Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. К. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар А. С. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 349/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по касационна жалба на И. С., чрез процесуалния му представител адв. Л. – Нейкова, срещу решение № 639 от 18.10.2023г., постановено по адм. д. № 555/2023г. по описа на Административен съд /АС/ - гр. Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № ДС – 84 от 14.08.2023г. на Председателя на Народното събрание на Р. Б. /НС на РБ/, с която на основание чл. 108 ал. 1 от ЗДСЛ и 15 от ПЗР на ЗДСл във връзка с чл. 8 ал. 5, ал. 6 и ал. 1 т. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание /ПОДНС/ е прекратено служебното му правоотношение на длъжност „Главен секретар“, считано от 14.08.2023г. С решението жалбоподателят е осъден да заплати и разноските по делото.

С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за законосъобразност на заповедта, като напротив излага съображения, че в нея липсва правно основание за постановяването й, тъй като посочения чл. 108 ЗДСЛ не съдържа такова, а разписва формата на прекратяване на служебно правоотношение. Посочва и че такова основание не съдържат и другите посочени норми, а именно чл. 8 ал. 5, 6 и ал. 1 т. 10 и 15 ПРЗ на ПОДНС, тъй като освен това посочва, че е недопустимо с акт от по – нисша степен, какъвто е ПОДНС да се допълват или изменят на разпоредби от акт с по – висока степен, какъвто в случая е ЗДСл. Посочва и че служебното му правоотношение е възникнало преди приемането на ПОДНС от 02.05.2023г., включително преди изменението му с посочените като основание в заповедта норми на чл. 8 ал. 5, 6 и 1 т. 10 и 15 ПЗР на ПОДНС, приети ДВ бр. 63 от 25.07.2023г., като с възстановяването му на работа със заповед № ДС – 83 от 14.08.2023г. не е възникнало ново служебно правоотношение, като посочва, че в тази връзка неправилно в оспореното съдебно решение е прието, че ПОДНС, включително измененията му от 25.07.2023г. имат обратно действие, който извод противоречи и на решение № 7 от 25.05.2010г. по к. д. № 5/2010г. на Конституционния съд. Навежда съображения за неправилност на извода на съда, че 15 ПЗР на ПОДНС има обратно действие, като напротив твърди, че нормата като материално правна няма такова действие и не може да преурежда със задна дата вече възникнали правоотношения. Посочва и неправилност на изводите на съда с оглед приетото приложение на чл. 107 ал. 1 т. 7 ЗДСл, тъй като твърди, че с нея се урежда хипотезата, в която служител не отговаря на изискванията за заеманата длъжност към момента на назначаването му, а в случая тези предпоставки не са налице, тъй като жалбоподателят към момента на назначаването му е отговарял на изискванията за длъжността, като посочва, че изменението от ДВ бр. 63 от 25.07.2023г. на ПОДНС е направено по време на съществуването на длъжността му, като посочва, че въведените нови изисквания не са относими към него. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната Председателят на Народното събрание на Р. Б. чрез процесуалния си представител юрк. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното решение АС – гр. Монтана е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 8 ал. 1 т. 10 и ал. 5 от ПОДНС и във връзка с представена заповед № АД – 49 – 350 – 05 - 94 от 11.08.2023г. на Председателя на НС, с което е определен заместник – председател на НС, който да замества председателя от 14.08.2023г. до 20.08.2023г. Приел е, че от доказателствата по делото е установено, а и не е спорно между страните, че жалбоподателят е бил възстановен на заеманата от него длъжност със заповед от 14.08.2023г. след отмяна на предходна заповед за прекратяване на служебното му правоотношение от съда. В решението са изложени съображения, че Правилника за организацията на дейността на Народното събрание, макар и да не е закон, е нормативен акт, който в йерарххията на същите стои паралелно със закона, съгласно решение № 7 от 25.05.2020г. по к. д. № 5/2010г. на Конституционния съд. При тази постановка е приел, че като предвидена в нормативен акт приравнен на закон, нормата на новоприетие 15 ПРЗ на ПОДНС предвиждаща основание за прекратяване на служебното правоотношение на Главния секретар на НС, се явява самостоятелно, независимо и специфично от общо предвидените в ЗДСл основания за прекратяване на служебните правоотношения. Поради това е приел, че предвидената в 15 ПОДНС възможност за прекратяване на служебното правоотношение на Главния секретар, ако не отговаря на изискванията предвидени в чл. 8 ал. 6 от ПОДНС е стеснено и специално спрямо предвидените такива касаещи държавните служители общо. Приел е, че нормата на чл. 8 ал. 6 ПОДНС, въвеждаща изисквания за лицата заемащи длъжност „главен секретар“ на НС има сила не са по отношение на правоотношения, които са действащи и не са прекратени, но и по отношение на лица с прекратено, но възстановено правоотношение, а именно относима е към всяко действащо служебно правоотношение, каквото е това на жалбоподателя, възникнало със заповед от 31.10.2014г. и възстановен със заповед от 14.08.2023г. Приел е и че нормата на 15 от ПРЗ на ПОДНС е материално правна и действа от за напред, а именно от деня на обнародването си – 25.07.2023г. Приел е, че тази разпоредба не се нуждае от обратна сила, каквато не й е придадена, за да обхване и действащото служебно правоотношение на жалбоподателя относно въведените изисквания за заемане на длъжността „главен секретар“ на НС, а именно висше образование специалност „право“, придобита юридическа правоспособност и наличие на 9 години професионален опит. Приел е, че в случая по отношение на жалбоподателя е приложим и новоприетия 15 ПРЗ на ПОДНС и след като се установява, че не отговаря на изискванията на чл. 8 ал. 6 ПОДНС за заемане на длъжността, то е достигнал до извод за материална законосъобразност на заповедта. Посочил е и че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като фактът, че правоотношението му е прекратено в деня, в който е бил възстановен на длъжността, не представлява нарушение на процесуалните правила. Приел е и че в случая нормите на чл. 107 ал. 1 т. 5 и 7 ЗДСл са неотносими, тъй като са отделни правни основания от правното основание предвидено в специалната норма на 15 ПРЗ на ПОДНС. Решението е правилно.

Не е налице спор по фактите, а именно, че жалбоподателят в първата инстанция е назначен по служебното правоотношение, възникнало и продължило като безсрочно, което е било прекратено със заповед № 195 от 22.05.2019г., който след отмяната й като незаконосъобразна с влязло в сила на 15.11.2021г. съдебно решение № 311 от 18.01.2021г., по адм. д. № 6989/2020г. на АССГ /потвърдено с решение по адм. д. № 4042/2021г. на ВАС/ е бил възстановен на работа. Следва второ прекратяване на служебното му правоотношение със заповед № ДС – 291 от 25.01.2022г. на Председателя на НС, която също е отменена с решение № 8247 от 01.08.2023г. по адм. д. № 9099/2022г. на ВАС, като жалбоподателят е поискал да бъде възстановен на заеманата от него длъжност, съответно възстановен е със заповед № Заповед № ДС – 83 от 14.08.2023г. и служебното му правоотношение е отново прекратено със Заповед № ДС – 84 от 14.08.2023г.

При тези факти е правилен извода на пръвоинстанционния съд, че в случая не е налице ново служебно правоотношение, а напротив, както е посочено и в заповедта същото е възстановено, като при това е възстановено във вида и характера, който е имало преди прекратяването му.

Оспорената в настоящото производство заповед е издадена на основание чл. 108 ал. 1 ЗДСл, 15 ПРЗ на ПОДНС, приет и обнародван ДВ бр. 63 от 25.07.2023г. и чл. 8 ал. 1, 5 и 6 от ПОДНС /ДВ р. 63/25.07.2023г./. Съгласно 15 ПРЗ на ПОДНС „Правоотношението на главния секретар на Народното събрание се прекратява, в случай че не отговаря на изискванията по чл. 8, ал. 6“, а с ал. 6 на чл. 8 ПОДНС е въведено изискване за главен секретар да се назначава лице, което притежава висше образование специалност "Право", придобита юридическа правоспособност и наличие на 9 години професионален опит“, като не е спорно между страните по делото, че жалбоподателят не отговаря на това изискване.

Съгласно решение № 7 от 25.05.2010г., постановено по к. д. № 5/2010г. на Конституционният съд на Р. Б. П. за организацията на дейността на Народното събрание, макар да не е закон, по силата на Конституцията на Р. Б. стои паралелно със закона в йерархията на нормативните актове.

Чл. 1 от ЗДСл предвижда, че „С този закон се уреждат възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния служител при и по повод изпълнението на държавната служба, доколкото друго не е предвидено в специален закон“. В глава Шеста от ЗДСл „Прекратяване на служебното правоотношение“ са разписани основанията за прекратяване на служебното правоотношение, които обаче съобразно разпоредбата на цитирания чл. 1 ЗДСл са приложими, доколкото друго не е предвидено в специален закон. Предвид закрепената с тълкувателно решение на Конституционния съд правна природа на ПОДНС, то следва извод, че в случая е налице предвиждане в специален, по отношение на ЗДСл, нормативен акт с ранг в йерархията на нормативните актове съответен на закон относно основанията за прекратяване на служебното правоотношение на Главния секретар на НС, а именно разписаното в 15 ПРЗ на ПОДНС /ДВ бр. 63/2023г./. Посочената разпоредба е обнародвана в ДВ на 25.07.2023г. и по общите правила влиза в сила три дни след обнародването й, съответно тя е била действаща към момента на издаване на оспорената в настоящото производство заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, поради това, че не отговаря на изискванията на чл. 8 ал. 6 ПОДНС /ДВ бр. 63/25.07.2023г./. Предвид посоченото е неоснователно и възражението в касационната жалба, че в оспорената заповед не са посочени прави основания за издаването й. Напротив във връзка с изложеното по – горе посочването като правно основание на 15 ПРЗ на ПОДНС във връзка с чл. 8 ал. 6 и ал. 1 т. 10 ПОДНС, изпълнява изискванията на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК, като посоченото прано основание е съответно и на изложените в заповедта фактически основания за прекратяване на служебното правоотношение.

Въз основа на изложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото, а искането на ответника по касация като основателно съгласно чл. 143 ал. 3 АПК, следва да бъде уважено като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 639 от 18.10.2023г., постановено по адм. д. № 555/2023г. по описа на Административен съд – гр. Монтана.

ОСЪЖДА И. С. от гр. Монтана да заплати на Народното събрание на Р. Б. сума в размер на 100 /сто/ лева, разноски за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ