Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. К. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 865/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез главен юрисконсулт Ненков, против Решение № 7808 от 14.12.2023 г., постановено по адм. дело № 8229/2023 г. по описа на Административен съд София – град с доводи за неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден нейният административния акт оспорен пред съда, като законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответната страна – Агенция „Дипломатически имоти в страната“ ЕООД, чрез пълномощника си юрисконсулт Огойски, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - „Електрохолд продажби“ ЕАД, чрез пълномощника си юрисконсулт Иванова изразява становище за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД не изразява становище.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок.

Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалба на Агенция „Дипломатически имоти в страната“ ЕООД, срещу Решение № Ж-569 от 06.07.2023 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба № 3) е прекратено административното производство, образувано по жалба вх. № Е-04-38-5 от 22.03.2023 г., подадена от Агенция „Дипломатически имоти в страната“ ЕООД, срещу „Електрохолд продажби“ ЕАД и „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД.

С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. Съобразно този резултат са присъдени и разноски по делото. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Съгласно разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал.

Обжалваното решение не отговаря на изведените законови изисквания. Основателно се сочи в касационната жалба, че първоинстанционния съд не е извършил цялостна преценка за материалната законосъобразност на обжалвания акт. Съдът в решението си не е обсъдил всички установени по делото факти и обстоятелства, както и направените възражения от страна на КЕВР. Липсват и изведени правни изводи, от който да се разбере в какво се изразява приетата от съда незаконосъобразност на акта. По повдигнатия спор е следвало от страна на съда да бъде даден отговор дали са налице предпоставките за възстановяване на електрозахранването в имота на Агенция „Дипломатически имоти в страната“ ЕООД по чл. 124 от Закона за енергетиката и Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Отделно, във връзка с твърденията за образувано изпълнително производство при частен съдебен изпълнител, не са събрани доказателства, като е останало неизяснено обстоятелството дали дължимите суми по издадените фактури за консумирана електрическа енергия са заплатени. В обжалваното пред съда решение на КЕВР се цитират три фактури, на които се основава задължението на клиента, които не се съдържат в административната преписка.

Изложените от съда мотиви в обжалваното решение са свързани с изследване на погасителната давност върху задълженията за заплащане на консумираната електроенергия по реда на Закона за задълженията и договорите, но не и относно твърдяната незаконосъобразност на оспореното пред него решение на КЕВР. Комисията за енергийно и водно регулиране е колективен административен регулаторен орган, който е компетентен да се произнася по жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ. Същото правомощие е предвидено и в разпоредбата на чл. 142, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3, съгласно която комисията разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по Закона за енергетиката. Съответно и съдебният контрол следва да е относно наличието или не на предпоставките визирани в специалния закон за възстановяване снабдяването на клиента - отстраняване на причините, довели до преустановяването.

Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 от АПК са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, като решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 7808 от 14.12.2023 г., постановено по адм. дело № 8229/2023 г. по описа на Административен съд София – град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА