№ 60717
гр. София, 19.10.2021 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 1705/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Я. Т., чрез адв. И. срещу решение № 12453 от 08.12.2020 г. по гр. д. № 1779/2020 г. на Апелативен съд - София, 14-ти граждански състав.
Ответникът И. В. Д., чрез адв. Е. е подал писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изложил съображения за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет горното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 143 от 08.01.2020 г. по гр. д. № 4141/2017 г. на Софийски градски съд, ГК, I-8 състав за отхвърляне на иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предявен от В. Я. Т. против И. В. Д. - за сумата от 37 500 евро, с която ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищцата от връщането на предоставена от него по време на брака на страните в полза на трето лице – заемател по договор за паричен заем от 28.12.2010 г. - сума от общо 75 000 евро и което съглашение е обективирано в съдържанието на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ..., том ..., рег. № ..., дело № ... от ...г. на нотариус В. Г. и са присъдени разноски на ответника.
Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че страните по спора са бивши съпрузи - сключили граждански брак на 10.10.1993 г., който е прекратен с решение № III-86-156 от 30.09.2011 г. по гр. д. № 2079/2011 г. на Софийски районен съд, влязло в сила от датата на постановяването му. Установено е също, че съпругът Д. е предоставил паричен заем на лицето Н. И. Д. - Д. в размер на 75 000 евро. Сделката е извършена на 28.12.2010 г. като заетата сума е преведена от банкова сметка на заемодателя по тази на заемателката. След прекратяване на брака било осъществено пълно изпълнение на дължимия от заемателя резултат и предоставената в заем парична сума била върната изцяло на заемодателя – т. е. ответника. При горните факти инстанцията по същество е приела, че в случая липсва един от елементите на състава по чл. 59 ЗЗД, а именно общ правопораждащ юридически факт между обогатяването и обедняването. В тази връзка е обсъден правния режим, на който се подчинява уредбата на имуществените отношения по заварени бракове (какъвто е този между страните) към датата на влизане в сила на действащия понастоящем СК (от 2009 г.) съгласно § 4 от ПЗР. Посочено е, че в обхвата на „имущество“ по смисъла на закона попадат и вземанията от паричен влог. Направен е извод, че отношенията във връзка с предоставянето на парични заеми от единия от съпрузите в полза на трето лице по заварени бракове при действието на новия СК се регламентират от правилото на чл. 21 от същия и са лична собственост. Поради неустановеност на произхода на средствата по заема и при изрично нотариално удостоверение, че сумата се предоставя само от съпруга, респ. се дължи връщането й само на него, както и предвид разпоредбата на чл. 25 СК, според която всеки от съпрузите може да сключва сделки на разпореждане с личното си имущество, втората инстанция е счела, че не може да се смята за вероятно основателно претендирането от другия съпруг на половината от заетата сума. След като последната е била лична собственост на съпруга – ответник (титуляр на банковата сметка, от която паричните средства по заема са преведени на заемателя), то ищцата не може да претендира, че е лишена от половината от тази сума, по силата на прекратена СИО.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че обжалваното решение противоречи на постановена по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС и е очевидно несправедливо, неправилно и необосновано.
Касационното обжалване не следва да се допуска.
Селектирането на касационната жалба при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква формулирането на правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение – т. е. да обуславя изхода по конкретното дело, да е поставен в основата на решаващите изводи на въззивния съд (така разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК). В случая такъв конкретен въпрос касаторът не поставя, поради което липсва обща предпоставка за достъп до касация. Непоставянето на релевантен правен въпрос с обуславящо значение по спора, само по себе си е основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – вж. мотивите към цитираните по – горе разяснения по т. 1 от посочения тълкувателен акт. Освен това страната формално сочи, че въззивното решение е в отклонение с практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК без да се позовава на конкретна такава. Наред с общата липсва и допълнителната предпоставка на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на което жалбоподателят основава искането си за допускане на касационен контрол. Ето защо същото е неоснователно.
Не се откриват и предпоставки на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – за достъп до касация поради очевидната неправилност на въззивното решение.
Касае се за самостоятелен фактически състав за допускане на касационен контрол – в отклика от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, който се прилага при квалифицирани пороци на въззивния съдебен акт. За да е налице очевидна негова неправилност като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание. Наред с изложеното, разглежданото основание за допускане на касационен контрол изисква да бъде обосновано от страната, а не предполага служебното му установяване от съда. В случая това не сторено от касатора – изложената аргументация в подкрепа наличието на очертания фактически състав се свежда до оплаквания срещу правилността на въззивното решение, съставляващи общи основания за касационно обжалване (чл. 281, т. 3 ГПК), но не изчерпва съдържанието на соченото основание за достъп до касация.
В обобщение, не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
При този изход на делото жалбоподателят дължи на ответника по жалба сторените разноски за настоящото производство. Такива са поискани от страната с отговора на касационната жалба, но не следва да се присъждат доколкото не са ангажирани доказателства за извършен такъв разход, вкл. и за изплатен адвокатски хонорар.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12453 от 08.12.2020 г. по гр. д. № 1779/2020 г. на Апелативен съд - София, 14-ти граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.