърдяното излизане извън пределите на търсената защита. В случая произнасянето на съда е само по редовността на исковата молба, а не по съществото на спора, за да се твърди, че е защитил друго право, различно от предявеното. Поставеният от касатора проблем всъщност е дали дадените указания са адекватни за предявения иск, но преценката за това касае правилността на обжалвания акт, а не допустимостта му.

Правните въпроси, поставени от касатора са следните: 1/ следва ли съдебният акт да бъде мотивиран по съществените въпроси на съдопроизводството; следва ли съдът при преценка дали са изпълнени указанията му за отстраняване на нередовности в исковата молба да анализира в съвкупност изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и уточненията й; 3/ следва ли съдът да даде възможност и подходящ срок на страните да се запознаят със служебно събраните от него писмени доказателства, да вземат становище по тях, евентуално да ги оспорят и да ангажират други доказателства; 4/ допустимо ли е съдът по свой почин да променя параметрите на предмета на спора, обема и вида на търсената защита; 5/ въззивният съд дължи ли да извърши самостоятелна преценка на нередовностите на исковата молба, посочени от първата инстанция; 6/ следва ли указанията на решаващия съд по отстраняване нередовности на исковата молба да са ясни, точни, конкретни, изчерпателни и нормативно правилни; 7/ решаващият съд може ли да върне исковата молба, без да се е произнесъл по направено искане за издаване на съдебно удостоверение; 8/ с оглед допустимостта на иска необходимо ли е ищецът да доказва пасивната правна легитимация на ответника; 9/ представянето на скица условие ли е за редовност на исковата молба съгласно чл. 127 и 128 ГПК; 10/ когато цената на иска не се определя въз основа на данъчна оценка, представянето на удостоверение за данъчна оценка на имота предпоставка ли е за допустимост на исковото производство; 11/ следва ли решаващият съд да посочи точния размер на подлежащата на внасяне държавна такса - конкретната сума; 12/ следва ли да се вписва искова молба, за която нормативен акт и частност Правилника за вписванията, не съдържат изискване за вписване; 13/ следва ли да се вписва нередовна искова молба; 14/ отрицателен установителен иск, с който ищецът отрича да притежава право на собственост върху имот, представлява ли иск за собственост или друго вещно право по смисъла на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК. Посочена е изобилна практика, в противоречие с която се твърди, че са разрешени въпросите от първи до тринадесети. Четиринадесетият въпрос е поставен като такъв по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК - от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Първият правен въпрос относно мотивирането на съдебния акт е обоснован с оплакването, че съдът е приел спора за вещноправен, без да изложи никакви мотиви за това. Съдът е изложил своите мотиви по релевантния за производството в настоящия му етап въпрос: дали исковата молба е редовна и дали са отстранени нередовностите, посочени с указания на първата инстанция. Що се отнася до това дали спорът е вещен, съдът е посочил, че заявеното за защита право касае отношения на собственост върху недвижим имот. Последното не се отрича от ищеца, който сам сочи в уведомлението от 29.12.2022г., че спорът е за липсата на право на собственост. Ето защо този въпрос не може да обуслови достъп до касационен контрол.

Второто питане на касатора е дали съдът, при преценка изпълнението на указанията за отстраняване на нередовности в исковата молба, следва да анализира в съвкупност изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и уточненията й. Въпросът е базиран на оплакването, че съдът не е разгледал доводите на жалбоподателя за „нормативна неправилност“ на дадените указания. Оплакването не съответства на мотивите на съда. Съдът изрично е приел, че дадените указания са изцяло адекватни и законово необходими с оглед предмета на претенцията. Правилността на този извод не може да бъде контролирана в производството по чл. 288 ГПК.

На трето място е въпросът: следва ли съдът да даде възможност и подходящ срок на страните да се запознаят със служебно събраните от него писмени доказателства, да вземат становище по тях, евентуално да ги оспорят и да ангажират други доказателства. Визират се служебно събраните от съда данни за издадената заповед за заместване на съдията-докладчик в районния съд поради разрешен отпуск, въз основа на която разпореждането от 02.12.2022г. не е постановено от докладчика, а от заместващ съдия. Същественото в случая е, че това не са писмени доказателства, имащи значение за спорния предмет по делото, а е вътрешнослужебна заповед за организация работата в съда, която заповед касаторът не би могъл да оспорва по реда за оспорване на писмените доказателства, събирани в процеса. Затова не е допуснато процесуално нарушение като съдът е ценил приложената заповед, без да дава възможност на ищеца да вземе становище по нея. Сочената от жалбоподателя практика на ВКС визира служебно събрани от съда писмени доказателства, релевантни за разрешаването на спора. Затова тази практика е неприложима в настоящата хипотеза.

Четвъртият въпрос е дали е допустимо съдът по свой почин да променя параметрите на предмета на спора, обема и вида на търсената защита. Тук касаторът отново се базира на оплакванията си, че спорът е за отричане правото на собственост на ищеца върху строежа, а съдът е приел, че предмет на иска е субективното материално право на собственост и така е подменил параметрите на спора. Както бе посочено, в мотивите на съда е отразено, че спорът касае отношения на собственост върху недвижим имот (и тази констатация произтича от твърденията в исковата молба и уведомлението от 29.12.2022г, според които ищецът не е титуляр на правото на собственост, а ответникът го счита за такъв. Затова съдът е приел, че при спорове за собственост следва да се спазят някои особени изисквания към исковата молба, каквито са представянето на данъчна оценка, скица и вписването на исковата молба, както и общото изискване на заплащане на държавна такса. Ето защо не може да се приеме, че е извършена промяна на параметрите на спора и че е налице отклонение от посочената практика на ВКС по приложение на чл.6, ал.2 ГПК.

Петият въпрос е дали въззивният съд дължи извършване на самостоятелна преценка на нередовностите на исковата молба, посочени от първата инстанция. Отговорът на въпроса несъмнено е положителен и това задължение е спазено от Хасковски окръжен съд, който е посочил, че дадените указания са адекватни и необходими с оглед предмета на спора, като конкретно е споделил необходимостта да се представи данъчна оценка, скица, да се уточни пасивната легитимация на ответника, да се внесе държавна такса и да се впише исковата молба. Несъгласието на касатора с тази преценка не е основание за допускане на касационно обжалване.

Същото се отнася и за шестия въпрос - дали указанията на решаващия съд по отстраняване нередовности на исковата молба следва да са ясни, точни, конкретни, изчерпателни и нормативно правилни. Дадените указания в случая са ясни и конкретни, и това е потвърдено от въззивния съд. Не е точно определен размерът на дължимата държавна такса, но той е определяем след представянето на данъчна оценка, каквато не е налице.

Седмият въпрос е основан на оплакването, че съдът е постановил връщане на исковата молба, без да се произнесе по направеното искане за издаване на съдебно удостоверение. Видно, че в молбата от 29.12.2022г. ищецът, наред с несъгласието си с дадените указания, е поискал евентуално, ако те не бъдат отменени, да му бъде издадено удостоверение за снабдяване с данъчна оценка и със скица. Първоинстанционният съд в прекратителното си определение не е разгледал тези искания. В частната жалба до въззивния съд (раздел 2) са наведени оплаквания във връзка с това, на които въззивният съд не е отговорил в определението си. При това положение е налице отклонение от посочената от касатора практика на Върховния касационен съд. Независимо от това, касационно обжалване не следва да бъде допускано, защото то не би могло да доведе до промяна на изхода на производството. Неразгледаните искания за издаване на удостоверения касаят три от нередовностите на исковата молба. Дори те да бъдат отстранени, исковата молба остава нередовна поради неизпълнение на указанието да се уточни пасивната процесуална легитимация по предявения отрицателен установителен иск. А то е самостоятелно основание за прекратяване на производството. Искът е предявен против Кмета на О. М. бани, който е административен орган по смисъла на §1, т.1 АПК във вр с чл. 19, ал.3 от Закона за администрацията и чл. 38 ЗМСМА, но не разполага с процесуална правоспособност по смисъла на чл. 27 ГПК да е страна по гражданскоправен спор. Такъв субект е Общината /чл.14 ЗМСМА/. Затова е било необходимо да се уточни (не да се докаже, както счита касатора) пасивната процесуална легитимация като се посочи ответник, който е процесуално правоспособен да отговаря по иска.

Осмият въпрос е за необходимостта ищецът да доказва пасивната правна легитимация на ответника при преценка допустимостта на иска. Както бе посочено, съдът не е изискал доказване, а уточняване на пасивната процесуална легитимация. Принципно вярно е становището на касатора, че пасивната процесуална легитимация произтича от правното твърдение на ищеца - ищецът посочва с коя страна има спор. Условието е тази страна да разполага с процесуална правосубектност, каквато в случая липсва. Съображения бяха изложени по-горе.

Деветият правен въпрос е дали представянето на скица е условие за редовност на исковата молба съгласно чл. 127 и 128 ГПК. Въпросът е формулиран некоректно, защото съдът е посочил, че скица е необходимо да се представя по делата за собственост на недвижими имоти, а не по всяка искова молба. Отделно, в случая непредставянето на скица на имота не е единствената причина за връщане на исковата молба. Затова въпросът не е определящ за изхода на производството.

На десето място е питането: когато цената на иска не се определя въз основа на данъчна оценка, представянето на удостоверение за данъчна оценка на имота предпоставка ли е за допустимост на исковото производство. Въпросът не е релевантен, защото съдът е приел, че цената на иска, който е за собственост (макар и за отричането й), се определя от данъчната оценка. В този смисъл е сочената от касатора практика.

Следващият въпрос е дали съдът дължи да посочи точният размер на подлежащата на внасяне държавна такса. Съдът не се е отклонил от посочената в изложението практика като е определил, че следва да се внесе държавна такса 1% върху данъчната оценка. Подлежащата на внасяне сума е ясно определяема след представяне на удостоверението за данъчна оценка, каквото към момента на разпореждането на съда не е налице. Затова и по-конкретно посочване на дължимата държавна такса не е било възможно да се направи.

Дванадесети и тринадесети въпрос са за вписването на исковата молба - дали се вписва искова молба, чието вписване не е предвидено в закона и дали се вписва нередовна искова молба. Съдът е приел, че исковата молба подлежи на вписване и затова е изискал такова. Въпросът обслужва тезата на касатора, че вписване не е необходимо, тъй като искът не е вещен. Несъмнено е, че вписването е действие, което се извършва след като исковата молба бъде приведена в съответствие с изискванията на чл. 127 и 128 ГПК, така че не може да се приеме, че е разпоредено вписване на нередовна искова молба.

Последният въпрос, сочен като такъв по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, е дали отрицателен установителен иск, с който ищецът отрича да притежава право на собственост върху имот, представлява иск за собственост или друго вещно право по смисъла на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК. Въпросът е обуславящ за решаващите изводи на съда, тъй като дадените указания са за отстраняване нередовности на такъв иск - иск за вещно право. Съдът не е излагал конкретни съображения дали искът за отричане на притежавано от ищеца право на собственост е вид иск за собственост, но това се подразбира. Също така е очевидно от формулирания петутим („да се признае за установено, че „ПРО“ ЕАД не е собственик на строеж „Балнеоложки комплекс“), че искът не е за парично вземане, не е и за съществуване, унищожаване, разваляне на договор, а касае именно вещно право. Поддържаната от самия касатор теза за вида на иска му е вътрешно противоречива - според него искът е отрицателен установителен, че „ПРО“ ЕАД не е собственик на строежа, но не е иск за собственост и затова трябва да е неоценяем. Посредством иска ищецът цели да се освободи от задължението за събаряне на строежа съгласно влязлата в сила заповед на кмета - да задължи ответника да не го третира като собственик. Въпреки тези разяснения, искането към съда да признае, че ищецът не е собственик не би могло да се квалифицира другояче, освен като иск за вещно право, което се отрича. Не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК - въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на това основание, разяснен в т.4 на Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК. Разпоредбите на чл. 69 ГПК за начина на определяне на цената на иска за различните видове искове са ясни и по приложението им съществува практика, която не се нуждае от осъвременяване.

Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол на преграждащото определение на Хасковски окръжен съд.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.О П Р Е Д Е Л И :НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 258 от 16.03.2023г. постановено по ч. гр. д. № 139/2023г. на Хасковски окръжен съд по частната касационна жалба на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, ЕИК 121577013.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.