Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. С. Членове: ЮЛИЯ ТО. Ч. при секретар М. С. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Р. Ч. по административно дело № 740/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С. С., чрез адв. Д. Д., против Решение № 159/24.11.2023г. постановено по адм. д. № 291/2023г. по описа на Административен съд гр.Шумен. В касационната жалба се посочва, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като се иска отмяна на обжалвания първоинстанционен акт.

Ответникът - директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Шумен в писмен отговор, оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за правилност на първоинстанционното съдебно решение.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство пред Административен съд Шумен е Решение № 2153-27-104 от 16.10.2023г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)- гр.Шумен, с което е потвърдено Разпореждане № 271-00-2442-4 от 23.06.2023г., издадено от Ръководител по осигуряването за безработица при ТП на НОИ Шумен, с което жалбоподателят е бил задължен да възстанови недобросъвестно получени суми за парично обезщетение за безработица.

Първоинстанционният съд е установил релевантните за правния спор факти и обстоятелства, видно от които жалбоподателят е бил назначен на трудов договор в „Уран 63“ ЕООД - гр.Н. П. с [ЕИК] на длъжност „технически сътрудник“ в периода от 16.10.2018г. до 24.10.2018г., в продължение на пет работни дни. От справките в информационната система на НОИ се установява, че на С. С. са били изплатени парични обезщетения за безработица по подадено от него Заявление вх.№ 271-00-2442/24.10.2018г., на осн. чл. 54ж ал.1, във връзка с чл.54а ал.1, чл.54б ал.1 и чл.54в ал.1 от КСО в размер на 5232,50лв.

С. З. № ЗР-5-27-00662804/15.10.2019г., издадена на осн. чл. 107 от КСО от Ръководител на ТП на НОИ е била възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя „Уран 63“ ЕООД, с управител Р. И.. Проверката е приключила с Констативен протокол № КП-5-27-00786732 от 21.07.2020г., с който е установено, че основната дейност на дружеството е счетоводни услуги и, че за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2019г. същото е назначило общо 39 лица по трудови правоотношения на длъжности: „технически сътрудник“, „продавач-консултант“, „оператор въвеждане на данни“, „ръководител отдел в бизнес услугите“, „пазач“, „невъоръжена охрана“, „чистач“, „хигиенист“, всички за кратки периоди от време, след което наетите лица са получили парични обезщетения за безработица или за бременност и раждане и отглеждане на малко дете до 2 години.

С. З. № ЗР-5-27-01071877/08.02.2022 г. на ръководител при ТП на НОИ - Шумен е назначена нова проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на "Уран 63" ЕООД. Резултатите от нея са обективирани в Констативен протокол № КП-5-27-01075497 от 15.02.2022г., като на дружеството са дадени Задължителни предписания №ЗД-1-27-01075515 от 15.02.2022г. (влезли в законна сила на 04.03.2022г.), с които на осигурителя е предписано да заличи подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за назначените по трудови договори лица, включително и за настоящия касационен жалбоподател - С. С. за периода от 16.10.2018г. до 24.10.2018г. Заличаването е извършено служебно по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2015г. при наличие на предвидените в същата норма предпоставки - неизпълнение на предписанието от адресата му в указания срок.

С оглед установеното при извършената проверка, органът по обществено осигуряване приема, че жалбоподателят не е осигурено лице по смисъла на § 1 ал.1 т.3 от ДР на КСО от „Уран 63“ ЕООД, поради което няма право на парично обезщетение за безработица от държавното обществено осигуряване на основание чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО. С Разпореждане № 271-00-2442-2 от 14.10.2022г. е отменено Разпореждане № 271-00-2442-1 от 20.11.2018г. за отпускане на парично обезщетение за безработица и с допълнително Разпореждане № 271-00-2442-3 от 21.10.2022г. е постановен отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по подаденото от него заявление. Издадено е Разпореждане № 271-00-2442-4 от 23.06.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което същият е задължен да възстанови недобросъвестно получените суми за парични обезщетения за безработица за периода от 24.10.2018г. до 23.04.2019г. в размер на 5232,50лв. - главница и 2338,50лв. - лихва, начислена по реда на чл.113 от КСО до датата на разпореждането. Последното е обжалвано по административен ред по чл. 117 КСО пред по-горестоящия административен орган. По подадената жалба е постановено процесното Решение № 2153-27-104/16.10.2023г., с което директорът на ТП на НОИ - Шумен, заместван от Д. Ч., съгласно приложена Заповед № 1015-27-7/28.01.2020г., отхвърля жалбата на лицето и потвърждава атакуваното пред него Разпореждане, излагайки мотиви относно липсата на възникнало основание за осигуряване на лицето, съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от КСО и на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.

Въз основа на събраните в първоинстанционното съдебно производство доказателства, ревизираната съдебна инстанция е извела фактически изводи, че жалбоподателят не е престирал работната сила при упражняване на конкретна трудова функция, за спорния период от време, както и че не е бил осигурено лице, поради което и предвид недобросъвестността му при получаване на паричните обезщетения, дължи връщането им на основание чл. 114, ал.1 от КСО, ведно с лихвата по чл. 113 КСО. По изложените съображения административният съд е достигнал до извод, че не са налице основанията по чл. 146 АПК за отмяна на оспорения пред него акт и е отхвърлил първоинстанционната жалба.

След извършване на дължимата касационна проверка, настоящият тричленен състав на шесто отделение на Върховен административен съд, намира оспореното съдебното решение за валидно, допустимо и правилно.

Решението на Административен съд - Шумен, с което жалбата против решението на директора на ТП на НОИ - Шумен е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на закона.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, мотивите за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат дословно преповтаряни съгласно чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК.

Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за спора материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила.

Неоснователни се явяват касаторовите възражения за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение.

Правното основание за издаването на обжалвания пред съда административен акт е разпоредбата на чл. 114, ал.1 и ал.3 от КСО. Съгласно нормата на чл. 114, ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО.

В конкретния случай директорът на ТП на НОИ - Шумен е квалифицирал поведението на Стоев като недобросъвестно, тъй като по време на проверката е установено, че той не е осъществявала трудова дейност, за която да подлежи на осигуряване при "Уран 63" ЕООД. Знанието от страна на касационния жалбоподател на факти и обстоятелства, които представляват пречка за съществуването на правото на обезщетение и получаването му - а именно, че не е упражнявал трудова дейност по трудовото правоотношение с "Уран 63" ЕООД, за която да подлежи на осигуряване, обуславя недобросъвестното му получаване, поради което същото подлежи на възстановяване ведно със законната лихва по чл. 113 КСО. Касационният жалбоподател С. С. е адресат и на предходно разпореждане на пенсионния орган, с което се отменя разпореждане за отпускане на процесното парично обезщетение за безработица на осн. чл. 54а от КСО за процесния период и разпореждане, с което се отказва отпускане на същото. Последните разпореждания не са оспорени от своя адресат и са влезли в сила. Касаторът не се е възползвал от правото си да обори в тези производства констатациите на административния орган за липса на основание за осигуряването му по чл. 4 КСО, и получаване на следващите се парични обезщетения по КСО.

При постановяване на оспореното решение, административният съд е анализирал, изложените от органа твърдения за недобросъвестност на жалбоподателя и е приел същите за доказани от събрания доказателствен материал. Липсват надлежно ангажирани от страна на Стоев доказателства и доказателствени средства за оборване тезата на органа за недобросъвестност при получаване на процесните суми. Жалбоподателят само е изложил твърдения пред първоинстанционния съд, че е упражнявал труд през декларирания период, но не е ангажирал каквито и да било доказателства в тази насока. Предвид разпределената от съда доказателствена тежест между страните и предвид липсата на каквито и да било доказателства ангажирани от страна на жалбоподателя Стоев, в подкрепа на твърденията му, правилно и мотивирано първоинстанционният съд е достигнал до извод за липса на основания за отмяна на оспорения пред него административен акт.

От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства не се достига до безпротиворечив извод, че С. С. е "осигурено лице" съгласно легалната дефиниция на § 1, ал. 1, т. 3 КСО, за спорния период от време 16.10.2018г. до 24.10.2018г. Съответно на доказателствата по делото, ревизираният съд е приел, че не се установява реално полаган от жалбоподателя труд, с всички негови елементи като работно място, работно време, реално извършвани трудови действия, съответни на трудова характеристика и получавано периодично трудово възнаграждение. Липсата на доказателства за реално упражнявана от Стоев трудова дейност, ведно с представените по делото доказателства за изпадане на процесното дружество „Уран 63“ ЕООД - гр. Н. П. в неплатежоспособност още през 2012г. и липса на развивана търговска дейност, правилно са ценени от първоинстанционния съд като обосноваващи знание у касационния жалбоподател за липса на осигурителни права за процесния период.

Съгласно чл. 10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, а според, ал. 2 на същата разпоредба осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж, като осигурени за този риск. Към момента на възникване на съответния осигурителен риск лицата следва да са осигурени по смисъла на чл. 10, ал. 1 във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и съответно е задължително условие за получаване на обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО.

Предвид липсата на събрани в хода на първоинстанционното производство доказателства за реално упражнявана трудова дейност от страна на Стоев, правилни са изводите на първоинстанционния съд, основани на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, че Стоев е получил паричното обезщетение недобросъвестно в хипотезата по чл. 114, ал.1 от КСО, както, и че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановят от него, заедно с лихвата по чл. 113 КСО.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Касационният ответник не претендира разноски в това производство, предвид което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 159/24.11.2023г. постановено по адм. д. № 291/2023г. по описа на Административен съд гр.Шумен.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА