Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . РАДКОВ при секретар А. С. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Р. Р. по административно дело № 718/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Н. С., чрез адв. Н. Г., и от Н. Г. в лично качество, срещу Решение №7674 от 07.12.2023г. по адм. дело №4266/2023г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РА-30-37/17.01.2023 година на Главния архитект на Столична община. Касаторът развива подробни доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствени правила и при необоснованост. Иска оспореното решение да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени оспорената заповед и претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

О. Г. архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител юриск. М. В., в писмен отговор и в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за представителството пред тази инстанция.

Ответниците Я. Н. и Р. С. не взимат становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорването пред административния съд е била Заповед № РА-30-37/17.01.2023 година на Главния архитект на Столична община, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж Модулна стоманобетонова гаражна клетка с условен № Р.211, находящ се в гр. София, район Люлин в имот с идентификатор 68134.4354.296. За да постанови процесното решение и отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискуемата от закона форма и реквизити, при липса на процесуални нарушения от категорията на съществените и в съответствие с относимите норми на материалния закон.

Съдът приел, че жалбоподателите се легитимират като съобственици на имота, в който е построен процесния строеж, и като такива са адресати на акта. Посочил е, че от общинската администрация на район Люлин е извършена проверка на строежа и е съставен констативен акт № 142/29.09.2022 год. Констатирано е, че в поземлен имоти с идентификатор 68134.4354.296 по Кадастралната карта и регистър на гр. София, находящ се в гр. София, ж. к. Люлин 3, срещу блок 368 е разположена стоманобетонова гаражна клетка с размери : дължина 5,50 м., ширина 3,50 м., височина 2,20 м., с монтирана двукрила врата. Тези констатации са послужи за основа на издаване на оспорената заповед. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза, потвърждава точното описание на строежа, дадено в процесната заповед, установява, че в имота не е предвидено изграждането на гараж, че същия е поставен върху терена и може да бъде отделен от него и преместен на друго място без да промени предназначението си, че за изграждането му няма одобрявани строителни книжа и не е издавано разрешение за строеж, както и че територията, в която попада имота, е предвидена за жилищно строителство.

Съдът извел правни изводи, че гаражите са обекти на допълващо застрояване от V-та категория, служат за паркиране под покрив на моторни превозни средства и задоволяват личните нужди на собствениците на тези превозни средства, арг. чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 3 от ЗУТ, поради което, независимо от хипотезата, в която някои от тях са преместваеми, те не могат да са обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. За този вид строежи важи разрешителният режим по ЗУТ, а премахването им е по реда и на основанията по чл. 225а от ЗУТ. Счел, че процедурата по съставяне на констативен акт по чл. 225а, ал. 2, вр. чл. 223 от ЗУТ е спазена, а фактът, че жалбоподателите не са уведомени за започналото административно производство не съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като не ги е лишило от възможност да представят доказателства при оспорване на процесната заповед. Във връзка с възраженията на жалбоподателите, изложил доводи, че всяко от лицата по чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ може да бъде адресат на акта по арг. чл. 225а, ал. 6 от ЗУТ, поради което е неоснователно твърдението им за процесуална незаконосъобразност на акта, поради неконституиране на всички собственици. Приел за доказано и безспорно, че за процесната гаражната клетка не са одобрявани строителни книжа, както и че за територията, в която се намира, е налице действащ план за регулация, одобрен със Заповед № РА-829/02.11.2020 година на Главния архитект на Столична община, съобразно който теренът е предвиден за жилищно застрояване и не е предвидено допълващо застрояване по чл. 41 от ЗУТ. Във връзка с изследване търпимостта на процесния строеж, съдът приема за безспорно между страните, че гаражът е изпълнен в периода 1990 2005 година. Развил подробни и съобразени със закона доводи, защо не са налице предпоставките по 16 от ПР на ЗУТ и тези на 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Въз основа на изложените подробни съображения и направените правни изводи е отхвърлил оспорването.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Касационната инстанция споделя всички правни изводи, направени от първоинстанциония съд в оспореното решение и на осн. чл.221,ал.2, изр.2 от АПК, препраща към тях. При издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила, същото е обосновано и съответно на материалния закон.

Процесният строеж е незаконен изграден без одобрени строителни книжа и не е отговаря на условията за търпимост. Като такъв подлежи на премахване по реда на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, по който е процедирал отвения административен орган.

Неоснователни са всички доводи наведени с касационната жалба за неправилност на процесното решение. Част от тях са направени и пред първоинстанционния съд и той се е произнесъл. Касаторите могат да бъдат и са адресати на процесната заповед, в качеството им на собственици на имота, в който е изграден незаконния строеж и за да са такива не е необходимо да са възложители и/или извършители на същия. Непосочването на всички съсобственици на този имот като адресати на заповедта, не е процесуално нарушение. Строежът е точно и в пълна степен индивидуализиран като параметри. Без значение за неговата законност е дали се ползва или не и от кой се ползва. Същият не отговаря на изискванията за да бъде определен като преместваем обект, а отговаря на изискванията за строеж по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и такъв от допълващо застрояване по смисъла на чл.42, ал.2 от ЗУТ. Той задоволява лична, а не обществена нужда, а последната е задължителна характеристика за преместваемите обекти. Той не попада в категорията на строежите, за които не се изисква одобряване на строителни книжа и издаване на разрешение за строеж.

С оглед изложеното, оспореното решение на АССГ, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и с оглед своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на разноски, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени, на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, да заплатят солидарно на Столична община такива в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №7674 от 07.12.2023г. по адм. дело №4266/2023г. на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Н. Г., [ЕГН] от гр. София, [жк], [улица] Н. С., [ЕГН] от гр. София, [жк], [улица], ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Столична община, гр. София, ул. Московска № 33, сума в размер на 120 (сто и двадесет) лева, представляваща разноски за тази инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

/п/ РАДОСТИН РАДКОВ