Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. М. Членове: Х. К. А. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя М. М. по административно дело № 819/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл.160, ал.6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, депозирана чрез процесуален представител, против Решение № 7339/27.11.2023 г. На Административен съд С. Г. Трето отделение, постановено по адм. д. № 2703 по описа за 2022 г. на този съд. Със съдебното решение е отменен по жалба на А. И. АД, притежаващо [ЕИК], със седалище и адрес в гр. София, ул. Н. Р. №46, Ревизионен акт № Р 22222520003381 091 001/03.11.2021 г., издаден от С. Г. орган, възложил ревизията и от Т. П. ръководител на ревизията, който РА е потвърден с Решение №341/28.02.2022 г. на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 10672,68 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и е необосновано. Позовава се на чл.16, ал.1 ЗКПО, определящ като критерий за наличието на отклонение от данъчно облагане извършването на обичайна сделка от съответния вид на пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Аргументира се с обстоятелството, че законът въвежда обективен критерий за преценка дали една сделка води до отклонение от данъчно облагане или не, и това е нейното съответствие с пазарните условия/цени. Счита, че използваният от съда критерий е с неизяснено съдържание, защото не е отбелязано как се съотнася понятието със законоустановените пазарни условия, каква е разликата между тях и на кое правно основание го въвежда като фактор, относим за решаване на правния спор. Обосновава се, че концепцията за пазарна стойност предполага цена, договорена на открит и конкурентен пазар, където участниците действат свободно. Административният съд тълкувал превратно фактите и доказателствата, целейки да игнорира оценителната експертиза, възложена в ревизионното производство. Във връзка с допълнително определения корпоративен данък се твърди, че РЛ не е декларирало през 2017 г. данъчна основа на разходи по чл.204, ал.1, т.2 ЗКПО /социални разходи, предоставени в натура/. Липсват доказателства, че фактурата, издадена от ЕКСУИЗИТ БРАНДС ООД се отнася до доставянето на сладкиши, както и че те са били раздадени на работниците по повод на годишнина. Към фактури, издадени от КАТЕ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД не са приложени оферти или други документи, поясняващи предмета на документите. Административният съд трябвало да направи съвкупен анализ на доказателствата и връзката им, вместо да кредитира тезата на А. И. АД. Необоснован е извода, че са свързани с икономическата дейност на РЛ. Относно корекцията на ФР за 2017г. с неотчетения приход по сума, платена в брой от Е. А. се сочи в КЖ, че оспорващият се е опитал в съдебното производство да оспори констатациите на приходните органи. Неправилно съдът се позовал на заключението но ССчЕ касателно осчетоводяването на платените суми. В нарушение на материалния закон административният съд присъдил разноски, защото не било доказано плащането на адвокатското възнаграждение. Платежните нареждания можело да бъдат изготвени за целите на процеса. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на разноски.

Ответникът по касация А. И. АД я е оспорило с доводи поддържани в съдебно заседание от адвокат - пълномощник. Моли за присъждане на разноски.

Представителят на ВП дава заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, допустимостта, валидността и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

По делото е установено следното от фактическа и правна страна: Със ЗВР № Р 22222520003381 020 001/09.06.2020 г., издадена от С. Г. началник отдел Ревизии и проверки в Д Средни данъкоплатци и осигурители при ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на А. И. АД във връзка с определяне на задължения за корпоративен данък за периодите от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. и от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 година. Ревизията е била спряна със заповед, а с последваща заповед е продължен срока за приключване до 26.08.2021 година. За резултатите е съставен РД срещу когото е подадено писмено възражение. Ревизията е приключила с издаването на РА от С. Г. и от Т. П., с който акт на РЛ са установени допълнителни задължения за внасяне корпоративен данък в размер общо на 344264,99 лева и лихви 143846,76 лева. Задълженията произтичат от направени корекции увеличения на декларирани финансови резултати за ревизираните периоди, както следва:

1. За всички ревизирани периоди, увеличение на основание чл.78 вр. с чл.16, ал.1 ЗКПО със суми, приети като неотчетени приходи от продажби на недвижими имоти, които приходи са формирани като разлика между продажните цени, отбелязани в нотариалните актове и долната граница от няколко пазарни цени, определени чрез експертиза, възложена по реда на чл.60 ДОПК;

2. За 2017 г., на основание чл.78 ЗКПО със сумата от 153695,95 лева, съставляващи неотчетени приходи от продажба на недвижим имот на купувача Е. А., заплатил цената в брой;

3. За 2017 г. и 2018 г., на основание чл.26, т.1 ЗКПО с отчетените разходи за външни услуги, общо в размер на 64775,01 лв. по фактури, издадени от КАТЕ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД, за които е счетено при ревизията, че не са свързани с дейността на А. И. АД, а така също, че е недоказано твърдението на представителя на дружеството, че стоките, закупени с фактурите, са рекламни материали, раздадени на клиенти при изповядване на сделки в нотариална форма, допълнително възложени СМР и други, описани случаи;

4. За 2017 г., на основание чл.26, т.1 ЗКПО със сумата на разходите в размер на 2500 лева, отчетени като авансово плащане по фактура, издадена от ЕКСКУИЗИТ БРАНДС ООД, за които е преценено, че не са свързани с дейността на РЛ и не е доказано твърдението, че доставката касае 100% авансово плащане за закупени сладки, раздадени на работници по случай годишнина на дружеството.

По време на ревизията е възложена, на основание чл.60 ДОПК експертиза за определяне пазарната цена на недвижимите имоти, находящи се в гр. София, които са били продадени от А. И. АД на контрагенти, описани в приложените 306 броя нотариални актове и предварителни договори. Представено е експертно азключение от инж. В. П., в което е използван метода на сравнимите неконтролирани цени, за пазарни аналози са подбрани сделки, вписани в Службата по вписванията гр. София през периода 2014 г. 2018 година. Определен е диапазон на пазарните цени, в който са изчислени долна и горна граница в 25% на изменение в плюс и минус на определаната средна пазарна цена, а за сделките с право на строеж 50% диапазон в долна граница, в следствие спецификата на ограниченото вещно право. Резултатите на в. л. Пендичев са структурирани в таблична форма, като експертната оценка е приета с протокол от 18.08.2021 година. Определена е средна пазарна цена на недвижимите имоти. Констатирано е при ревизията, че за сделките по приложените нотариални актове с цена, по ниска от долната граница на ценовия диапазон, определена по експертизата, е установено отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл.16, ал.1 ЗКПО. Цитираната разпоредба предвижда, че когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до оклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

А. И. АД е осчетоводило по сметка 602 през 2017 г. 22 броя фактури, издадени от КАТЕ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД на обща стойност 30064,21 лв. и през 2018 г. 24 броя фактури на обща стойност 34710,80 лева, в които са вписани като предмет аванс по оферта, плащане по договор, плащане по оферта услуги. Констатирано е, че към фактура №20000000248/28.11.2017 г. е прикачена проформа фактура с № 0000000891/12.10.2017 г. с предмет плащане по оферта 123 и електронна кореспонденция от А. С. до арх. В. М.. В имейл е посочено, че във връзка с поръчката на спално бельо, са доставени и сетове, описани със съответното им наименование и предназначение за Л. и К., за П., за родители. Ревизиращите органи са счели, че са отчетени разходи по фактури, издадени от КАТЕ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД, несвързани с дейността на А. И. АД.

С процесинят РА и на основание чл.26, т.1 ЗКПО е увеличен ФР за 2017 г. със сумата в размер на 30064,21 лв. непризнати разходи и със сумата от 34710,80 лева отново непризнати разходи. Те са свързани с фактура, издадена от ЕКСКУИЗИТ БРАНДС ООД за авансово плащане, по повод на което са събрани фактура и касов бон. Снети са писмени обяснения, в които е посочено, че във връзка с годишнина на А. И. АД и взето решение на ръководството, всички работещи в дружеството да били поздравени, на 320 работници са раздадени сладкиши, закупени по фактурата от ЕКСКУИЗИТ БРАНДС ООД. Доставчикът е поискал превод в размер на 100% авансово плащане за поръчката на сладкишите. Приходните органи не са събрали стокова разписка, заявка, констатирали са че РЛ не е декларирало през 2017 г. ДО на разходи по чл.204, ал.1, т.2 ЗКПО. Подадена е ГДД по чл.92 ЗКПО за 2014 г. с декларирано задължение за корпоративен данък 182667,42 лв., отстъпка по чл.92, ал.5 ЗКПО 1000 лева, авансови плащания 156000 лева и разлика за внасяне 25667,42 лева. На основание чл.78 вр. с чл.16, ал.1 ЗКПО е направена корекция с неотчетени приходи от продажба на недвижими имоти по сделки, за които е преценено, че са в отклонение от данъчното облагане, и с РА е установен ДФР печалба в размер на 2792908,57 лева, съответстващ корпоративен данък в размер на 279290,86 лева. След приспадане на отстъпката и на авансовите вноски, е определен данък за довнасяне за 2014 г. в размер на 96623,44 лева, ведно с лихва 64679,16 лева.

С РА е увеличен ФР за 2017 г., на основание чл.78 вр. с чл.16, ал.1 ЗКПО с неотчетените приходи от продажба на недвижими имоти в размер на 1 202 454,96 лева по сделки, за които е констатирано отклонение от данъчно облагане, както и със сумата на неотчетени приходи от продажби в размер на 153695,95 лева, оформена в нотариален акт с купувач Е. А., а на основание чл.26, т.1 ЗКПО с непризнатите разходи в размер на 30064,21 лева по фактурите, издадени от КАТЕ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД и в размер на 2500 лева по фактурата от ЕКСКУИЗИТ БРАНДС ООД. Определен е корпоративен данък за довнасяне в размер на 138637,47 лева, ведно с лихва 50491,18 лева.

С ГДД по чл.92 ЗКПО за 2018 г. А. И. АД е декларирало счетоводна печалба в размер на 5 262 423,82 лева, ДФР счетоводна печалба 5 292 982,78 лв., деклариран корпоративен данък 529 298,28 лева, авансови вноски 480 000 лева и разлика за внасяне 49298,28 лева. С процесният РА е увеличен ФР, на основание чл.78 вр. с чл.16, ал.1 ЗКПО със сумата на неотчетени приходи от продажби в размер на 1 055 329,99 лева и на основание чл.26, т.1 ЗКПО с непризнати разходи в размер на 34710,80 лева по фактури, издадени от КАТЕ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД. С административният акт е определен данък за довнасяне в размер на 109004,08 лева, ведно с лихва 28676,42 лева. Общо за процесните периоди са установени като дължими за довнасяне корпоративен данък 344264,99 лева и лихви 143846,76 лева.

В съдебното производство е изслушан В. П., който е заявил, че за определяне на пазарната цена е ползвал само един метод по Наредбата на сравнимите неконтролирани цени. Обяснил е, че не е правил огледи на място, а е работил само по данните от документи. Административният съд е допуснал СТЕ, определяйки за вещо лице инж. А. А.. Експертът е формирал за трите ревизирани години 2014, 2017 и 2018 г. таблица с пет колони ведно с подробен опис на сделките. Изслушано е и заключение от в. л. Е. Ж. по ССчЕ, което да определи ДФР за всяка от трите години, отчитането на приходите по сметка 703, издавани ли са фактури за всички плащания, получени от Е. А.. Административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предписаната форма и съдържа необходимите реквизити. Не са допуснати и административнопроизводствени правила при издаване на акта, но той е материално незаконосъобразен. Съдът е преценил като основен спора дали продажбите, предмет на РА, осъществени от А. И. АД, които са под долната граница на диапазона, имат за цел отклонение от данъчно облагане или са резултат от стопанската конюнктура. Първоинстанционният съд е проследил броя на продажбите под долната граница, как те се развиват в динамика през трите години в съотношение с останалите продажби и как се съотнасят сумите под долната граница със сумите над горната граница. Съдът е приел, че изследването на всички продажби на А. И. АД, налага извода, че липсва отклонение от данъчното облагане1 позовавайки се и на практика на ВАС, цитирана в първоинстанционното решение. Не е констатирано противоправно поведение на ДЗЛ, а приложимостта на чл.16 ЗКПО е аргументирана с продажбата на стойност под долната граница на диапазона, без доказване, че тази дейност е целяла отклонение от облагането. В решението на административния съд е формулиран мотив, че продажбите под долната граница на диапазона са извършени в следствие настъпилите икономически и пазарни условия, в рамките на които дружеството е осъщестявало стопанската си дейност. Съдът е обсъдил заключенията на в. л. Пендичев и на в. л. инж. А. по СТЕ. Съдът се е аргументирал, че средното отклонение на продажната цена по нотариален акт и пазарна цена, определена в експертизата за всички 104 обекта за 2014 г., измерено в абсолютна стойност и изразено в процент, е 53%, респ. продажбите са осъществени в хипотезата на силно волатилен/променлив пазар, поради което само 20% от продажбите като брой и обща стойност, попадат в границите на 25 процентния диапазон. Според съда реалният измерител на отклонението от средната пазарна цена/волатилността, е 53%. Толкова е средното отклонение от продажните цени по нотариален акт от пазарните цени, установени по реда на Наредба № Н 9/14. Август 2006 г. при изследване на всички продажби за цялата 2014 година. Прилагайки диапазон, основаващ се на присъщото за дейността на А. И. АД отклонение от пазарните цени, резултат от изследване на всичките продажби за периода 2014 година, съдът е счел, че само 3% от продажбите са извършени на стойност под границите на диапазона, 65% са осъществени в границите на диапазона и 32% от продажбите са извършени на стойност над горната граница на диапазона. Ниският процент на продажби под границите на индивидуално формирания диапазон и многократно по високият процент продажби, осъществени по цени над горната граница показва, че продажбите под долната граница са с инцидентен характер. Вещото лице инж. А. е констатирало, че през 2017 г. А. И. АД е продало общо 200 обекта, от които 65 са нацена под долната граница на 25 процентния диапазон, 103 са на цена в границите на диапазона, 32 обекта са на цена над горната граница на 25 процентния диапазон. Съдът е изчислил средна величина на отклонение за всички 200 обекта, продадени пред 2017 г., измерена като абсолютна стойност 36%. Направен е извод в съдебното решение, че продажбите през 2017 г. са извършени също така при силна волантилност на пазара, намаляваща с тенденция към стабилизация. Според административният съд, през 2017 г. А. И. АД не е сключвало сделки, квалифицирани като неправомерно пазарно поведение, целящо постигане ефекта на отклонение от данъчно облагане.

През 2018 г. инж. А. е констатирала, че са били продадени общо 234 обекта, от които: 60 обекта на цена под долната граница на 25 процентния диапазон, 114 обекта на цена в границите на диапазона, 60 обекта на цени над горната граница от 25 процентния диапазон. Средното отклонение на продажната цена по нотариален акт и пазарната цена, определена в експертизата за всичките 234 обекта, измерено като абсолютна стойност и изразено в процент, е 36%.Това означава, че продажбите през 2018 г. са осъществени в условията на намалена и стабилизирана волатилност на пазара, макар че се е появило повишено търсене от страна на купувачите. Реалният процент на волатилността през 2018 г. съставлява средно отклонение на пазарните цени, определени по реда на Наредба № Н 9/14. август 2006 г. при изследване продажбите за цялата 2018 година. Това означава, че само 47 обекта са с продажна цена по нотариален акт под долната граница или почти 2/3 от продажбите са извършени на стойност в границите на диапазона. Съдът се е мотивирал, че продажбите под долната граница през 2018 г., осъществени от А. И. АД, са резултат на пазарни условия, без да са целели отклонение от данъчно облагане съгласно чл.16 ЗКПО. Съдът е обобщил мотива си за наличието на силно непредсказуем пазар в началото, който се е успокоил и уравновесил през 2017 г., а през 2018 г. е възникнало повишено търсене. За сметка на това, през 2014 г. пазарът е бил несигурен, поради което сделките са осъществявани в по широки граници на диапазона. В потвърдение на този извод, съдът е посочил факта, че обемът на продажбите за всяка от годините 2017 г. и 2018 г., е два пъти повече като брой от продажбите през 2014 година.

Административният съд е обсъдил определението за разходи за реклама, съдържащо се в пар.1, т.33 ДР на ЗКПО като разходи за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят наименование или търговска марка на ДЗЛ, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност в съвкупност с доказателствата за предоставянето на декоративни подаръци на клиенти с рекламна цел и подаръците на спални комплекти във връзка с продажбата на апартаменти. Събрани са веществени доказателства комплекти с брандирани върху тях надписи. Разпитан е в качеството му на свидетел Г. Г. клиент на А. И. АД. В съдебното решение е разгледано и писмо с изх. № 53 04 67/12.03.2016 г. относно данъчното третиране на разходи за реклама, издадено от ЦУ на НАП. Ревизионният акт в частта за данъка в размер на 2627,30 лв. и в размер на 3471,08 лв. за 2018 г., е отменен като незаконосъобразен. Разпитан е като свидетел ръководителя на отдел Автотранспорт Г. Г., който е потвърдил, че на 16.12.2022 г. на датата на дружеството, е разнасял дребни сладки по строителните обекти на А. И. АД, с цел почерпка на работниците. Съгласно текста на чл.204, ал.1 ЗКПО с данък върху разходите се облагат представителните разходи, свързани с дейността и социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители. На основание предвиденото в чл.206, ал.1 ЗКПО разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване. Съдът е цитирал съдържанието на писмо с изх. № 53 02 25/15.07.2014 г. на ЦУ на НАП, относно указанията, че в ЗКПО е регламентирано специфично данъчно третиране на разходите за храна и напитки, предоставени на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол, което се изразява в това, че те са социални разходи в натура, когато отговарят на изискванията на пар.1, т.34 ДР на ЗКПО и са облагаеми, съответно освободени от облагане, при условията и реда на част четвърта Данък върху разходите от същия закон.

Административният съд е преценил жалбата на РЛ против РА в частта, касателно увеличението на ФР по чл.78 ЗКПО за 2017 г. със сумата в размер на 153695,95 лева неотчетени приходи по платена в брой сума от Е. А., като допустима и основателна, т. к. е обжалван административния акт изцяло. Извършена е насрещна проверка на купувача Апостолов, констатирала, че лицето е направило две плащания в брой на 10.06.2016 г. и на 10.05.2017 г., за които не са издадени фактури. С недекларирания приход в размер на 153695,95 лева е увеличен ФР, на основание чл.78 ЗКПО. Вещото лице Е. Ж. е констатирало, че в счетоводството на А. И. АД в сметка 703 Приходи от продажба на услуги, са отчетени приходи, получени от Е. А. във връзка със закупения от него имот, включващ апартамент и гараж. Вещото лице е описало издадените фактури с номера 0000002775/6.04.2015 г., 0000003888/4.05.2017 г., 0000004359/10.11.2017 г., 0000004366/14.11.2017 г., както и фактурата с предмет довършителни работи. Експертът е отбелязал в заключението си, че фактурите са осчетоводени по сметка 411 Клиенти, плащането е осчетоводено по сметки 503, 504, а получените приходи през 2015 г. и 2017 г. са осчетоводени по сметка 703. Съдът е кредитирал заключението в контекста на довода, че предварителния договор е действал кратък времеви период и е бил прекратен с Анекс от 11.05.2017 година, като всички плащания, направени по предварителния договор са били върнати на Апостолов. Поради това е отменен РА и в тази негова част.

Относно присъдените разноски са формулирани мотиви, че извлечението от банковата сметка на адвоката съставлява годно доказателство за получаване на паричната сума по него.

Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което настоящият касационен състав го оставя в сила. Административният съд е изложил подробни и убедителни мотиви, които се споделят от състава на ВАС, Осмо отделение и към които той препраща, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. Доводът на касатора за неяснота в съдържанието на използваният от АССГ критерий относно стопанската конюнктура, е неоснователен. Видно е, че освен цитираната практика на ВАС, първоинстанционният съд е изложил собствени, подробни мотиви, касателно пазарните цени на имотите за всяка една от трите процесни години. Административният съд е използвал и специални експертни знания, обсъждайки заключението по СТЕ на инж. А. при определянето на пазарната цена в диапазон, съдържащ горна и долна граница. Липсата на абсолютна стойност е обоснована с първоначалната нестабилност на пазара и последващото му развитие към стабилизиране. Установено е, че през 2017 г. и през 2018 г. броят на сделките се е увеличил приблизително два пъти спрямо този през 2014 година, което означава, че няма как абсолютните стойности на пазарните цени да си съответстват през трите разглеждани години на стопанска дейност. Освен това, в съдебно заседание инж. А. е обяснила, че някои сделки са сключвани на по начален етап от строителството, а други са сключвани след въвеждане в експлоатация на обекта. Изчисленията на съда са ясни, разбираеми, основават се на констатациите на инж. А. и на останалите събрани доказателства. Определените в съдебното решение пазарни оценки са във връзка с аналози от пазара, на който А. И. АД е действало като свободен в договарянето продавач. Наличието на цел за отклонение от данъчно облагане също не е подкрепено от приходните органи с убедителни доказателства, особено в контекста на безспорната волантилност на пазара на недвижими имоти, през ревизирания период от време. Счетоводната отчетност и методиката на данъчното облагане не могат в случая да аргументират необходимост от самостоятелно определяне пазарната цена по всяка една сделка с оглед предмета на ревизията, включващ тригодишен период, в който попадат голям сделки/стопански операции, извършени от А. И. АД.

Правилно е отменен РА в частта касателно отчитането през 2017 г. на разходи за материали по сметка 601, фактурирани от ЕКСКУИЗИТ БРАНДС ООД и предмет на доставката авансово плащане. Икономическата логика на тази стопанска операция е обоснована с необходимостта да бъде отбелязана годишнината от създаването на РЛ, чрез раздаването на сладкиши на работниците, осъществяващи дейности на строителните обекти, изпълнявани от А. И. АД. Липсата на стокова разписка или заявка, не променя този извод, т. к. са събрани гласни доказателства, установяващи механизма на изпълнение на доставката от ръководителят на отдел Автотранспорт Г. Г.. Свидетелят е описал служебните си задължения да ръководи и организира транспорта в автопарка, а така също лично е носил и храна на обекти в началото на м. ноември 2017 година. Свидетелят е конкретизирал в показанията си строителните обекти сгради Ариел, Авигея, Андромеда, Вселена, Виделина, на които е разнасял дребни сладки по повод годишнина от създаване на А. И. АД. Показанията на свидетеля са изслушани без уточняващи или допълнителни въпроси от страните. Идентични мотиви следва да се изложат и относно допълнителното определяне на корпоративен данък за 2017 г. и 2018 г., в следствие непризнаването на разходи за реклама, по фактури издадени от КАТЕ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД. На л.323 от делото е описано Приложение към адм. д. №2703 по описа за 2022 г. на АССГ, съставено от съдебния секретар, в което е отбелязано, че са представени от дружеството и приети от съда следните веществени доказателства: Два броя хартиени пликове, брандирани с логото на А. И. АД; Комплект спално бельо 1 брой горен чаршаф, 1 брой долен чаршаф, два броя калъфки за възглавници, всичките брандирани с логото на А. И. АД, всеки от които в отделна картонена кутия; 1 брой хавлиена кърпа и 1 брой постелка за баня/бели, брандирани с логото на А. И. АД. Веществените доказателства са съхранявани в касата на АССГ. Същите са били предявени в с. з., проведено на 06.12.2022 г. на свидетеля Г. Г., който ги е разпознал, т. к. закупувайки през 2017 г. апартамент от А. И. АД, дружеството му е предоставило пред нотариуса рекламен хартиен плик, брандиран с емблемата на А. И. АД. Пликът е съдържал комплект спално бельо горен и долен чаршаф, калъфки.

Е. А. е закупил от РЛ недвижим имот със сделка, изповядана в нотариална форма на 14.11.2017 година. Със своята жалба, А. И. АД е оспорило изцяло процесния РА, включително констатациите относно сделката на Апостолов. Твърдяната от касатора разлика в цената, посочена в предварителните договори, не опровергава по безспорен начин относимия към казуса факт, че действието на предварителния договор е било прекратено с последва анекс. Плащанията по този договор са върнати на Апостолов, респективно въз основа на него не се е породил транслативния ефект на сделка по окончатеилен договор, сключен в нотариална форма. Оттук е формулиран обоснован мотив в съдебното решение, че сумата в размер на 153695,95 лева по характера си е останала като парично задължение на РЛ към Е. А. и с нея незаконосъобразно е увеличен ФР на А. И. АД.

Решението на АССГ е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

Разноски: В първоинстанционното производство са присъдени разноски в полза на А. И. АД в размер на 10672,68 лева. Съгласно текста на чл.14 от Закона за платежните услуги и платежните системи, Наредба № 3/18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, кредитен превод е платежна услуга за заверяване на платежна сметка на получателя посредством една или няколко платежни операции, извършена по платежната сметка на платеца, въз основа на дадено от платеца нареждане. В този смисъл РЛ е доказало направените разноски чрез извлечение от банковата си сметка, установяващо получаването на преведената парична сума за адвокатски хонорар. В касационното производство дружеството е направило разноски в размер на 23704,66 лева, за които е депозирало писмени документи. Поради това искането за присъждане на разноски за производството пред тази съдебна инстанция е основателно.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7339/27.11.2023 г. На Административен съд С. Г. Трето отделение, постановено по адм. д. № 2703 по описа за 2022 г. на този съд.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите - гр. София при ЦУ на НАП да заплати на А. И. АД, притежаващо [ЕИК], със седалище и адрес в гр. София, ул. Н. Р. №46, сумата в размер на 23704,66 лева - разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ

/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ