Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: ИВАН РА. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя М. Ч. по касационно административно дело № 337/2024 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по касационна жалба на Агенция за хората с увреждания (АХУ), подадена чрез гл. юрисконсулт Балашев, в качеството му на процесуален представител, срещу Решение № 269 от 13.10.2023г., постановено по адм. дело № 343/2023г. по описа на Административен съд – Русе.
С обжалваното решение, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, Агенция за хората с увреждания е осъдена да заплати на „МСМ 2016“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, сумата от 830 лева, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебни производства по отмяна на Наказателно постановление № 28/0023-3875 от 03.07.2018г., издадено от Изпълнителния директор на АХУ, сумата от 258,14 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.06.2020г. до 15.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и по компенсация за сумата от 453,69 лева, представляваща съдебни разноски пред административния съд.
Със същото решение е отхвърлил предявения от „МСМ 2016“ ЕООД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ за присъждане на мораторна лихва върху главницата за периода от 15.03.2019г. до 14.06.2020г. в размер на 105,60 лева. Решението в отхвърлителната му част не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не подлежи на касационна проверка.
В касационната жалба се твърди, че решението на АССГ е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, и че е налице необоснованост – касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Касаторът обръща внимание, че приложеният по делото договор за правна помощ и съдействие няма характер на разписка, поради липса на вписване в него на начина на плащане. Поддържа се становище, че направените от дружеството разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната му сфера акт.
Въз основа на тези аргументи моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска поради неоснователност и недоказаност на претенциите.
Ответникът – „МСМ 2016“ ЕООД, в писмен отговор по касационната жалба, подаден чрез адв. М. – АК-Русе, оспорва касационната жалба и иска оставяне в сила на съдебното решение.
Прокурорът от Върховна прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ е осъдена Агенция за хората с увреждания да заплати на „МСМ 2016“ ЕООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 830 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено Наказателно постановление № 28/0023-3875 от 03.07.2018г., издадено от Изпълнителния директор на АХУ, изразяващи се в направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат за защита по обжалването му и процесуално представителство в производството по НАХД № 12377/2018г. по описа на СРС, както и за сумата от 258,14 лева – мораторна лихва за периода 15.06.2020г. – 15.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.06.2023г. до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски.
Установено е от фактическа страна, че с Наказателно постановление № 28/0023-3875 от 03.07.2018г., издадено от Изпълнителния директор на АХУ на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 12, ал. 2, т. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на контрол на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г ал. 1 от ЗИХУ. Дружеството е обжалвало наказателното постановление, при което с решение № 1793/15.03.2019г. по КАНД № 13448/2018г. на Административен съд – София-град, е оставено в сила решение № 525726/05.11.2018г. по НАХД № 12377/ 2018г. по описа на СРС, с което НП е отменено. От приложеното НАХД № 12377/ 2018г. на СРС се установява, че ищецът е бил надлежно представляван в производството от адвокат, по силата на сключен между него и адв. М. договор за правна защита и съдействие № 0164764/31.07.2023г., с който било възложено осъществяване на защитата му до приключване на производството по делото във всички инстанции. Било е договорено адвокатско възнаграждение 830 лева и е отбелязано в графа „от които в брой“ сумата цифром и словом.
При тези констатации решаващият съд е приел за безспорно, че ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат по дело от административнонаказателен характер, приключило с отмяна на наказателно постановление, за което представителство същият е направил разноски. Съдът е приел за валидно доказана действително заплатена сума от дружеството - ищец на неговия пълномощник, т. е. настъпването на твърдяната от него в настоящото производство имуществена вреда, както и причинно -следствената връзка между отменения акт и тази вреда. В този смисъл административният съд е преценил така предявеният иск като основателен и доказан по основание.
От правна страна административният съд, позовавайки се на тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд e приел, че са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на държавния орган по силата на ЗОДОВ и исковата молба е основателна по отношение на главния иск.
Посочено е, че съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция/, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на имуществена санкция в размер на 10 000 лева до 100 000 лева, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията в размер на 830 лева плюс 3% за горницата над 10 000 лева.
На следващо място първоинстанционният съд е счел, че лихви върху присъдената главница се дължат от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което актът, на чиято незаконосъобразност се основава вредата е отменен, до окончателното изплащане на присъдената главница. Тъй като искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането, то част от вземането за лихви е погасено по давност с оглед приложимата норма на чл. 111, б. „в“, от Закона за задълженията и договорите, във вр. с 1 от ЗР на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Въз основа на това съдът приел акцесорния иск за частично основателен.
Решението е правилно. Касационната инстанция споделя изводите на Административен съд София - град. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Съдът е съобразил, че с влязъл в сила съдебен акт е отменено обжалваното НП, издадено по отношение на ищеца, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Основанието, на което е отменено наказателното постановление не подлежи на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. АПК.
Съгласно възприетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС се приема безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателното постановление е пряка и непосредствена последица, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В цитираното Тълкувателно решение № 1/2017 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1., ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие в делата с административнонаказателен характер. Фактът, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани също не води до обратен от направения от състава на АССГ извод за наличие на основание за присъждане на обезщетение предвид действащата към момента на приключване на всяко от тези производства разпоредба на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ред. преди допълнението на разпоредбата, публ. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) и Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 7/2008 г.
Тъй като в закона към момента на приключване на съдебното производство по обжалване на НП не е бил установен ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответникът дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
В случая е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено от него адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. По делото, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. В представения по НАХД № 12377/2018г. по описа на СРС договор за правна защита и съдействие, е уговорено възнаграждение за осъществяване на правната защита и съдействие в размер на 830 лв. Правилен е извода на първостепенния съд, че с отразяване в графа „от които в брой“ на договорената сума цифром и словом, е удостоверено плащането в брой, въпреки липсата на изрично вписване в графа „начин и срок на плащане“. Това обстоятелство страните по договора са удостоверили с подписите си.
Първоинстанционният съд правилно се е позовал на т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, като е посочил, че "началният момент на забавата за плащане на обезщетение за вреди от незаконни актове на администрацията, съответно на задължението за плащане на законна лихва, е моментът на влизане в сила на решението за отмяна на административния акт, тъй като тогава се счита завършен фактическият състав на имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ" и е приел, че по аргумент от 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените въпроси следва да се приложи чл. 111 от ЗЗД.
В случая решението, с което е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, е влязло в сила на 15.03.2019г., а искът е предявен на 15.06.2020г., при което при правилно приложение на закона - чл. 111, б. "в" от ЗЗД съдът е приел погасяване на част от вземането за лихва за периода 15.03.2019г. - 14.06.2020г. Докато не се погасят, паричните задължения са лихвоносни, затова и лихвата върху тях се погасява именно по начина, възприет от административния съд: трите години, обхванати от давностния срок се броят назад, считано от предявяването на тези вземания.
При така установените обстоятелства, правилно Административен съд - Русе е приел, предявеният главен иск за основателен и доказан, поради което го е уважил изцяло. С оглед основателността на главния иск, съдът е приел, че частично основателна е и акцесорната претенция на ищеца за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху уважения размер на обезщетението за причинени имуществени вреди, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора искането на касатора за присъждане на разноски в настоящото производство се явява неоснователно.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 269 от 13.10.2023г., постановено по адм. дело № 343/2023г. по описа на Административен съд – Русе.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ И. Р. п/ АГЛИКА АДАМОВА