Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. П. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар Р. А. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Т. П. по касационно административно дело № 392/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център – Плевен, срещу решение № 538/28.11.2023 г., постановено по административно дело № 663/2022 г. по описа на Административен съд-Плевен.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон и необоснованост. При подробно изложени съображения моли за отмяната на обжалвания съдебен акт и за разрешаване на спора по същество като бъде потвърден оспорения административен акт. Претендира за присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и внесената държавна такса за образуване на дело пред касационна инстанция. Представя писмени бележки.

Ответникът - община Левски, в представен писмен отговор, счита касационната жалба за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на разноските, направени в касационното производство. Представя писмено становище.

Прокурорът от Върховната прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и събраните по делото доказателства, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Предмет на контрол в първоинстанционното производство е заповед № РД-14-36/11.07.2022 г., издадена от областния управител на област Плевен, с която е отменен акт за общинска собственост № 3486/13.09.2016 г.

Установената от административния съд фактическа обстановка е безпротиворечива и по нея няма спор между страните.

Със заповед №130/26.03.1991г. на председателя на Общински народен съвет - гр. Левски е одобрен застроителен, регулационен и кадастрален план на гр. Левски като с този план отреждането за УПИ II, кв. 118, е за „Б.К.С. складова база“, а площта му е 12245 кв. м. С последваща заповед №168/26.03.1996г. на кмета на О. Л. е одобрено изменението на дворищната регулация между УПИ II и IV , в кв. 118, като по отношение на УПИ II е сменено отреждането „за фирмени дейности“ с площ от 9600 кв. м., а към УПИ IV е с площ 2600кв. м. и е с отреждане „Шаварна“ ЕООД.

С акт за частна общинска собственост №3486813.09.201г., за недвижим имот с идентификатор 43236.401.1125 с площ от 8935 кв. м., с трайно предназначение – урбанизирана и начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект находящ се в гр. Левски е съставен акт за частна общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Последвало е издаване на Заповед № РД-14-36/11.07.2022 г., издадена от областния управител на област Плевен, с която е отменен горепосочения АЧОС, тъй като актувания имот съставлява УПИ II, кв. 118 и е отреден „За фирмени дейности“, като това отреждане не попада в хипотезата на 42 ОТ ПЗР на ЗИД на ЗОС. По делото е изслушана и приета съдебно – техническа експертиза. По делото е приложено и гр. Дело №513/2023 на Районен съд – Плевен, по което е налице влязло в сила съдебно решение №4 от 12.01.2023г., с което е признато за установено по отношение на Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство, че О. Л. е собственик на поземлен имот с идентификатор №43236.40.1125 по КККР.

Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и е мотивирана и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Според първоинстанционния съд обаче заповедта е издадена при неправилно прилагане на материалния закон, тъй като не е била налице първата предпоставка на разпоредбата на чл. 79, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. За да обоснове този извод съдът е приел, че е налице влязло в сила на 05.06.2023г. съдебно решение №4/12.01.2023г. по гр. Дело №513 /2022г. на Районен съд – Левски, с което е признато по отношение на държавата чрез министъра на МРРБ, че община Левски е собственик на имот с идентификатор №43236.40.1125 по КККР, а по делото не е налице спор, че акт за държавна собственост не е издаден, но и издаване на такъв не е необходимо за доказване на собствеността на държавата.

Административния съд е изследвал правните основания, въз основа на които е издаден АЧОС, съпоставяйки ги с доказателствата по делото и е приел, че имотът не е отреден за обществени и благоустройствени нужди и не попада в приложеното поле на 42 от ЗИД на ЗОС. Съдът е разгледал разпоредбата на 7 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ в сила от 17.09.1991г., в която са посочени имотите държавна собственост, който по силата на закон преминават в собственост на общините и въз основа на изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, която е кредитирана от съда като обективна и кореспондираща с доказателствата по делото, съдът е приел, че според предназначението си имотът и преди 1996г. е ползван за задоволяване на комунални нужди от местно значение. Въз основа на което съдът е обосновал извода, че неправилно в АЧОС като правно основание е посочен 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, тъй като е налице трансформиране на собственост в общинска по силата на закона с приемане на 7 от ПЗР на ЗМСМА в сила от 17.09.1991г., но това е ирелевантно, тъй като е налице влязло в сила съдебно решение, с което е признато правото на собственост на О. Л.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци.

В настоящия случай заповед №РД-46-36/11.07.2022г. на Областния управител на О. П. е издадена на основание чл. 79, ал.1, от ЗДС, с която се отменя акт за общинска собственост № 3486/13.09.2016г., с който е актуван поземлен имот с идентификатор 43236.401.1125, с площ от 8 935 кв. м., с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване за други вид производствен, складов обект. В мотивите на същата, административния орган сочи единствено, че отреждането на имота не попада в хипотезата на 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, поради което собствеността му не може да бъде определена като общинска.

Нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗДС изисква две кумулативни предпоставки, които следва да са налице, за да бъде издадена заповед за отмяна на акт за общинска собственост: установена по надлежен ред собственост на държавата върху недвижим имот и незаконосъобразно съставен акт за общинска собственост за този имот.

В настоящия случай не е налице първата предпоставка на чл. 79, ал.1 от ЗДС, както правилно е приел административния съд. В оспорения административен акт, както и от доказателствата по делото е видно, че областния управител не доказва, респективно обосновава правото на собственост на държавата върху описания в заповедта имот. Дори напротив по делото е представено влязло в сила решение №4 от 12.01.2023г. постановено по гр. Дело №513/2023г. по описа на Районен съд – Левски, с което е признато за установено по отношение на държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство, че О. Л. е собственост на въпросния имот, което се ползва със силата на присъдено нещо между страните и е задължително за всички съдилища по силата на чл. 297 от ГПК.

Настоящият съдебен състав счита, че правилно административния съд е приел, че процесният имот не попада в приложното поле на 42 от ПЗР на ЗОС, тъй като имотът не е отреден за обществени и благоустройствени нужди. Правилно е прието, че с 7 от ПЗР на ЗМСМА в сила от 17.09.1991г., според който с влизането на сила на този закон преминават в собственост на общините изрично посочените държавни имоти и предвид приетата съдебно-техническа експертиза, от която е установено, че със заповед №130 от 26.03.1991г. на председателя на ОНС-Левски е одобрен застроителен, регулационен и кадастрален план на гр. Левски, с който отреждането на въпросния недвижим имот е „Благоустройство и комунално стопанство – складова база“, а площта му е 12245кв. м. През 1996 е последвало изменение дворищо регулационния план, следователно предназначението на имота през 1991 е за задоволяване на комунални нужди от местно значение, поради което последващото изменение в отреждането на имота е без значение. Правилно съдът е приел, че неправилно в АОС е посочено като основание 42 от ПЗР на ЗОС, тъй като е налице трансформиране на собствеността в общинска по силата на закона с приемане на 7 от ПЗР на ЗМСМА, но същото е ирелевантно, тъй като е налице влязло в сила решение. Въз основа на гореизложеното следва да се приема извода, че в процесния случай, имота не е държавна собственост на основание чл. 2 от ЗДС, поради което областният управител не е компетентен да отмени издаденият акт за частна общинска собственост.

Поради изложеното касационната инстанция намира, че доводи в подкрепа на твърдения порок на обжалваното съдебно решение са неоснователни, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на производството, претенцията на касационния жалбоподател е неоснователна и не следва да се уважи.

Основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноски съгласно списък на разноските по чл. 80 от ГПК приложен на л. 24 от делото. Касационния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на О. Л. сумата от 1000 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба и процесуално представителство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 538/28.11.2023 г., постановено по административно дело № 663/2022 г. по описа на Административен съд-Плевен.

ОСЪЖДА Областна администрация - Плевен да заплати на О. Л. сумата от 1000 /хиляда/ лева разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА