Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от председателя Р. Б. по административно дело № 915/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ , чрез процесуалния представител срещу решение №7218 от 23.11.2023 г., постановено по адм. дело №7753 по описа за 2023 година на Административен съд София град, с което решение е отменено решение №22/16/1/0/00015/3/01/03/01 с рег.№07-2600/6843 от 25.07.2023г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта му по т.2, с която е отказано частично изплащането на финансова помощ, представляващо плащане на „А. Т. ДЗЗД по договор РД 50-39 от 17.12.2020г. съгласно искане за окончателно плащане от 10.09.2021г. и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при спазване указанията в съдебното решение, както и в частта за присъдените разноски. Развиват се подробни доводи в касационната жалба и се иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение и се прави принципно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Всички доводи и искания се поддържат и в представено становище от 5.04.2024 година.

По делото е постъпил отговор от 19.01.2024 година от „А. Т. ДЗЗД, чрез процесуалния представител адвокат Вулджева, в който отговор се оспорва касационната жалба, поддържа се правилност на решението на първата инстанция.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, преценява следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение №22/16/1/0/00015/3/01/03/01 с рег.№07-2600/6843 от 25.07.2023г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта му по т.2, с която е отказано частично изплащането на финансова помощ, представляващо плащане на „А. Т. ДЗЗД по договор РД 50-39 от 17.12.2020г. съгласно искане за окончателно плащане от 10.09.2021г. Съдът, с много подробни пространни мотиви е разгледал възраженията на жалбоподателя и е приел, че акта е издаден от надлежен орган и в тази връзка твърденията за неговата нищожност са неоснователни. Прието е, че относно три лица няма спор, че са в трудови правоотношения с ДЗЗД, както и, че изпълняват техническа и координационна дейност, свързана с функционирането на оперативната група, поради което допустимостта на разходите за изплатените на тези лица възнаграждения и осигуровки се преценява при изискванията на т.14.1,подт.1 група – Текущи разходи за осъществяване на сътрудничеството във връзка с изпълнение на иновативния проект, б.“а“. По отношение на останалите 4 лица е установено, че са ангажирани на длъжностите „работник, полевъден“ и „експерт“, което според органа предполага извършване на дейности, свързани с прякото изпълнение на проекта, но според данните в съдебното производство – отчет за дейността на тези експерти, е установено, че са заети основно с иновацията, методи на осъществяване и план за действие като са описани дейностите на тези лица, насочени към ръководството на извършваните агротехнически мероприятия – актуализиране и обобщаване на научни данни и постижения, свързани с нови подходи при производството на трюфели. Като за извършените дейности на тези лица са изплатени възнаграждения през месеците – март, април и май 2021г. с внесени осигуровки. Съдът е приел, че в съдебното производство са представени трудови договори на тези четири лица с придружаващи заповеди за назначаване по външно съвместителство на основание чл.68 ал.1 т.1 вр. с чл.111 от Кодекса на труда като договорите са срочни като се възползват от възможността за полагане на допълнителен труд при друг работодател. Прието е, че административния орган не е събрал необходимите допълнителни данни за основните трудови правоотношения на лицата и е прието, че решението на административния орган е постановено в нарушени на процесуалните правила.

Решението на първата инстанция е правилно и не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени, няма нарушение на материалния закон и съдебният акт е надлежно, подробно мотивиран.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, които се свеждат до несъгласие с изводите на съда и няма доводи, които да обосновават друг фактически и правен извод. Обоснован е извода на първата инстанция, че не са изяснени по надлежен начин фактите и обстоятелствата от значение за правилното приложение при издаване на решение за финансова корекция. Поради правилно и подробното изложение в решението на административния съд, липсата на конкретни различни оплаквания в касационната жалба, следва да бъде направено препращане към мотивите на Административен съд София град – на основание чл.221 ал.2 пр.2 от АПК. Решението следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7218 от 23.11.2023 г., постановено по административно дело № 7753 по описа за 2023 година на Административен съд София град

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ