Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. А. Членове: К. А. В. А. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от председателя В. А. по административно дело № 451/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 87, ал. 3, във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Образувано е по касационна жалба на В. К., с [ЕГН], чрез процесуален представител адв. К. М. от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Решение № 7146/21.11.2023 г., постановено по адм. дело № 8111/2023 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против Отказ с рег. № 227р-16008/19.07.2023 г. на началника на 03 Районно управление (РУ) Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на револвер [номер], кал. [номер], № [номер] и боеприпаси за него, на лицето В. К., с [ЕГН], живущ в гр. София, [жк], [адрес].

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК.

Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на потвърдения с обжалваното съдебно решение индивидуален административен акт. Развива съображения, че обратно на приетото от първостепенния съд, всички обстоятелства, на които се основава издаденото през 2007 г. разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелното оръжие, са били налице и към момента на постановяване на атакувания отказ. Становището си жалбоподателят аргументира с факта, че разрешението му е продължавано неколкократно и никога не е било отнемано, какъвто би следвало да е случаят, ако както сочи административният орган, се установи, че притежателят вече не отговаря на законовите изисквания. Поддържа, че описаните в обстоятелствената част на атакуваното волеизявление факти предполагат постановяване на акт, с който да се отнеме издаденото разрешение, вместо да се отказва издаването на първично такова. В този смисъл и неправилно е вменено в тежест на заявителя доказването на необходимостта от получаването на разрешението - според касатора началникът на 03 РУ СДВР е следвало да установи отпадането на причината, въз основа която е издаден актът от 2007 г.

По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на атакувания индивидуален административен акт. Не претендира разноски.

Ответникът - началникът на 03 РУ СДВР, оспорва подадената касационна жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуалното представителство пред настоящата инстанция.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения:

С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на В. К., с [ЕГН], срещу Отказ с рег. № 227р-16008/19.07.2023 г. на началника на 03 РУ СДВР, издаден на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 и чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на револвер [номер], кал. [номер], № [номер] и боеприпаси за него, на лицето В. К., с [ЕГН], живущ в гр. София, [жк], [адрес].

За да постанови този правен резултат, първостепенният съд е приел, че В. К. е подал заявление до началника на 03 РУ - СДВР с вх. № 136700-907/07.06.2023 г. по описа на 03 РУ СДВР, съдържащо искане за продължаване на срока за валидност на издаденото му разрешение за съхранение, носене и употреба на притежавания от него револвер [номер], кал. [номер], № [номер] и боеприпаси за него, за лични цели.

Към заявлението са приложени следните документи: Електронна справка за съдимост с рег. № [номер]/08.06.2023 г., в която е записано, че лицето не е осъждано; Удостоверение № FO-08086/2023 г. от Националната следствена служба, съгласно което по отношение на В. К. няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства; Медицинско удостоверение № 1256/30.05.2023 г., издадено от д-р Н. Я., удостоверяващо, че Казанджиев не страда от психически разстройства; Удостоверение от 30.05.2023 г. за техническа годност на оръжие ЧЗ-[номер], кал. [номер], № [номер], съгласно което последното е годно; Удостоверение от 30.05.2023 г., издадено в уверение на това, че В. К., с притежаваните от него огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана, е провел в срока на действащото разрешително учебни стрелби по програма, включваща не по-малко от 50 броя боеприпаси за всяко от огнестрелните оръжия по чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ, вписани в разрешението; Диплома за висше образование серия А 86 № [номер], и лична карта № [номер] (безсрочна).

С Докладна записка с рег. № 227р-13323/14.06.2023 г. до началника на 03 РУ - СДВР, изготвена от мл. Експерт А. Л., е посочено, че в хода на проверката по проучване е установено, че В. К. има условия за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси, няма данни за психически заболявания и налагани през последните три години мерки по реда на Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Направено е предложение преписката да бъде върната на Група КОС при 03 РУ - СДВР за сведение.

След извършена проверка от инспектор С. Д. е установено, че лицето не е криминално проявено и няма информация същото да поддържа близки или приятелски контакти с лица от криминалния контингент, както и да е забелязван с такива, поради което с Докладна записка с рег. № 227р-13771/20.06.2023 г. инспекторът е предложил материалите по преписка с рег. № 136700-907/2023 г. по описа на РУ СДВР да бъдат изпратени в Група КОС.

С Докладна записка рег. № 227р-14839/06.07.2023 г., изготвена от младши ПИ КОС, адресирана до началника на 03 РУ СДВР, е предложено материалите по преписка с вх. № 136700-907/07.06.2023 г. по описа на 03 РУ - СДВР във връзка с подаденото заявление от В. К. да бъдат разгледани по компетентност. В докладната е изложено, че преписката е образувана по заявление на В. К. за подновяване на притежавано разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, за лични цели, след което са извършени необходимите проверки по чл. 9, ал. 2 от Заповед с рег. № I-з2263/2012 г. на Министерството на вътрешните работи (МВР).

В изпълнение на резолюция на началника на РУ - СДВР от 06.07.2023 г. на заявителя е изготвено писмо с рег. № 22700-7692/06.07.2023 г., с което същият е уведомен за започналата процедура по издаване на отказ за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Доколкото в заявлението не е посочена основателна причина, която да обосновава по несъмнен начин необходимостта от издаване на исканото разрешение, на В. К. е предоставена възможност да посочи такава в 7-дневен срок от получаването на съобщението.

На 13.07.2023 г. заявителят се е явил в приемната на 03 РУ СДВР и е представил служебна бележка, от която е видно, че е служител по безсрочен трудов договор, сключен с дружество за сигурност и охрана Делта-ИГЕ ЕООД, и заема длъжността охранител.

На същата дата е подадено и Възражение с рег. № 227000-7997/23 г., в което освен факта, че лицето работи по трудово правоотношение в Делта ИГЕ ЕООД, е изложено и обстоятелството, че за периода, в който е съхранявал притежаваното оръжие, Казанджиев не е нарушавал закона и е бил стриктен.

Въз основа на установената фактическа обстановка, изложена подробно в Докладна записка с рег. № 227-р-15737/17.07.2023 г., мл. ПИ КОС Р. П. е предложил разглеждането на преписката по компетентност.

С атакуваната пред първостепенния съд заповед е отказано издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на револвер [номер], кал. [номер], № [номер] и боеприпаси за него, на лицето В. К., с [ЕГН], живущ в гр. София, [жк],[адрес]. Опровергавайки възраженията на заявителя, началникът на 03 РУ СДВР е приел, че сезиращият акт не съдържа надлежната обосновка на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, а именно не е мотивирана непосредствена опасност за живота, здравето или имуществените интереси на В. К..

По делото е приета преписката по издаване на предходно разрешение за съхранение, носене и употреба № [номер]/10.07.2018 г. на огнестрелно оръжие револвер [номер], кал. [номер], № [номер], валидно от 09.07.2023 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба, съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, с посочване на релевантните фактически и правни основания за постановяването й и в съответствие с материалния закон. Анализирайки представените по делото доказателства, съотнесени към твърденията и възраженията на страните в производството, решаващият състав на АССГ е стигнал до заключение за обоснованост на крайния извод на административния орган за наличие на визираната в разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ материалноправна предпоставки за постановяване на атакувания отказ. Първостепенният съд е приел, че основанието, предопределящо отрицателно по своя характер волеизявление по повод подаденото заявление за подновяване на издаденото разрешение, е налице, доколкото заявителят не е доказал по безспорен начин наличието на основателна причина, налагаща притежаването на разрешително за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. В заключение, е отрекъл относимостта на фактите, свързани с предходно издадено разрешение по реда на ЗОБВВПИ, към проведеното пред началника на 03 РУ СДВР производство.

По изложените съображения АССГ е отхвърлил жалбата на В. К. срещу оспорения индивидуален административен акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на издателя и спазването на процедурата, предхождаща постановяването на оспорения индивидуален административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Спорът е относно спазването на изискуемата форма на атакуваното волеизявление, както и за правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие.

Животът, здравето, и собствеността са основни конституционни блага Сравн.: чл. 28, чл. 52, ал. 3 и чл. 17, ал. 1 от Конституцията на Република България (РБ/Конституцията), и като такива, по аргумент от чл. 57 от същата, са неотменими. Макар и ползващи се със закрилата на Основния закон обаче, тези ценности безспорно могат да бъдат обект на посегателство. Дейности като придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, категорично създават потенциален риск за пораждането на описаната негативна последица, поради което и законодателят е предвидил разрешителен режим за извършването им.

В специалния нормативен акт ЗОБВВПИ са разписани подробно предпоставките за предоставянето на възможност за осъществяване на някоя от посочените обществено опасни дейности.

Преди всичко и в контекста на изложените от касатора доводи настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че независимо дали се касае за първоначално издаване на разрешение (Вж.: чл. 81 ЗОБВВПИ) или е заявено подновяване на вече притежавано такова (Вж.: 87 ЗОБВВПИ), производството протича по аналогичен начин. С оглед предписанието на чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ разрешението за съхранение, разрешението за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е валидно за срок 5 години от датата на издаването му, а според правилото на чл. 87, ал. 1 с. з., в едномесечен срок преди изтичането на този срок лицето, получило разрешението, подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване до директора на Главна дирекция Национална полиция (ГДНП) на Министерството на вътрешните работи (МВР) или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от съответните документи, посочени в т. 1 т. 3 от цитираната законова норма. И доколкото според чл. 87, ал. 3 ЗОБВВПИ разрешението за подновяване по ал. 1 се издава по реда на чл. 83, то подновяването на разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие се извършва след провеждане на процедурата, приложима към първоначално издаване на разрешение за горните дейности. В този смисъл и доводът в касационната жалба, че при издадено предходно разрешение, административният орган е длъжен да го отнеме, а не да постанови отказ от издаване на такова, е неоснователен. Препращането в чл. 87, ал. 3 ЗОБВВПИ ясно показва както обхвата на проверката при подновяване, така и възможностите за произнасяне, които в цитираната разпоредба чл. 83 (ал. 5) от закона, са две писмено или по електронен път издаване на разрешение за съответната дейност или мотивиран отказ от издаването му.

Следователно произнасяйки се с отказ от издаване на разрешение, началникът на 03 РУ СДВР е постановил акт, който формално отговаря на приложимата нормативна регламентация, а в този смисъл и на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 3 АПК. Не е допуснато соченото от касатора нарушение във формата на волеизявлението, т. к. същото е надлежно мотивирано, с посочване на съответните факти и обстоятелства, приети за релевантни по случая, а разпоредителната част кореспондира със съдържанието на правомощията, описани в закона, с които административният орган разполага.

Актът съответства и на материалния закон.

Процедурата по издаване или подновяване на разрешение по ЗОБВВПИ започва със заявление, подадено от заинтересувания правен субект, в което същият посочва причината, налагаща издаването на облагоприятстващото го административно решение - Арг.: чл. 81, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Заявителят най-добре познава обстоятелствата около собствения си живот и затова именно той трябва да изложи и докаже потенциално застрашаващите го факти, предопределящи издаването на разрешение по ЗОБВВПИ. Акцентът върху процесуалната активност на заявителя се потвърждава и от ограничения обхват на служебна проверка Сравн.: чл. 58, ал. 1, т. 3 с. з. В този смисъл границите, в които административният орган се произнася, са отнапред определени единствено до изложените в заявлението твърдения, ведно със съпътстващите го доказателства, ангажирани от заявителя, и описаните в чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗОБВВПИ служебно установявани факти.

Нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона дефинира целите, които оправдават подлежащата на установяване необходимост от притежаване на разрешението. Според цитираното нормативно предписание това са самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка.

В случая заявителят В. К. е посочил като основателна причина лични цели, обосновани с мотив, че работи по трудово правоотношение в охранителна фирма и не е нарушавал закона, бидейки стриктен в периода на издаденото му предходно разрешение.

Служебната ангажираност на лицето обаче не може да бъде причина за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие за лични цели. Ако работата на субекта крие потенциална и непосредствена опасност за здравето, живота или имуществото, юридическото лице, с което същият има сключен трудов договор, може да поиска издаването на разрешение за служебни цели. Редът обаче, както и заявителят, в тази хипотеза са различни.

Другият мотив че в периода, за който е притежавал разрешение, не е извършвал закононарушения и е бил стриктен, също не може да доведе до искания облагоприятстващ акт. Първо, фактите и обстоятелствата, свързани с преходно издадено разрешение, както правилно е посочил първоинстанционният съд, нямат отношение към новообразуваното производство. И второ, спазването на закона е задължение, чието изпълнение не обосновава подлежащата на установяване необходимост от издаване на разрешение за съхранение, носене и/или употреба на огнестрелно оръжие.

Доколкото и двете посочени в заявлението фактически основания не могат да обосноват категоричен извод за наличие на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, а нито една от наличните през 2007 г. и послужили за издаване на предходното разрешение причини не е посочена като основание за издаване на исканото ново разрешение, с които са свързани другата част от доводите на касатора, както правилно е приел решаващият състав на АССГ, издаденият във връзка с липса на визираната в цитираната норма предпоставка административен акт съответства на приложимия материален закон.

Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Не са налице релевираните с нея основания за касиране на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Оплакването за неправилност на решението на АССГ, поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила, не е аргументирано с конкретни съображения, поради което и предвид обхвата на настоящата проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция не дължи произнасяне по него.

С оглед изхода в полза на СДВР се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуалното представителство пред Върховния административен съд, в размер на 100 (сто) лева, определени по реда на чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7146/21.11.2023 г., постановено по адм. дело № 8111/2023 г. по описа на Административен съд - София-град.

ОСЪЖДА В. К., от гр. София, [жк], [адрес], с [ЕГН], да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, със седалище в гр. София, [улица], разноски в размер на 100,00 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ КАЛИНА АРНАУДОВА

/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА