Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора К. Ф. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 407/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Директора на Tериториална дирекция (ТД) „М. Б. в Агенция „Митници“, подадена чрез юрк. Т. и юрк. Т.-Илиева, срещу Решение № 6184 от 20.10.2023 г., постановено по адм. дело № 1855/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено по жалба на „А. К. Еу Инд“ ЕООД Решение рег. № 32-24211 от 22.01.2021 г. на Директора на ТД „Ю. М. (тогава, сега с променено наименование на ТД „М. Б. ) по Митническа декларация с MRN 20BG001007017085R2 от 13.03.2020 г.
В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че решението е постановено без да бъдат обсъдени в тяхната цялост релевантните за разрешаването на правния спор факти, а и в противоречие със събраните по делото доказателства. Според касатора съдът въобще не е обсъдил фактите, обстоятелствата и становищата на страните относно извършената промяна на декларирания допълнителен код по ТАРИК и произтичащата от това промяна на размерите на дължимите митни сборове – антидъмпингово мито и окончателно изравнително мито; необосновано е приел, че изразените от административния орган съмнения в справедливостта на декларираната митническа стойност на стоките не са надлежно мотивирани, вкл. и че същите не са доказани; необосновано е прието, че неправилно е приложен методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (наричан по-долу само Регламент (ЕС) № 952/2013, Митнически кодекс на съюза или МКС/, бел. моя) вкл. и при обосновано и доказано изключване в тяхната последователност на останалите вторични методи за определяне на митническата облагаема стойност /МОС/, дефинирани в чл. 74 § 2 от Митническия кодекс на съюза. Подробни съображения в тези насоки са изложени в касационната жалба. Настоява се за отмяна на съдебния акт с отхвърляне жалбата на дружеството против оспореното Решение на Директора на ТД „М. Ю. морска“ (тогава), алтернативно за отмяна на съдебния акт в частта с която е отменено това Решение в частта му относно промяната допълнителния код по ТАРИК и произтичащата от това промяна в размер на вземанията за антидъмпингово мито и окончателно изравнително мито със съответно отхвърляне на жалбата в тази й част. Претендира разноски.
Ответникът – „А. К. Еу Инд“ ЕООД, чрез адв. К., в писмен отговор и допълнително депозирани писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък.
Представителят на Върховната прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е Решение рег. № 32-24211 от 22.01.2021 г. на Директора на ТД „М. Ю. М. (тогава, сега с променено наименования на ТД „М. Б. , бел. моя), с което 1. е определена нова митническа стойност съгласно последния от резервните методи по чл.74 §, 3 Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на стоките под № от 1 до 12 вкл. по МД с MRN 20BG001007017085R2 от 13.03.2020 г., съгласно данните от Таблица № 14; 2. На основание чл. 1 § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/72 и чл. 1 § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/73 е определен допълнителен код по ТАРИК С999 за стока № 5 от МД с MRN 20BG001007017085R2 от 13.03.2020 г.; 3. На основание чл. 77, § 1 б.“а“ и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, и чл. 85 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определени вносно мито, окончателно антидъмпингово мито и окончателно изравнително мито за стоките по МД с MRN 20BG001007017085R2 от 13.03.2020 г. в размер общо на 142 921,74 лева, съгласно данните от Таблица № 15; 4. На основание чл. 105 § 4 във р. с § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за вземане под отчет и досъбиране са определени вносно мито, окончателно антидъмпингово мито и окончателно изравнително мито за стоките по МД с MRN 20BG001007017085R2 от 13.03.2020 г. в размер общо на 89 172,29 лева, съгласно данните от Таблица № 16; 5. На основание чл. 54 ал. 1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос на стоките по MRN 20BG001007017085R2 от 13.03.2020 г. по смисъла на чл. 16 от ЗДДС в размер общо на 317 480,19 лева, съгласно данните от Таблица № 17; 6. На основание чл. 67 ал. 1 от ЗДДС е определен размер на задължението за ДДС за стоките по МД с MRN 20BG001007017085R2 от 13.03.2020 г. в размер общо на 63 496,05 лева, съгласно данните от Таблица № 18, от които установен размер, който не е изчислен към датата на приемане на МД от 24 998,17 лева, съгласно данните от Таблица № 19; 7. На основание чл. 56 от ЗДДС във вр. с чл. 105 § 4 във вр. с § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за стоките: 2 броя седалки за велосипеди, част от стоките под № 7, 2 броя степенки и 6 броя протектори за букси, част от стоките под № 11, е определено задължение за ДДС за внасяне в размер на 18,77 лева, съгласно данните от Таблица № 20; 8. На основание чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС за останалата част от стоките е разпоредено, че са освободени от данък при внос; 9. „А. К. Еу Инд“ ЕООД е определен като длъжник за заплащане на допълнително определените публични задължения за вносно мито в размер на 1 958,04 лева, окончателно антидъмпингово мито в размер на 70 988,59 лева, окончателно изравнително мито в размер на 16 225,66 лева и ДДС в размер на 18,77 лева, ведно със законната лихва за забава върху размера на установените държавни вземания от датата на възникване на митническото задължение.
От фактическа страна по делото съставът на АССГ е приел, за установено, че дружеството е подало МД с MRN 20BG001007017085R2 от 13.03.2020 г. и е поставило в режим „едновременно допускане за свободно обращение и вътрешно потребление на стоки, които са обект на освободена от ДДС доставка до друга държава членка и - в съответните случаи - отложено плащане на акциз“ с код 42 стоки, подробно описани под № от 1 - 12, с държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставката CРТ. Стоката под № 5, описана като „Ел. велосипеди – 317 броя“ е декларирана с код по ТАРИК 8711609010 с допълнителен код по ТАРИК - С 411, съответстващ на производител Hangzhou Fanzhou Technology Co. LTD. Общата декларирана митническа стойност на стоките е в размер на 137 992,90 лева. Държава на получаване е декларирана Италия. Идентификационен номер на транспортното средство при пристигане MSCSHE1LA, контейнери: FSCU4300788 и САIU9527170.
Митническата стойност на стоките е определена въз основа на договорната стойност, в съответствие с разпоредбата на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, предвид декларирания в ел. д. № 4/16 „Метод за определяне на стойността“ от МД код 1 „Договорна стойност на внасяните стоки“.
С писмо от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), митническите органи са уведомени за започнало разследване по повод възможно избягване на антидъмпингови и изравнителни мита при внос на електрически велосипеди от Китай чрез подфактуриране и кражба на идентичност на износители, с цел заплащане на по-ниски мита при вноса на митническата територия на Съюза. В тази връзка, въз основа на заповед за възлагане ЗТЛ-5800-33/32-16698, издадена на основание чл.33, т.1 и т.9 от устройствения правилник на Агенция митници, чл.84в, ал.2, т.2 от Закона за митниците е възложено извършването на проверка по възникнал повод в рамките на последващия контрол на основание чл.48 Регламент (ЕС) 952/2013 и на чл.84а, ал.1 ЗМ на „А. К. Еу Инд“ ЕООД за периода 15.01.2018г.-15.01.2021г. Извършени са поредица от последващи проверки в рамките на последващ контрол и на други митнически декларации, подадени от „А. К. Еу Инд“ ЕООД, във връзка с внос на електрически велосипеди.
Резултатите от тях са обективирани в доклад № BG001000/2/1/05.11.2020 г.
С Доклад № BG005800/1/10/16.07.2021г. е предложено на директора на ТД М. Ю. на основание чл. 77, §1, буква а) от Регламент (ЕС) №952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, да бъде определена нова митническа стойност на стоки по посочени декларации (една от които и спорната) и да възникне митническо задължение и на основание чл.54 от ЗДДС данъкът става изискуем, поради което е предложено мито и ДДС за досъбиране, както и дължимата законна лихва.
От проверяващия екип била извършена проверка на счетоводната отчетност на „АЗИЯ КИНГСТЪН ЕУ ИНД“ ЕООД. От дружеството е представена Декларация (Statement), в която е посочено, че Hangzhou Fanzhou Technology Co. LTD и Motorlife T. Co са една и съща компания и имат едни и същи акционери („are the same company and have the same shareholders"). В. Д. са поставени печат на Hangzhou Fanzhou Technology Co. LTD., печат на Motorlife T. Co и подпис. Към предоставената декларация не са приложени доказателства, в това число актуално състояние и/или друг документ, който да удостоверява, че Hangzhou Fanzhou Technology Co. LTD, и Motorlife T. Co са едно и също дружество.
Съгласно установеното в Доклад № BG001000/2/1/05.11.2020г. от проверка на МД с MPH 20BG001007017084R3 и МД с MPH 20BG001007017085R2, извършена от служители на отдел „Митническа дейност“ в ТД „Южна морска“, в предоставената оборотна ведомост на „А. К. Еу Инд“ ЕООД за периода 01.10.2019г. - 31.12.2020г. фактурите издадени от Hangzhou Fanzhou Technology Co. LTD са отразени по дебита на счетоводна сметка 304 „Стоки“ срещу кредита на счетоводна сметка 401 „Доставчици“ по партидата на „Motorlife T. Со“. С. Д. в счетоводните записи на „А. К. Еу Инд“ ЕООД не са установени разчети с доставчик Hangzhou Fanzhou Technology Co. LTD Извършена била и проверка на изходящите парични потоци на „А. К. Еу Инд“ ЕООД.
В резултат от извършения последващ контрол е установено, че за доставката на стоките, декларирани с процесната митническа декларация дружеството-жалбоподател не е извършвало плащания към Hangzhou Fanzhou Technology Co. LTD, Китай. След извършен анализ на разпоредбите на чл.74 §1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 в оспорения административен акт е прието, че в случая при определяне на митническата стойност на стока № 1, № 2, № 3, № 4, № 5, № 6, № 7, № 8, № 9, № 10, № 11 и № 12 от МД с MRN 20BG001007017085R2 подаденa от „А. К. Еу Инд“ ЕООД, следва да намери приложение чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013, тъй като никой от останалите вторични методи не може да бъде приложен.
В хода на проверката дружеството-жалбоподател е било уведомено относно мотивите за започване на административното производство със Съобщение № 32-353922/02.12.2020г., като е осведомено и за предстоящото издаване на Решение на директора на ТД Митница „Ю. М. (тогава), с което ще се определи нов размер на митническата стойност на стоките по митническа декларация с MRN 20BG001007017085R2 с дата на приемане 13.03.2020г. и е информирано за правото си да изрази становище в 30-дневен срок от получаване на писмото по реда на чл. 8, § 1 от Д. Р. (ЕС) № 2015/2446 на Комисията. С електронно писмо от 04.01.2021г. „А. К. Еу Инд“ ЕООД е предоставило становище с peг. № 32-1824/05.01.2021г., като е дало обяснения и изложило факти и съображения във връзка с отразеното в съобщението по чл. 22, § 6 вр. с чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
След запознаване със становището на дружеството-вносител, административният орган е констатирал, че не е възможно да се проследят и идентифицират търговските фактури, по които е извършено плащане, във връзка с доставката на стоките от МД с MRN 20BG001007017085R2 с дата на приемане 13.03.2020г., както и че поради непредставянето на допълнителни документи, които да докажат по недвусмислен начин коректността на декларираната митническа стойност, съмненията дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, не са отпаднали. За да достигне до тези изводи, органът се е позовал на разпоредбата на чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., съгласно която митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като при определяне на митническата стойност към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки се прибавят елементите в съответствие с чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
Последвало е издаването на оспореното в настоящото производство Решение № 32-356107/09.11.2021г., на Директора на ТД Митница „Ю. М. (тогава, сега с променено наименование на ТД “М. Б. ).
При тези факти, за да отмени решението на митническия орган, първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, и при липсата на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, то при неправилно приложение на материалния закон.
Съставът на АССГ е приел, че „спор по така установените факти не се формира между страните“, като спорът е правен и налага отговор на въпросите дали митническите органи са обосновали наличието на съмненията по смисъла на чл.140 § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година (наричан по-долу Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 или само Регламента за изпълнение) и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, както и на лице ли са основания за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на М. К. на Съюза, за определяне на митническата стойност по процесния внос.
След като е изложил съображения относно приложимата правна уредба, респ. относима практика на СЕС, съставът на АССГ е приел, че митническите органи не установили предпоставките на чл. 140 § 1 от Регламента за изпълнение за определяне на митническата стойност на внесените стоки съобразно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ и е приел, че от същото се установява, че цената по фактурите към процесиите митнически декларации е платена изцяло от дружеството и няма подлежащи на плащане суми по фактурите. Вещото лице е посочило, че плащането на стоките е извършено по банков път и е налице съответствие между платената цена на стоките и декларираната стойност по митнически декларации. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че са предоставени доказателства за реално платената цена на процесната стока и същата правилно е декларирана от дружеството съобразно разпоредбата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Според административния съд от митническия орган само формално е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламент № 952/2013 г., като е посочил, че липсата на мотиви за неприложимостта на всички хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент № 952/2013 г. е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3 от МКС, на която се е позовал митническия орган.
Възприетото до тук му е дало основание да приеме и че незаконосъобразно са определени както новата МОС на стоките, така и размерът на вменените задължения.
Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК.
Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява Решение № 6184 от 20.10.2023 г. на административния съд като валидно и допустимо.
Задължението на касационната инстанция по чл. 218, ал. 1 АПК е да провери дали са налице само твърдените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила и наведените доводи за необоснованост.
Напълно основателни са наведените в касационната жалба възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост в две насоки – необсъждане на всички релевантни за разрешаването на правния спор факти и обстоятелства, вкл. и повдигнати и от двете страни в процеса аргументи, респ. необсъждане на събраните по делото доказателства, касателно извършената промяна на тарифното класиране и последващите от това допълнително определени размери на задълженията за мито, антидъмпингово мито и окончателно изравнително мито.
Действително установява се, че съдът въобще не е изложил, т. е липсват каквито и да било съображения относно тази част от оспореното Решение на административния орган, но административният акт е отменен изцяло. Така допуснатия пропуск в дейността на съда се квалифицира като съществено и препятства касационния контрол, а и на практика лишава страните от една съдебна инстанция.
Що се касае до останалите доводите на касатора за неправилност на така постановеното от административния съд решение относно неправилността на преценката му за липсата на доказани основателни съмнения и неотпадането им след изпълнение на законоустановената процедура по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение; за несправяне с доказателствената тежест за установяване изключване в тяхната последователност на методите по чл. 74, § 2 от МКС и относно правилното прилагане на метода, регламентиран в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, следва да се посочи следното.
Всъщност както правилно е посочил и касаторът, спорът и в тази му част не е изцяло правен, както е приел първостепенният съд, а е и по фактите, поради което и макар и правилно да е идентифицирал спорните три момент на казуса в тази му част - обосновали ли са митническите органи „основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, доказали ли са изключването на възможността за определяне на митническата облагаема стойност по някой от методите, дефинирани в чл. 74, § 2 от МКС, като предпоставка за определянето й по метода в чл. 74, § 3 от същия Кодекс, и спазили ли са правилата на чл. 144 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения внос на база „налични данни на територията на Съюза“, съставът на АССГ е стигнал до неправилни правни изводи.
Както нееднократно се излага в съдебната практика, безспорно съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.
Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения, дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) № 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) №2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446).
Категорично тежестта за доказване наличието на основателни съмнения, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност, е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от цитираното решение на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft).
В този порядък настоящият касационен състав преценява като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в този смисъл и за необоснован извода на административния съд за липсата на доказателства за основателност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност по разглежданата МД не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
На първо място този извод е сторен единствено и само на база приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ, без същото да бъде обсъдено в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал. Така въобще не са обсъдени възраженията на касатора относно начина на плащане, установен и от самото вещо лице, а именно, че по делото са налични фактури, издадени от Х. Ф. Т. Ко Лтд, приложени към МД, но също така и фактури за продажбата на същите стоки, издадени от трето лице, с различни стойности, както и че плащането на цената не е извършено на нито едно от посочените дружества, а на трето такова - Motorlife Technology CO. На лице са и други несъответствия, посочени от митническите органи, които също не са обсъдени.
Не е обсъдено, че митническите органи обосновават „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 за определяне на митническата стойност по процесния внос, вкл. и с информацията, получена от OLAF, на база на получените данни от ЕАПВ.
Все в тази насока въобще не е обсъждано от състава на АССГ и, че задължителен елемент при определяне на митническата стойност на процесните „ел. велосипеди“, съгласно чл. 70, § 1, б в) от МКС, са дължимите роялти и лицензионни такси, свързани с остойностяваните стоки, които купувачът трябва да плати пряко или косвено като условие за продажбата на остойностяваните стоки, доколкото тези такси не са включени в действително платената или подлежащата на плащане цена. Действително по делото са на лични доказателства в тази връзка, но те не са подложени на преценка и анализ от състава на АССГ, вкл. са представени в хода на съдебното дирене и допълнителни доказателства от митническия орган, които също не са били обсъдени.
На следващо място, принципно правилно първостепенният съд е приел, че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74 от него, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, „Baltic Master“ UAB, т. 45 и др.).
Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните, предвидени в чл. 74 МКС методи за определяне на митническата стойност, принципно правилно първостепенният съд е приел и че митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В този контекст, с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа, митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от цитираното по-горе решение по делото FAWKES по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) №2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) №952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) № 450/2008).
Най-сетне задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (виж в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) №2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) №952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) № 450/2008).
При данните по делото и по втория формулиран като спорен въпрос между страните в процеса, следва да се споделят доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения в дейността на съда и за необоснованост на изводите му за несправяне от негова страна с така възложената му доказателствена тежест.
На първо място ясна и точна е мотивировката в оспореното Решение, че всеки един от методите по чл. 74, § 2, б. „а“ и б. “б“ от МКС е изключен на база надлежна проверка в МИС3А (източник на информация и едновременно с това съставляваща базата данни, с която разполагат националните митнически органи по смисъла на горецитираната практиката на СЕС), при което е приета невъзможност, да бъдат установени данни за осъществен внос на „идентични“, съответно „сходни“ стоки, по смисъла на легалните определения, дадени в чл. 1, § 1, съответно т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, за да се стигне до правилното прилагане на посочените методите така както е разписана в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Съответно приложението на чл. 74, § 2, б. „в“ и б. “г“ от МКС са изключени също с твърдения, че митническите органи на практика не разполагат и не могат да набавят необходимата им за тяхното приложение информация, вкл. и на ниво ЕС.
По делото са представени като писмени доказателствата извлеченията от посочената национална база данни, но те също не са били обсъдени от състава на първостепенния съд, респ. липсват собствени (на съда) фактически установявания въз основа анализ на същите защо приема, че всъщност не е доказано изключване на коментираните по-горе вторични методи в тяхната последователност. Очевидно за съда във въпросната национална база данни е налична информация, която да позволи да бъде приложен някой от методите по чл. 74, § 2 от МКС, но съображения за този извод не са изложени в съдебния акт.
На следващо място основателни са и доводите на касатора в насока за допуснати съществени процесуални нарушения в дейността на съда и всъщност липсата на каквито и да било съображения от негова страна относно приложението на метода по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и относимата към прилагането им практика на СЕС.
Според чл. 74, § 3 от МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.
Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен „Резервен метод“, при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи.
По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, „Baltic Master“ UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват „налични данни“ в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно „разумно“ и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи.
В случая е приложен методът по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 1 от Регламента за изпълнение.
В изпълнение на задължението за мотивираност на административния акт на митническия орган, припомнено в цитираната по-горе практика на СЕС, касаторът е изпълнил задължението си да изложи „в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, за да се позволи на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение“ (вж. в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 45).
Така митническият орган за всяка една от стоките е изложил съображения относно начина на определяне на новата МОС, цитирал е и доказателствата въз основа на които е определил същата, но нищо от това не е обсъдено от състава на АССГ, вкл. и дали дейността на административния орган е в съответствие с цитираната практика на СЕС.
Предвид обхвата на касационния контрол – чл. 218 от АПК и забраната за нови фактически установявания от настоящата инстанция – чл. 220 от АПК, изложеното налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество относно посочените обстоятелства за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно нарушава правото им да се защитят срещу фактите по спора ако същите бъдат установени в касационното производство.
При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да обсъди вкл. и представените от касатора в настоящото производство нови писмени доказателства, заедно с останалите доказателства и доводите на страните, да установи стриктно относимата фактическа обстановка (а тя е спорна), след което да се произнесе по същество на спора в неговата цялост.
При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.
Воден от горното, Върховният административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6184 от 20.10.2023 г., постановено по адм. дело № 1855/2021 г. по описа на Административен съд София-град, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
секретар:
Членове:
/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА