Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ВЕСЕЛА НИК. Г. при секретар М. С. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията В. Н. по административно дело № 690/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Пловдив против решение № 2033/17.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1905/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено.

Ответникът – „Плас ОУ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, чрез адв. Д. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, е основателна.

С решение № 2033/17.11.2023 г. по адм. дело № 1905/2023 г. Административен съд – Пловдив е отменил решение № 2153-15-186/06.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания № ЗД-1-15-01380790/19.06.2023 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/, и е присъдил разноски. Съдът е приел, че издаденият административен акт е незаконосъобразен, тъй като противоречи на относимите материалноправни разпоредби – основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

От фактическа страна е установено, че със задължителни предписания изх. № ЗД-1-15-01380790/19.06.2023 г. на осигурителя „Плас ОУ“ ЕООД е указано, че в срок от 14 работни дни от получаване на предписанията е следвало да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Г. В. К. за периода от 08.03.2021 г. до 30.04.2023 г. Със заповед № ЗР-5-15-01373629/07.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив е била възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Плас ОУ“ ЕООД. Проверката е приключила с Констативен протокол /КП/ № КП-5-15-01380808/19.06.2023 г., установила, че Г. В. К. е била назначена при осигурителя на длъжност "Продавач-консултант" с икономическа дейност - Търговия на дребно с облекло, с продължителност на дневното работно време 8 часа при 5-дневна работна седмица, считано от 08.03.2021 г. Според длъжностната характеристика, същата е следвало да изпълнява дейности, свързани с обслужване на клиенти и запознаването им с качествата на продаваните продукти в търговския обект с основни задължения: посрещане и обслужване на клиенти в търговския обект; консултиране на клиентите за качествата на предлаганите стоки; информиране на клиентите за характеристиките, в това число състав, опаковка, инструкции за ползване, комплектовка и поддържане, цената и количеството, влиянието върху други стоки при евентуална съвместна употреба; при поискване от клиента, когато видът на стоката позволява това, да показва начина на нейното действие или употреба; поддържа търговския вид и хигиената на работното място; аранжиране на стоките на щанда и витрините; следене за търговския вид и годността на предлаганите стоки; следене за наличието на етикети и означение за продажната цена на предлаганите стоки; приемане на парични суми, връща ресто и издава касови бележки и фактури; информиране на прекия ръководител за нередности; изпълнение на функцията на материалноотговорно лице; изпълнение и на други задължения, възложени от прекия ръководител или от управителя на търговския обект, свързани с работата му.

По представени данни за месец март 2021 г. е установено, че К. има 1 отработен ден и 17 дни във временна неработоспособност с осигурителен доход в размер на 118.18 лв. и сума за изплащане в размер на 74.00 лв.; месец юли 2021 г. - 0 отработени дни; 2 раб. дни в неплатен годишен отпуск; 14 раб. дни във временна неработоспособност и 6 раб. дни в бременност и раждане с осигурителен доход в размер на 0.00 лв. и сума за изплащане в размер на 0.00 лв.; месец септември 2022 г.: 3 отработени дни; 5 раб. дни във временна неработоспособност; 9 раб. дни в отглеждане на малко дете и 3 раб. дни в бременност и раждане с осигурителен доход в размер на 213.00 лв. и сума за изплащане в размер на 0.00 лв. При явяване на 14.06.2023 г. в ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 108, ал. 2 от КСО на лицето е била предоставена за попълване анкета с въпроси относно извършваната от нея трудова дейност в проверявания осигурител. Трудовият договор е бил подписан на 08.03.2021 г., като не е описано какви документи са й били връчени при сключването му. Заявила е, че не си спомня дали й е била дадена длъжностна характеристика. Същата започнала работа на 08.03.2021 г. като търговски консултант. На същия ден по обед двамата с управителя били до София, от където той закупил стока /дрехи/. На следващия ден получила кървене и повръщане във връзка с бременността, което наложило да лежи, не можела повече да работи и следователно трябвало да ползва отпуск поради временна неработоспособност. На 08.03.2021 г. - единственият й работен ден, К. не била подписвала никакви документи във връзка с трудовата си дейност /освен тези, относими към самото сключване на трудовия договор/. В хода на проверката е представено писмено обяснение и от управителя на дружеството. Уточнил, че на 20.09.2022 г., 21.09.2022 г. и 23.09.2022 г. К. не е идвала на работа. Със задълженията си била запозната именно от него, т. к. той е бил прекия й ръководител. Не може да си спомни размера на заплатата на К., но декларира, че полагащите й се възнаграждения били изплатени „на ръка“ от него самия. Била подписала ведомости за заплати, но не може да си спомни за кои месеци. Контролните органи са приели, че Г. К. е сключила трудов договор с осигурителя „Плас ОУ“ ЕООД, но не е доказано същата реално да е упражнявала трудова дейност. На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО със задължителни предписания № ЗД-1-15-01380790/19.06.2023 г. на осигурителя „Плас ОУ“ ЕООД, е било вменено задължение, в срок от 14 работни дни от получаването им, да заличи подадените по чл. 5, ал. 4 от КСО данни с декларация образец № 1 в РОЛ за Г. К. за периода от 08.03.2021 г. до 30.04.2023 г. Задължителните предписания № ЗД-1-15-01380790/19.06.2023 г. са били обжалвани от дружеството пред горестоящия административен орган, който ги е потвърдил.

Обжалваното решение на Административен съд - Пловдив е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на закона, и в противоречие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, което обуславя извод за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Основателно е оплакването в касационната жалба, че противно на възприетото от Административен съд – Пловдив, в задължителните предписания контролният орган на ТП на НОИ - Пловдив не се е позовал на недействителност на трудовия договор, а на обстоятелството, че не е възникнало осигурително правоотношение, тъй като съобразно чл.10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност, а в хода на административното производство не е установено извършване на трудова дейност от К. по иначе валидно сключения трудов договор.

Настоящият съдебен състав приема, че наличието само на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение. Според законовата разпоредба, "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето, което упражнява трудова дейност и не е достатъчно то да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а е необходимо то реално да извършва трудова дейност въз основа и за реализиране на това правоотношение. Съдът не е отчел липсата на идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение и неправилно не е приел крайния извод в административния акт, че за К. не е възникнало осигуряване, тъй като последната не е упражнявала трудова дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от КСО, основанието за възникване на осигурително правоотношение е упражняването на трудова дейност, за която се дължат осигурителни вноски. Доколкото по делото се установява, че Г. К. не е извършвала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО и не е била осигурено лице по смисъла на параграф 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО за спорния период, то данните по чл.5 ал.4, т.1 от КСО подлежат на заличаване от регистъра на осигурените лица.

В случая законосъобразни са изводите на административния орган за липса на доказателства за упражняване на трудова дейност въпреки наличие на сключен трудов договор, тъй като лицето фактически не е изпълнявало трудовите функции, с оглед което няма качество на осигурено лице по смисъла на 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО .

Предвид изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Ето защо то следва да бъде отменено и тъй като делото е напълно изяснено от фактическа страна, вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да бъде отхвърлено оспорването срещу решение № 2153-15-186/06.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания № ЗД-1-15-01380790/19.06.2023 г. издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив.

С оглед изхода на спора, на касатора следва да се присъдят претендираните съдебни разноски в размер на 400,00 /четиристотин/ лева - по 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 200,00 лева държавна такса за касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2033/17.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1905/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Плас ОУ“ ЕООД, гр. Асеновград срещу решение № 2153-15-186/06.07.2023 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания № ЗД-1-15-01380790/19.06.2023 г. издадени от контролен орган на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване.

ОСЪЖДА „Плас ОУ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, [улица], ЕИК: 206363576 да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 400,00 /четиристотин/ лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ