Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. З. Членове: Б. Л. П. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 526/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационната жалба на К. С. А., гр. Благоевград, [улица], чрез адв. В., срещу Решение № 1816/23.10.2023 г., постановено по адм. д. № 426/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на А. срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22000122003710-091-001/20.12.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, изменен с Решение № 335/16.03.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София, с който в тежест на касатора са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 6 759,63 лв. и лихви 3 239,25 лв.
Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на съда да анализира събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и нарушение по чл. 202 ГПК вр. 2 ДР на ДОПК. Отправя се искане за отмяна на решението и за отмяна на РА с присъждане на деловодните разноски.
Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София, чрез юрк. А., оспорва основателността й и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1299,90 лв.
Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред Административен съд Благоевград е оспорен Ревизионен акт № Р-22000122003710-091-001/20.12.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, изменен с Решение № 335/16.03.2023 г. на директора на дирекция ОДОП София, с който в тежест на касатора са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 6 759,63 лв. и лихви 3 239,25 лв.
За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е обосновал изводи за неговата материална законосъобразност. Приел е, че е доказано от приходните органи обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК (данни за укрити приходи или доходи) и чл. 122, ал. 1, т. 7 (превишение на направените от ревизираното лице за спорната 2017 г. разходи над доказаните приходи/доходи), обуславящо възможността за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при съблюдаване на чл. 123 от същия кодекс. От събраните по делото доказателства и чрез разпита на свидетелите не се доказват твърденията на ревизирания за получени като дарение суми от посочените от него лица.
Касационната инстанция преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно, поради следните съображения:
Правилно съдът е приел, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи по приходите след възложено от компетентен орган ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Връчено е уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК. Дадените от ревизираното лице писмени обяснения заедно с декларациите по чл. 124, ал. 3 ДОПК, резултатите от насрещните проверки и представени документи са обсъдени в ревизионния доклад (РД).
В хода на ревизионното производство органите по приходите са установили недостиг на парични средства за данъчен период 2017 г., необходими на лицето за покриване на направените от него разходи чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Основно разходите са формирани от покупка на недвижими имоти (два гаража и два друг вид самостоятелни обекти в гр. Благоевград, [улица]за сумата 81 444,45 лв., част от която 8144,45 лв. платена преди подписване на нотариалния акт, а останалата 73 300 лв. чрез банков кредит и в гр. Благоевград, жк Еленово за сумата 77 526 лв., преведена по банков път на 31.07.2017 г.), предоставени парични заеми на Констракшън консулт ЕООД в размер на 42 180 лв., собственик на капитала на което е А.. Отразените в РД разходи не се оспорват от касатора, който не възразява и срещу констатациите, че в ревизирания период не е получавал трудово възнаграждение, получил е доход в размер на 1050 лв. от Е. М. ЕООД, както и доходи от продажба или замяна на движимо имущество, продадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със ЗУО по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ в размер на 97,50 лв.
Касаторът поддържа, че средствата за придобиване на недвижимите имоти в гр. Благоевград, [улица]са с източник заем от ОББ АД, а тези за закупуване на имотите в жк Еленово (77 526 лв.) са дарение баща му. Твърди, че през 2013 г. е получил сумата 40 000 лв. от своята майка.
Първостепенният съд е направил цялостен и задълбочен анализ на събраните в подкрепа на горните твърдения доказателства и е приел за недоказано получаването на посочените по-горе суми по договори за дарение от родителите на А..
Съгласно чл. 225 ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. С оглед характера на договорите за дарение на парични средства, както и целта, за която се представят в ревизионното производство и в съдебното производство по оспорване на РА, а именно като доказателства за това, че към определен момент ревизираното лице е разполагало реално с получени въз основа на тях парични средства, чрез които е покрило направените разходи, безпротиворечиво се приема в съдебната практика по прилагането на чл. 122 и сл. ДОПК, че те трябва да доказват предаване на парите. Освен това е необходимо да е доказано, че дарителите са имали възможност (разполагали са с дарената сума), за да могат да я предадат на надарения (Решение № 4732 от 3.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7890/2022 г. и цитираната в него съдебна практика).
Обстоятелството, че дарителите С. А. и М. А. са разполагали с парични средства в заявените от надарения размери към датите на предоставяне на сумите не е доказано.
Правилен е изводът на първостепенния съд, че показанията на св. А., баща на касатора, са общи и неясни, свеждайки се до твърдение, че източник на дарените от М. А. средства е ипотечен кредит, чрез който е придобит недвижими имот на ниска стойност, в който не са правени подобрения и който пустее. Писмени доказателства в тяхна подкрепа по делото не са ангажирани.
Недоказани са и твърденията на касатора, че неговият баща му е дарил сумата 77 526 лв. Не се спори, че Ей Си Консулт ООД и Стършел 888 ЕООД, чиито управител е С. А., са страни по договори за банков кредит. Не са посочени доказателства за основанието част от заетите суми да са предоставени на бащата на ревизирания (РКО, банков превод). Обоснована при тези данни е тезата на АС Благоевград, че не може да се постави знак на равенство между получаването на кредит от юридическото лице и постъпване на средствата от него в патримониума на неговия представляващ и/или собственик на капитала. Такава би била хипотезата на отпускане на заем или разпределение на печалба (дивидент), което не се установява от доказателства по делото. Ноторно известно е, че кредитите са целеви със срок за погасяване, получени са 10 11 години преди спорния период. В подкрепа на извода е Протокол № 1048241/11.11.2010 г. за извършена съпоставка на притежаваното имущество и направените разходи за периодите от 2005 г. до 2010 г. от С. А. с ЕТ С. А., според който бащата на ревизирания е разполагал към края на 2010 г. с налични парични средства в размер на 24 825,07 лв. Двете разписки за получени от родственика на оспорващия суми за извършени консултантски услуги през 2011 г. не са подкрепени с други доказателства, а възнагражденията не са декларирани от С. А., което хвърля съмнение върху достоверността им.
Съдът е изложил подробни и последователни съображения, поради които не цени заключението на ССчЕ, което не съдържа изследване кога са усвоени спорните кредити, за какво са използвани, налице ли е рефинансиране. Формално е прието, че усвоените кредити са в размер на предоставените и направените погасителни вноски са в размер на посочените в погасителните планове към договорите, без да изследва конкретно кога са усвоени, по какъв начин са разходвани, съответно налични ли са в съответните изследвани периоди. Дори при извод, че всички изтеглени кредити от касатора са налични към 01.01.2017 г. (след приспадане на направените погасителни вноски), което не се установява от доказателствата по делото, съпоставката между приходите и доходите чрез включване в приходната част на сумите по сключените договори за кредит, съответно в разходната част погасителните вноски съгласно погасителните планове по всеки от сключените договори, но посочени в коректните им размери, сочи начално салдо в към 01.01.2017 г. в размер, по-малък от възприетия от решаващия орган.
Приемайки, че РА е законосъобразен, съдът е постановил съответно на материалноправните норми решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно заявеното искане на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство в размер на 1000 лв., съответстващ на обема и качеството на осъществената от страната процесуална защита.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1816/23.10.2023 г., постановено по адм. д. № 426/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград
ОСЪЖДА К. С. А., [ЕГН] гр. Благоевград, [улица], да заплати на Национална агенция за приходите - София 1000 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА