Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . РАДКОВ при секретар А. С. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя С. Ч. по административно дело № 511/2024 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. С. чрез проц. представител адв. П. И., против решение № 533/10 октомври 2023 г., постановено по адм. д. № 1041/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. С. и С. К., против заповед № 2275/04 ноември 2022 г. на кмета на О. С. с която на основание чл. 223, ал. 1, т. 10 ЗУТ е разпоредено да се извърши освобождаване на строежа и строителната площадка от хора, механизация, изделия, продукти, материали, общоопасни средства и други на обект Изграждане на нова покривна конструкция на съществуващо масивно жилище със застроена площ 44 кв. м., построено в северозападната част на [УПИ] в кв. 18 на дворищно регулационната линия с УПИ VІІІ-210, кв.18 по плана на [населено място], с административен адрес: [населено място], община [община] , [улица]. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна.

За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Счел е, че органът е следвало да изложи самостоятелни мотиви в заповедта кое налага освобождаването на строежа и строителната площадка, тъй като такива в констативните протоколи липсват. Установил е, че не е спазена процедурата по чл. 224а ЗУТ, според която при констатиране на извършване на строителство без надлежни документи, компетентният орган го спира и дава указания за отстраняване на причините и ако се налага - разпорежда освобождаването на строежа от хора и механизация. А в случая, административният орган единствено е разпоредил освобождаване на строежа, без да изложи причините, които го налагат. Приел е и, че оспореният административен акт противоречи на материалния закон, тъй като според заключението на СТЕ няма промяна във вида на покрива, на конструкцията и конструктивните елементи, на наклона, на скатовете, на височината и на другите елементи на покрива от всичките му страни и в цялата му част.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Правилен и обоснован е изводът на решаващия съд, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Административният орган в процесната заповед е следвало да изложи самостоятелни мотиви за причината, която налага освобождаване на строежа и строителната площадка, което влече след себе си ограничаване правото на защита на заинтересуваните лица, както и възможност за осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност.

Действително мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия него, като в случая заповедта препраща към констативни протоколи от 25 октомври 2022 г. и 02 ноември 2022 г. Видно от същите е обаче, че общински служители са извършили проверка по постъпило при органа уведомление и са констатирали, че се извършва основен ремонт на покривна конструкция на съществуващо едноетажно масивно жилище със застроена площ 44 кв. м., построено в северозападната част на парцела на дворищно регулационната линия с УПИ VIІІ-210, кв. 18 по плана на [населено място], тъй като е засегната конструкцията на сградата. От възложителите не е представено разрешение за строеж, поради което експертите са предложили на органа да бъде започнато производство по чл. 224а, ал. 1 ЗУТ - спиране на изпълнението и забрана достъпа до строежа в нарушение на чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ и производство по реда на чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ за премахване на незаконен строеж. Такова производство обаче не е започнато, поради което органът е следвало да изложи самостоятелни мотиви в заповедта кое налага освобождаването на строежа и строителната площадка, тъй като такива в констативните протоколи липсват.

На следващо място правилно съдът е приел, че не е спазена процедурата по чл. 224а ЗУТ. Съгласно чл. 224а, ал. 1 ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1. Разпоредбата на чл. 224а, ал. 2 ЗУТ гласи, че нарушенията по чл. 224, ал. 1 ЗУТ се установяват с констативен акт, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок, след изтичането на който се издава заповедта за спиране на изпълнението и забрана на достъпа до строежа. Тази процедура обаче в настоящия случай не е изпълнена, тъй като не е установено констативните протоколи да са връчени на жалбоподателите и да им е дадена възможност за възражение. А съгласно ал. 3 на същата разпоредба със заповедта по ал. 1 задължително се дават указания за отстраняване на причините, довели до спиране на строителството, и сроковете за тяхното изпълнение. При необходимост се разпорежда освобождаване на строежа и на строителната площадка от хора и механизация, както и прекъсване на захранването с електрическа и топлинна енергия, вода и газ. Т.е., ако се установи извършване на строителство без надлежни документи, компетентният орган го спира и дава указания за отстраняване на причините и ако се налага - разпорежда освобождаването на строежа от хора и механизация. А в настоящия случай, административният орган единствено е разпоредил освобождаване на строежа без да изложи причините, които го налагат.

Правилен и законосъобразен е крайният извод на решаващия съд, че оспорената заповед е издадена и в нарушение на материалния закон, тъй като нито в процесната заповед, нито в който и да било друг документ от административната преписка се съдържа описание на твърдения от административния орган строеж, което да води до извода, че извършените от жалбоподателите строително - монтажни работи по покрива на съществуващата жилищна сграда представляват строеж по смисъла на 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който се изисква одобрен инвестиционен проект и/или издаване на разрешение за строеж, а липсата им да обосновава наличие на незаконен строеж, подлежащ на премахване. Видно от заключенията на вещите лица по допуснатите и приети СТЕ, които са съпоставени с останалите гласни и писмени доказателства, вкл. и констативните протоколи е, че няма промяна във вида на покрива, на конструкцията и конструктивните елементи, на наклона, на скатовете, на височината и на другите елементи на покрива от всичките му страни и в цялата му част. При извършения ремонт не се засяга конструкцията на сградата, не са извършвани дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, засягащи конструкцията на сградата, както и не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Вещите лица категорично са установили, че липсва разлика между съществувалия и ремонтирания покрив, поради което не може да бъде обосновано твърдението на административния орган за наличието на строеж, който би следвало да бъде квалифициран като основен ремонт и реконструкция на покрив по смисъла на 5, т. 42 и т. 44 ДР ЗУТ, за да се изискват строителни книжа, за разлика от текущия ремонт, за какъвто разпоредбата на чл. 151, ал. 1. т. 1 ЗУТ не изисква издаване на разрешение за строеж.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответницата К. С. следва да се присъдят направените по делото разноски за един адвокат в размер на 600 лева, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 08 декември 2023 г., ведно с приложен списък по чл. 80 ГПК. Налице е искане за редуциране поради възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ, без определен материален интерес, минималното възнаграждение е 1 250 лв., поради което разноските не следва да се намаляват.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 533/10 октомври 2023 г., постановено по адм. д. № 1041/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик.

ОСЪЖДА О. С. да заплати на К. С. направените по делото разноски за един адвокат в размер на 600 (шестстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

/п/ РАДОСТИН РАДКОВ