О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2521

София 23.05.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести март, през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 3500/2023 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Строймонтаж“ ЕООД, [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Е. Л., срещу решение № 184 от 15.05.2023 г. по в. гр. д. № 162/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която след частична отмяна на решение № 1072 от 03.10.2022 г. по гр. д. № 2941/2021 г. на Районен съд – Пазарджик е уважен предявеният от В. Б. М. иск по чл. 200 КТ за разликата над присъдените от първата инстанция 6000 лв. до пълния предявен размер от 16 000 лв., като частичен иск от 70 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на трудова злополука от 08.04.2021 г., ведно със законната лихва върху допълнително присъдените 10 000 лв., считано от датата на злополуката. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Ответникът по касационната жалба В. Б. М., със съдебен адрес - [населено място], чрез адвокат П. К., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, а по същество - жалбата е неоснователна. Претендира се присъждането на разноски.

Въззивният съд е приел, че са предявени искове по чл. 200 КТ във връзка с чл. 51 и чл. 52 ЗЗД, както и по чл. 86 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука. Установено е, че въз основа на сключен срочен трудов договор № 2418 от 12.03.2021 г. страните са били в трудовото правоотношение, въз основа на което ищецът е назначен на длъжността „Шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ до завършване на определената работа на обект „Закриване и рекултивация на съществуващо общинско депо за твърди битови отпадъци“, считано от 07.04.2021 г. От подадената писмена декларация за трудова злополука, призната за такава влязло в сила разпореждане на НОИ, е установено, че на 08.04.2021 г. около 09:00 ч. на общинско депо за твърди битови отпадъци е станала злополука с ищеца. Съдът е приел, че механизмът е изяснен от събраните по делото доказателства – разпореждане на НОИ по чл. 60, ал. 1 КСО, както и заключенията на приетите експертизи: при извършено разтоварване от товарен автомобил/ самосвал/ 12 и повече тона, ищецът като водач на автомобила, който в този момент се намира в шофьорската кабина, пристъпва към повдигане на коша с намиращия се вътре товар без преди това да е съобразил последователността на операцията и предварително да е отворил задния малък капак на товарния автомобил, в резултат на което камионът се преобръща надясно. Вследствие на преобръщането водачът изпада от седалката на шофьора и се удря в дясната предна врата на кабината. От медицинската експертиза е установено, че пострадалият е получил травматични увреждания - контузия на гръдния кош, фрактура /счупване/ на дясната ключица и второ ребро в дясно, както и фрактура - счупване на 8 и 9 ребра. Прието е, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 20 000 лв., съответства на установените по делото факти и обстоятелства, както и на икономическия стандарт в страната, като са отхвърлени като неоснователни доводите на ответното дружество за намаляването му. За основателно е прието възражението за съпричиняване на злополуката от работника при проявена груба небрежност. В тази връзка е посочено, че подобни констатации се съдържат и в разпореждането по чл. 60 КСО, с което злополуката е обявена за трудова. Доколкото същото не е било оспорено от страните в съдебното производство и производството по издаването му, е прието, че съдът е обвързан и следва да зачете материалната му доказателствена сила като официален удостоверителен документ и приеме за осъществени удостоверените в него факти. Въпросът дали ищецът е бил с поставен или не предпазен колан по време на злополуката за първи път е поставен инцидентно на разглеждане по делото в първо по делото заседание при изслушването на медицинската експертиза. Направен е извод, че възражението за непоставен предпазен колан не е въведено в предвидените процесуални срокове, поради което не е взето предвид при решаването на въпроса за наличието на съпричиняване като преклудирано. По тази причина съпричиняването следва да се преценява само и единствено с оглед нарушени от работника технологични и технически правила и поредността при извършване на отделните последователни действия на процеса по повдигане и изсипване на коша с товара на товарния автомобил. От заключението на автотехническата експертиза по делото, кредитирана като обективно, обосновано и компетентно изготвена, е установена последователността на действията на манипулациите, които следва да бъдат извършени от шофьора на тежкотоварен автомобил – самосвал, за да започне и завърши успешно разтоварването на наличен товар. Според експерта няма данни за внезапно възникнала техническа неизправност на товарния автомобил и че причината за преобръщането е от субективен характер и в резултата на допуснато действие или бездействие от водача на товарния автомобил. Допълнено е, че при работещ и технически изправен автомобил при условие, че водачът правилно в технологичен порядък е подходил към разтоварването на коша чрез правилно задействани системи и е извършвал непрекъснато наблюдение на процеса, не е възможно да се реализира преобръщане на автомобила. От събраните по делото доказателства – снимков материал, заключенията на автотехнитечската и техническата експертизи и описаното в разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО, съдът е направил извод, че грубата небрежност на ищеца, довела до настъпването на злополуката, се изразява в това, че без да е изпълнен успешно първия етап на саморазтоварването - отваряне на задния малък капак, ищецът е преминал към извършването на втория етап от саморазтоварването - повдигане на коша с товара, в резултат на което товарът се е наклонил надясно и автомобилът се е преобърнал на дясната си страна. В тази връзка не са кредитирани обясненията на ищеца, че е слязъл от камиона, за да провери дали задният малък капак действителстно е бил отворен, като опровергани от останалите събрани по делото доказателства. Като е отчетен единствено факторът за нарушаване от работника на технологичните правила и норми на безопасност на труда при извършване на саморазтоварването на товарния автомобил, съдът е приел, че процентът на съпричиняване не може да бъде повече от 20%, като са отхвърлени доводите на ответното дружество за завишаването му. Аргументирал се е, че в случая се касае за начинаещ работник, който не е отговарял на изискванията да заеме тази длъжност, и е действал сам в конкретната ситуация, за която логично е следвало да му се помогне по практически съображения, тъй като управлението на такъв вид товарен автомобил и маневрите, които извърша, макар да са елементарни като изпълнение, в крайна сметка са източник на повишена опасност и изискват да е налице достатъчно внимание на работника, който ги извършва, като следи целия процес по товаренето и разтоварването. След приспадането на процента на съпричиняване, определеното от въззивния съд обезщетение на неимуществените вреди възлиза на 16 000 лв.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. „Законосъобразно и допустимо ли е в рамките на правомощията си съгласно чл. 269, изр. второ ГПК въззивният съд сам да посочва, да обсъжда и да основава решението си на доводи, които не са посочени в жалбата?“. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с приетото в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС, както и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 50255 от 17.01.2023 г. по гр. д. № 649/2022 г. и решение № 104 от 29.09.2015 г. по гр. д. № 3894/2013 г., както и че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

2. „Следва ли да има съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на вреди от трудова злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат, и допустимо ли е съдът да обосновава по-голяма отговорност на работодателя, вменявайки му неизпълнението на несъществуващи и неуредени в действащото законодателство задължения?“. Твърди се противоречие с решение № 50176 от 17.10.2022 г. по гр. д. № 36/2022 г. на ВКС, решение № 63 от 10.05.2017 г. по гр. д. № 3648/2016 г. на ВКС, решение № 189 от 17.10.2019 г. по гр. д. № 1446/2019 г. на ВКС, решение № 186 от 01.02.2019 г. по гр. д. № 4922/2017 г. на ВКС, решение № 115 от 07.10.2020 г. по гр. д. № 3739/2019 г. на ВКС и решение № 29 от 28.07.2022 г. по гр. д. № 1478/2021 г. на ВКС.

3. „При своевременно направено възражение за съпричиняване, отнасящо се до поведението на пострадалия като първопричина за настъпилата злополука, следва ли съдът да цени и да основе решението си (и в частност да определи процента на съпричиняване) въз основа на всички факти и обстоятелства, установени в хода на делото, имащи отношение към цялостния механизъм на последвалото увреждане, включително и такива, които са установени на по-късен етап в производството след изтичане на срока за отговор?“.

4. „Следва ли при инцидентно установяване на определени, неизвестни до този момент за ответника, факти и обстоятелства след изтичането на срока за отговор да се правят отделни, нови възражения за съпричиняване за всяко едно от тях или съдът е длъжен да съобрази мотивите си и с тези обстоятелства като част от процеса по изясняване механизма на злополуката, който той дължи въз основа на направеното възражение за съпричиняване?“.

Твърди, че по последните два въпроса е налице противоречие с практиката на ВКС – решение № 296 от 05.04.2017 г. по гр. д. № 1776/2016 г. на ВКС, решение № 98 от 14.07.2022 г. по гр. д. № 2954/2021 г. на ВКС, решение № 200 от 23.12.2019 г. по гр. д. № 3779/2018 г. на ВКС, решение № 190 от 25.01.2021 г. по гр. д. № 4079/2019 на ВКС, решение № 18 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на ВКС.

Поддържа се още наличието на очевидна неправилност като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалаване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 184 от 15.05.2023 г. по в. гр. д. № 162/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС по втория и третия въпрос, които се свеждат до обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при преценката на основателността на своевременно направено от работодателя възражение за съпричиняване на трудовата злополука от работника или служителя.

На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 320 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 184 от 15.05.2023 г. по гр. дело № 162/2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик.

УКАЗВА на „Строймонтаж“ ЕООД, [населено място], в едноседмичен срок да внесе държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на жалбата в размер на 320 лв. и да представи вносен документ. В противен случай жалбата подлежи на връщане.

След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в открито заседание или прекратяване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.