Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Р. Р. по административно дело № 355/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. П. чрез процесуален представител адв. Ю. Б., против Решение № 1062 от 07.11.2023г., постановено по адм. дело №1637/2023г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен мълчалив отказ на същия орган да се произнесе по заявление вх. № ТСУ-1524/14.07.2023 г. и допълващо го заявление вх. № ТСУ - 1524#1/24.07.2023 г. по описа на О. П. подадени от М. Ахмед и М. Ахмед за изработване на проект за изменение на ПУП на основание 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ и преписката му е изпратена за извършване на административнопроизводствените действия съобразно дадените указания. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.З АПК. Претендира се отмяната му, както и присъждане на адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответниците – М. Ахмед и М. Ахмед, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. В писмен отговор, чрез адв. И. С., релевират доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноските пред касационната инстанция.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел оспорения мълчалив отказ за незаконосъобразен, тъй като кметът на общината дължи изрично произнасяне по заявлението и следва мотивирано да издаде или да откаже издаването на акт, с който да започне производството по изработване на проект за изменение на действащ устройствен план. Счел е, че като не се е произнесъл с искания административен акт, каквото произнасяне с нарочното задължение на 8, ал.4 във вр. с ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ му е вменено като правомощие от закона, ответникът е формирал незаконосъобразен, в противоречие с материалния закон, мълчалив отказ, който е приел, че следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната за ново произнасяне.

Решението е валидно, допустимо, но постановено при съществено нарушаване на процесуални правила и е немотивирано. Съдът се е произнесъл по допустима жалба.

Със заявление вх. № ТСУ-1524/14.07.2023 година по описа на О. П. и приложено към него задание, адресирани до главния архитект на общината, М. Ахмед и М. Ахмед, като собственици на дворно място, съставляващо УПИ VI-72 в кв. 2 по плана на [населено място], община Поморие, съгласно нотариален акт № 2/21.07.2010 година на нотариус рeг. № 607, вписан в регистъра на Нотариалната камара, са поискали да бъде разрешено изменение на дворищно - регулационните линии на собствения им УПИ по материализираните и заснети на място масивни и паянтови огради, като при промяната е следвало да бъдат засегнати и съседни УПИ чрез изменение на техните площи, показани в баланс на територията, приложен към заданието.

С допълнително заявление вх. № ТСУ - 1524#1/24.07.2023 година по описа на О. П. подадено към първоначалното заявление и вече адресирано до кмета на общината, заявителят М. Ахмед е уточнил, че иска изменение на ПУП чрез привеждане на вътрешните регулационни линии на посочени УПИ (един от които неговия) в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Заявителят изрично е посочил, че първоначалното му искането е с правно основание 8 ал. 2 т. 3 от ПР на ЗУТ, а не е депозирано по общия ред на чл. 134 ал. 1 - 2 от ЗУТ.

На 09.08.2023 година общинският ЕСУТ е разгледал второто (уточняващото) заявление на М. Ахмед, констатирал е че има издадени заповеди за премахване на незаконни строежи в УПИ, посочени от заявителя, които предстои да бъдат изпълнени и се е произнесъл, че ще разгледа по същество искането „след приключване на процедурата по незаконното строителство“.

Правилно съдът е преценил, че компетентния орган да се произнесе по направеното заявление е кмета на общината, съобразно 8 ал. 4 вр. ал. 2 т. 3 ПР на ЗУТ, тъй като изменението на дворищнорегулационния план по ал. 2, т. 3 се одобрява със заповед именно на кмета на общината. Ответниците са подали надлежно заявление на основание 8 ПР на ЗУТ, ведно с приложени писмени документи, актът следва да се издаде в 14 – дневен срок, считано от подаване на искането съгласно чл. 57, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 АПК и непроизнасянето в този срок, формира мълчалив отказ, подлежащ на оспорване в 14 – дневен срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ от изтичане на срока, в който органът е бил длъжен да се произнесе. Разпоредбата на 8, ал. 2, т. 3 ПР на ЗУТ съставлява самостоятелно основание за промяна на плана, извън изброените случаи за изменение в чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. По силата на 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ, след изтичането на сроковете по 6, ал. 2 и 4, собствениците на съсобствени по регулация урегулирани поземлени имоти могат да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. За да отмени процесния мълчалив отказ, административния съд цитирал нормите визирани в 8, ал.1 – 4 от ПР на ЗУТ и приел, че кметът на общината е длъжен да се произнесе по подаденото заявление с изричен акт, като приел, че в случая самото непроизнасяне формира незаконосъобразен и в противоречие с материалния закон, мълчалив отказ, който следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната за ново произнасяне.

Настоящият касационен състав установи, че в административната преписка липсват доказателствата, установяващи наличието на предпоставките за приложение на изключителната хипотеза за изменение на ПУП-ПР по 8, ал. 2, т. 3 ПР на ЗУТ. Такива доказателства не е положил никакви усилия да събере и първоинстанционният съд. За да се приложи този специален ред е задължително наличието на влязъл в сила дворищнорегулационен план за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти, който да е останал неприложен в сроковете по 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ. Липсата на доказателства за наличието на такъв план, прави невъзможна преценката дали съществува, кога е влязъл в сила, с оглед изчисляване сроковете по 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, и предвижда ли той изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и заемане на придадени поземлени имоти по отношение на имотите посочени в процесното заявление вх. № ТСУ - 1524#1/24.07.2023 г. по описа на О. П. Събирането и анализът на тези доказателства е от съществено значение за преценка приложима ли е в случая процедурата по 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, съответно законосъобразен или не е оспорения мълчалив отказ по процесното заявление. По подаденото искане органът следва да издаде заповед съгласно 8, ал. 4 ПР на ЗУТ, но само в случай, че са изпълнени законовите изисквания за изменението на плана. По искания от рода на процесното мълчалив отказ е допустим. Сезираният с жалба срещу такъв отказ административен съд дължи проверка доколко този отказ е законосъобразен. В проведеното пред Административен съд Бургас производство това не е сторено. Обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да прецени законосъобразността на отказа, бил той и мълчалив, като бъде съобразено наличието или липсата на предпоставките по 8, ал. 2, т.3 във вр. с ал. 1 от ПР на ЗУТ за одобряване на исканото изменение. Тази преценка следва да се извърши, след събиране на посочените по-горе писмени доказателства, включително, ако е необходимо, и чрез използване на специални знания на вещо лице.

При този изход на делото претенциите за разноски пред настоящата инстанция следва да бъдат разгледани при новото разглеждане на делото по арг. от чл. 226, ал. 3 от АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1062 от 07.11.2023г., постановено по адм. дело №1637/2023г. по описа на Административен съд - Бургас.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ