Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Х. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар Р. А. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от председателя Т. Х. по административно дело № 699/2024 г.

Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г.).

Образувано е по касационна жалба от „Сара – 0014” ЕООД, чрез упълномощен представител В. Е., срещу решение № 1949 от 03.11.2023 г. по адм. дело № 343/2023 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на „Сара – 0014” ЕООД срещу решение № 01/311/00005/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с изх. № 07-0400/1478 от 09.01.2023 г. издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.

С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Направено е искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отмени оспореното решение за налагане на финансова корекция. Отправено е искане за присъждане на разноски по касационното дело по представен списък.

Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. П., в писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № 01/311/00005/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с изх. № 07-0400/1478 от 09.01.2023 г. издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с което на „Сара – 0014” ЕООД, [ЕИК], е определена финансова корекция в размер на 390 298,13 лв. за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи въз основа на т. 30, предложение първо от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (Правилата).

За да отхвърли жалбата на „Сара – 0014” ЕООД срещу оспорения индивидуален административен акт на ДФЗ, административния съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, мотивиран по отношение на фактическите и правните основания за издаването му и не страда от пороци, които да водят до материална незаконосъобразност. При постановяването на първоинстанционното съдебно решение са обсъдени конкретните доводи на жалбоподателя с детайлно посочване на относимите за спора факти по извършваната от ДФЗ проверка след уведомяването на „Сара – 0014” ЕООД с писмо изх. № 07-0400/1478 от 27.05.2022 г. и допълнително писмо от 03.06.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, че е открито производство по налагане на финансова корекция, с което е посочено, че не са изпълнени заложените в бизнес плана финансови показатели, съставляващо неизпълнение на договорни и нормативни задължения одобрени индикатори, доколкото за финансовата 2014 г. изпълнението по показател приходи е било в размер на 11.49 %, за финансовата 2015 г. – 12.07 %, за финансовата 2016 г. – 9.20 % и за финансовата 2017 г. – 15.52 %. „Сара – 0014” ЕООД, като ползвател по договор № 01/311/00005 от 05.06.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 г. – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските районни (ЕЗФРСР), е уведомен още, че се определи санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ в размер на 390 298,10 лв. при условията на т. 30 от Правилата, тъй като реалните приходи са под 20 % от предвидените и това е продължило над една финансова година. Така посочено се потвърждава и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, съгласно която, реализираните приходи от субсидираната дейност за 2014 г. са в размер на 39 988 лв., съставляващи 11.49 % спрямо посочените 348 000 лв. прогнозни приходи в бизнес плана. За 2015 г. реализираните приходи са в размер на 42 272,07 лв., съставляващи 12.15 % спрямо посочените 348 000 лв., за 2016 г. реализираните приходи са в размер на 32 057 лв., съставляващи 9.21 % спрямо посочените 348 000 лв., за 2017 г. реализираните приходи са в размер на 53 745,00 лв., съставляващи 15.44 % спрямо посочените 348 000 лв., като средноаритметично за четирите проверявани пълни финансови години е 12.074 %.

При изрично анализирана нормативна уредба и посочена съдебна практика първоинстанционният съд е изложил изчерпателни мотиви, че така определената от административния орган финансова корекция е по повод на установеното след проверка неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, които жалбоподателят е бил длъжен да спазва за срок 5 години от сключването на договор № 01/311/00005 от 05.06.2013 г. – мониторингов период. Съдът последователно е изложил аргументи за тълкуването и прилагането на чл. 26 и чл. 27, ал. 3 Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности” от Програмата за развитие па селските райони за периода 2007- 2013 г. (Наредбата), а именно по задължителното Приложение към заявлението с изготвен от кандидата бизнес план, който трябва да доказва "икономическата жизнеспособност" и "устойчива заетост" на предприятието, както и че включва две независими едно от друго обстоятелства водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата. Така съдът не е приел твърдението на ползвателя, че няма задължение да изпълни предложения бизнес план, като се е аргументирал, че бизнес планът съдържа конкретни параметри, които не са прогнози, а конкретно посочени параметри за всяко едно от перата на проекта по години, които с подписването на договора ползвателят се задължава да изпълни.

В заключение първоинстанционният съд е приел за неоснователно и оплакването за изтекла погасителна давност досежно възможността за извършване на проверка от управляващия орган, посочвайки че при прилагането на чл. 3, 1, ал. 2, изр. второ от Регламент № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, доколкото не е прекратена многогодишната програма, в рамките и по повод на която е сключен договор № 01/311/00005 от 05.06.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности”, давностният срок по чл. 3, 1, ал. 1 от Регламент № 2988/95, е продължен, съответно не е изтекъл, поради което не е било погасено и правото на ДФЗ за извършване на проверки и за образуване на производство за администриране на нередности и за налагане на финансова корекция. Като административното производство по налагане на финансова корекция е открито с писмо изх. № 07-0400/1478 от 27.05.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ-РА, т. е. в рамките на давностния срок.

С тези фактически установявания административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби и целта на закона и е изложил мотиви, с които е отхвърлил жалбата против решение № 01/311/00005/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция на ДФЗ като неоснователна, присъждайки разноски в тежест на жалбоподателя.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд, при правилно установена фактическа обстановка, е извел обосновани и в съответствие с приложимия материален закон изводи за законосъобразност на оспорвания административен акт. Поддържаните касационни възражения са идентични с оплакванията и защитната теза на жалбоподателя пред първата инстанция, като същите правилно са отхвърлени. Настоящата касационна съдебна инстанция намира, че същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест относно установяването на съществуването на фактическите основания за издаването на оспорения административен акт и изпълнението на нормативните изисквания за постановяването му. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК по отношение на решение № 1949 от 03.11.2013 г. по адм. дело № 343/2023 г. на Административен съд – Благоевград. Съдът се е произнесъл по твърденията на жалбоподателя, спазвайки съдопроизводствените правила, правилно е приложил материалния закон и решението е обосновано.

Правилно е прието за неоснователно оспорването на решение № 01/311/00005/3/01/04/01, с изх. № 07-0400/1478 от 09.01.2023 г., за налагане на финансова корекция, издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, като с оглед на тъждествените оплакванията в жалбите пред двете съдебни инстанции и непосочването на конкретен касационен порок на съдебното решение са налице основания касационната инстанция да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, чл. 221, aл. 2, изр. второ от АПК.

Неоснователни са оплакванията на касатора за изтекла погасителна давност за налагане на финансова корекция, вкл. че установеното неизпълнение на бизнес плана не било продължаваща нередност, както и че неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови параметри следвало да води до липса на икономическа жизнеспособност, която не е установена при проверката, по следните съображения:

Твърденията пред първоинстанционния съд по отношение на давността за упражняване на правомощието за налагане на финансова корекция са разрешени правилно. Неизпълнението на поетите договорни задължения от настоящия касатор, дали повод за възстановяване на помощта чрез определянето на финансова корекция, са форми на нередности по см. на чл. 1, 2 от Регламент № 2988/95 – имплементират се в нормативно заложеното понятие за "нередност" - "всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход".

Правилно е преценено като законосъобразно оспореното решение на ДФЗ за налагане на финансова корекция, за което съдът е постановил, че констатираното неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели представлява "продължаваща нередност" по смисъла чл. 3, 1, ал. 2, изр. първо от Регламент № 2988/95 и срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Само за изчерпателност на мотивите на окончателния съдебен акт може да се посочи решение на СЕС от 11 януари 2007 г. по дело С-279/05, съгласно което по смисъла на чл. 3, 1, ал. 2 от Регламент № 2988/95 нередността е продължаваща или повторно извършена, когато тя е допусната от оператор от Съюза, който извлича икономическа изгода от съвкупност от сходни операции, които нарушават една и съща разпоредба на правото на Съюза (така и в решение № 5188/17.05.2023 г. по адм. д. № 910/2023 г. на ВАС, четвърто отделение).

Правилни са развитите мотиви, вкл. по аргументи от решение по дело C-465/10 на СЕС, че четиригодишният давностен срок, предвиден в регламента, за възстановяването на недължимо платената на бенефициера помощ, започва да тече от деня, в който завършва изпълнението на неправомерно сключения договор и обуславящ преклузията на мониторинговия период спрямо бенефициера – в случая от 05.06.2018 г.

За пълнота на мотивите на касационната инстанция следва да се посочи въведеното за първи път легално определение на понятието "период на мониторинг" в 1, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗПЗП (обн. ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) - период от 5 години след последното плащане по интервенцията, в който бенефициентът е длъжен да спазва задължението за дълготрайност на операциите по интервенциите, свързани с инвестиции, като за бенефициенти, които са микро-, малки или средни предприятия, периодът е три години. Терминът съответства на 64 от Преамбюла на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент (ЕС) № 1303/2013), според който за да се гарантира ефективност, справедливост и устойчиво въздействие на интервенцията на европейските структурни и инвестиционни фондове, следва да се предвидят разпоредби, гарантиращи дългосрочността на инвестициите в предприятията и инфраструктурата и предотвратяване използването на европейските структурни и инвестиционни фондове за неправомерни облаги. Приема се, че периодът от пет години е подходящ като минимален период, който да бъде прилаган, въпреки че в съответствие с принципа на пропорционалност е възможно един по-кратък период от три години да може да бъде обоснован, когато помощта се отнася за запазване на инвестициите или работните места, създадени от малки и средни предприятия. Според чл. 4, 5 от същия регламент уредбата за изпълнението и използването на европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-специално финансовите и административните ресурси, необходими за тяхната подготовка и изпълнение във връзка с мониторинга, отчитането, оценяването, управлението и контрола, спазват принципа на пропорционалност като отчитат равнището на разпределената подкрепа и общата цел за намаляване на административната тежест за органите, участващи в управлението и контрола на програмите. Разгледаното нормативно изброяване сочи, че понятието "мониторинг" не е еднозначно с понятието "контрол", вкл. Регламент (ЕС) № 1303/2013, както и новият Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 02.12.2021 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013, в сила от 01.01.2023 г. (Регламент (ЕС) 2021/2116), съгласно които значението на понятието "мониторинг", по необходимост възприето и от българския законодател, е на проследяване, наблюдение, съпровождане при изпълнението на договора. В нито един от приложимите в разглежданата материя европейски и национални нормативни актове не е въведен краен срок или каквото и да било друго времево ограничение относно извършваните от съответния компетентен орган проверки за изпълнението на сключените договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по линия на европейските фондове и в частност на ЕЗФРСР, още по-малко - ограничение, свързано с времетраенето на периода на мониторинг.

Единствената предпоставка, при това относима не конкретно към крайните срокове за осъществяване на проверки по договорите за безвъзмездна финансова помощ, а въобще към възможността на органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ, вкл. извършването на проверки, е въведеният в чл. 3, 1 от Регламент (ЕО) № 2988/95 на Съвета четиригодишен срок на давност относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз. В този смисъл ВАС приема, че, независимо дали мониторинговият период е изтекъл и по аргумент от чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, административният орган е компетентен да извърши необходимите проверки, за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за безвъзмездна финансова помощ задължения от страна на ползвателите. И при констатирани нарушения - да определи размер на финансовите корекции с единственото правнозначимо за него законодателно ограничение, свързано с четиригодишния давностен срок по чл. 3, 1 от Регламент (ЕО) № 2988/95. Този извод се подкрепя от пряко приложимата в случая европейска правна уредба, чиято водеща цел, независимо от законодателните й изменения през годините, е защитата на финансовите интереси на бюджета на Съюза като на държавите членки са вменени задълженията да предотвратяват, откриват и да се справят ефективно с всякакви нередности или неспазване на задълженията от страна на ползвателите на помощта, както и да вземат необходимите мерки, за да се уверят, че финансираните от фондовете трансакции са действителни и правилно извършени, като за тази цел прилага Регламент (ЕО) 2988/95 (така в 39 от Преамбюла на Регламент (ЕС) 1306/2013, и т. 48 от Преамбюла и чл. 59 от Регламент (ЕС) 2021/2116). По тези съображения твърдението за изтекла давност не намира опора в относимата нормативна уредба и наложилата се съдебна практика, а оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила в тази част.

Не могат да бъда споделени касационните твърдения относно неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови параметри. Правилен е изводът на съда, че поетите с подписването на договора ангажименти не са прогнозни, а конкретно посочени параметри за изпълнение на проекта за всяка финансова година. Настоящият състав счита, че заложените в бизнес плана параметри не са индикативни, като по отношение на приходите следва да се съобрази, че са част от бизнес плана и са носители на информацията за съответствието със задължителните условия по чл. 16, ал. 2 от Наредбата като съществена част от одобрения и финансиран проект - цялост от разходи и планирани и очаквани приходи. Именно в бизнес плана са заложени, както приходите от субсидираната дейност, така и броят и видът на работните места, които субсидираната с европейски и национални средства инвестиция ще създаде и които са една от целите на съответните мерки № 312, 311 и 41 от ПPCP 2007 2013 г. Построяването и обзавеждането на семейния хотел не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПPCP. Правилно е възприел решаващият съд изводите на административния орган, че в случая не са достигнати одобрените индикатори за приходи за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. като при проверката на изпълнението на проекта ДФЗ е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, вкл. в частта за планираните приходи, поради което е достигнал до верни изводи за финансовото неизпълнение на плана за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г.

Съдържанието на бизнес плана със заложените в него параметри и индикатори за изпълнение, като съвкупност от данни и предвиждания, позволяват на проверяващия орган да прецени изпълнението на нормативните изисквания за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. Според настоящият състав с реализирането на по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на бенефициера е бил оценен като допустим за подпомагане, поради което и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил тези оплаквания като неоснователни.

С оглед изложеното, твърденията в касационната жалба за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК са неоснователни. Не се установяват допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила и съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът в касационното производство има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 100 лева по осн. от чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1949 от 03.11.2023 г. по адм. дело № 343/2023 г. на Административен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА „Сара – 0014” ЕООД, [ЕИК], да заплати на Държавен фонд „Земеделие” сумата 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАТЯНА ХИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА