Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията М. Т. по административно дело № 437/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/

Образувано по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София срещу Решение №4256/29.06.2021г. постановено по адм. дело №3657/2021 г. по описа на Административен съд – София град, поправено с Решение №533/01.02.2022 г., Решение №289/17.01.2023г. и Решение №7061/20.11.2023г. постановени по същото дело в частта му, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ №Р-22221017005462-091-001 от 15.05.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1351/4.09.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при ЦУ на НАП по отношение установените спрямо „Съвместен геномен център“ ЕООД задължения по ЗКПО за 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 4 032.48 ведно със съответните лихви в размер общо на 1 154.79 лв., както и по отношение на задълженията по ЗДДС за данъчен период м.06.2012 г. в размер на 50 лв.; за данъчен период м.01.2015 г. в размер на 2 437.42 лв. ведно с начислената лихва в размер на 803.52 лв., и задължения по ЗДДС за данъчен период м.01.2016 г., над размера от 1 563.27 лв. и лихва в размер на 376.17 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата на „Съвместен геномен център“ ЕООД срещу РА в съответните му части. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа. Претендират се разноски съгласно представен списък.

Ответната страна - „Съвместен геномен център“ ЕООД, чрез упълномощен адвокат оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - София град е бил Ревизионен акт /РА/ №Р-22221017005462-091-001 от 15.05.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с решение № 1351/04.09.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София, с който по отношение на „Съвместен геномен център“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12. 2011 г., м. 05. 2012 г., м. 06. 2012 г., м. 12. 2012 г., м. 06. 2013 г., м. 01. 2014 г., м. 03. 2014 г., м. 05. 2014 г., м. 01. 2015 г. и м. 01. 2016 г. както и за корпоративен данък за 2012 г., 2014 г. и 2015 г., ведно със съответните лихви.

За да достигне до извод за частична основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради констатация за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. В хода на ревизията не били представени документи, досежно счетоводната отчетност на ревизираното лице, съгласно Закона за счетоводството за периодите от 01.01.2011 г. до 30.09.2016 г. – оборотни ведомости, главни книги, хронология на счетоводни сметки от групи 15, 20, 30, 40, 41, 50, 60 и 70, с оглед на което органите по приходите са приели, че имат основание да извършат ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК.

По ЗКПО за 2012 г., в хода на ревизията е установена разлика между декларираните приходи по ГДД по чл. 92 от ЗКПО /40 735, 01 лв./ и приходите по с-ки от гр. 70 /52 491, 63 лв./ За разликата от 11 756, 62 лв. и поради липсата на документи, установяващи произхода на тези средства е прието, че се касае за недекларирани от дружеството приходи през 2012 г. в размер на 11 756, 62 лв. Отделно от горното е установено, че дружеството има неотчетени приходи по фактури, описани в РД, в размер на 99, 97 лв. С оглед на това с РА е установен КД за довнасяне в размер на 1121, 08 лв. За 2014 г. е установено, че има неотчетени приходи по фактури, описани в РД, издадени в размер на 65998, 42 лв. и в тази връзка е установен КД за довнасяне в размер на 2813, 77 лв. За 2015 г., в хода на ревизията по отношение на осчетоводени от ревизираното лице суми по кредита на сч. с-ка 713, в размер на 14624, 55 лв., са изискани от дружеството да представи всички първични счетоводни документи, станали основание за направените записвания по тези счетоводни сметки, както и документи доказващи получени финансирания, но такива документи не са представени. Предвид това органите по приходите са констатирали, че поради липсата на документи, доказващи, че се касае за получено финансиране, /заеми/, резерви, следва да се приеме, че осчетоводените от дружеството суми по кредита на сч. с-ка 713 представляват приходи, във връзка с извършени облагаеми доставки, поради което е прието, че са налице неотчетени приходи за 2015 г. в размер на 12 187, 12 лв. и е установен КД за довнасяне в размер на 1218, 71 лв.

В частта по ЗДДС за всеки от данъчни периоди м. 12. 2011 г., м. 05. 2012 г., м. 06. 2012 г., м. 12. 2012 г., м. 06. 2013 г., м. 01. 2014 г., м. 03. 2014 г., м. 05. 2014 г., м. 01. 2015 г. и м. 01. 2016 г., при формирането на данъчната основа за облагане са взети предвид декларираните покупки, възникналото за тях право на приспадане на данъчен кредит и декларираните продажби, увеличени с установените от органите по приходите недекларирани такива.Установените задължения са общо в размер на 11 331.18 лева и лихви в размер на 403.86 лева.

Анализирайки писмените доказателства и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, първоинстанционният съд е приел, че воденото от ревизираното лице счетоводство дава възможност за установяване на основата за облагане, следователно неправилен е формирания извод за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, като счетоводните несъответствия не водят автоматично до данни за укрити приходи.

По същество решаващия състав е приел, че данъка по ЗКПО за 2014 г. и 2015 г. неправилно е определен с оглед на обстоятелството, установено от вещото лице по назначената ССЕ, че сумите по банкови извлечения съвпадат с плащания /финансирания/ по оперативна програма Конкурентноспособност на българската икономика на МИЕ, дирекция ЕФРР. Относно задълженията по ЗКПО за 2012 г., съдът е приел същите за правилно определени и е отхвърлил жалбата. В тази част решението не се обжалва.

По ЗДДС, с оглед констатациите за недължимост на корпоративен данък за 2014г. и 2015г., поради характера на приходите - междинни по ОП „Конкурентноспособност на българската икономика към МИЕ ЕФРР“, според съда задълженията за данъчните периоди в тези две години ще следва да претърпят корекции. В тази връзка съдът е съобразил действителните данъчни основи на фактури, издадени от ревизираното лице, които не са отразени в дневника за продажби; получени преводи без издаване на фактура; фактура за авансово плащане по договор, която не е отразена в дневниците за продажби и СД по ЗДДС и е приел, че установения ДДС за данъчен период м.06.2012г. в размер на 50 лева, и за данъчен период м.01.2015 г. в размер на 2 437.42 лв. ведно с начислените лихви следва да се отменят, както и задълженията за ЗДДС за данъчен период м.01.2016 г., над сумата от 1 563.27 лв. и лихва в размер на 376.17 лв. В останалата част жалбата е отхвърлена и поради липса на касационна жалба решението е влязло в сила.

Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.

При постановяването му не са допуснати наведените с касационната жалба пороци.

Правилно съдът е обсъдил приетото по делото заключение по СИЕ и е кредитирал същото. Съгласно заключението, част от получените преводи са плащания по оперативни програми и същите не се включват в данъчната основа на извършени доставки по ЗКПО, поради което и за 2014г. и 2015г. не е следвало да се определят допълнителни задължения по ЗКПО. Вещото лице е установило размера на финансиранията по оперативни програми и въз основа на това е дало заключение за размера на ДДС, като заключението е съобразено от административния съд. Правилен е извода на съда, че след като установените банкови преводи в полза на РЛ за 2014 и 2015 г. са плащания (финансирания) по оперативна програма, от счетоводна гледна точка те не би следвало да се включват в данъчната основа по ЗКПО.

Формирането на счетоводния финансов резултат се извършва като се спазват разпоредбите на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Счетоводното отчитане и признаването на приходи от предоставени в полза на предприятието правителствени и неправителствени дарения (дарения от трети лица) се осъществява при спазване изискванията на приложимия международен или национален счетоводен стандарт СС - 20 „Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ”. По смисъла на национален счетоводен стандарт СС - 20 предоставената безвъзмездна финансова помощ се отчита като финансиране, освен ако в закон е определен друг ред на отчитане, което финансиране се признава като приход. Безвъзмездно получената финансова помощ има за цел да компенсира тези разходи и следва да се признае като текущ приход.

Безвъзмездно предоставената финансова помощ (финансиране) по своята същност не представлява обект на облагане и с данък върху добавената стойност, поради което решението на административния съд в обжалваната част е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и предвид направените и доказани разходи следва в полза на ответника бъдат присъдени разноски в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №4256/29.06.2021г. постановено по адм. дело №3657/2021 г. по описа на Административен съд – София град, поправено с Решение №533/01.02.2022 г., Решение №289/17.01.2023г. и Решение №7061/20.11.2023г. постановени по същото дело в частта му, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ №Р-22221017005462-091-001 от 15.05.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1351/4.09.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП по отношение установените спрямо „Съвместен геномен център“ ЕООД задължения по ЗКПО за 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 4 032.48 ведно със съответните лихви в размер общо на 1 154.79 лв., както и по отношение на задълженията по ЗДДС за данъчен период м.06.2012 г. в размер на 50 лв.; за данъчен период м.01.2015 г. в размер на 2 437.42 лв. ведно с начислената лихва в размер на 803.52 лв., и задължения по ЗДДС за данъчен период м.01.2016 г., над размера от 1 563.27 лв. и лихва в размер на 376.17 лв.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Съвместен геномен център“ ЕООД, ЕИК 175210420 сумата от 700.00 лева (седемстотин лева), представляваща разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА