Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар Б. П. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 968/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Р. Ф. ЕООД, с [ЕИК], чрез упълномощен процесуален представител адв. Т. С., срещу Решение № 5916 от 10.10.2023 г., постановено по адм. д. № 10333 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2022 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена предявената от настоящия касационен жалбоподател жалба срещу Ревизионен акт № Р – 22221121004608 – 091 – 001 от 10.06.2022 г . (РА), издаден от Д. К., орган, възложил ревизията и М. Г. - Никифорова, ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение № 1379 от 30.08.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) – София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) за установените задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 21376,12 лв. главница и лихви за данъчен период 2020 г., както и е коригиран декларираният финансов резултат по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2020 г., вследствие на което е установена данъчна загуба в размер на 21807,41 лв., при декларирана такава в размер на 237094,91 лв. Наред с това, „Рабит фарм“ ЕООД е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2323,85 лв.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и предвид необосноваността му – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се неправилност на извода на първоинстанционния съд досежно приетата валидност на РА. Поддържа се становище, че съдът неправилно приел, че не са оборени констатациите на ревизиращия екип, въпреки че по делото било проведено пълно и главно доказване като били ангажирани всички необходими и относими доказателства във връзка с доказване съществуването на претендираното право на приспадане на данъчен кредит. Правните изводи на съда били неправилни, тъй като при анализа на доказателствата в хода на първоинстанционното производство на част от тях бил придаден смисъл, който те не притежават, а други били игнорирани. Без връзка с конкретно касационно оплакване се сочи, че по делото е представена счетоводната отчетност на дружеството и се прави позоваване на принципно разрешение, възприето според касационния жалбоподател в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), което според убеждението му сочи, че липсата на доставка може да доведе до непризнаване на данъчен кредит, само в случай че е елемент от измама. По изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на РА, в обжалваната пред съда част.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощения адв. Т. С., който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество на оспорването моли да бъде уважена, като при това РА бъде обявен за нищожен. В писмено становище, представено в срока по чл. 149, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) се релевират подробни доводи за нищожност на РА и се иска да бъде обявен за нищожен. Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – директорът на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба в съдебното заседание пред настоящия съд чрез упълномощен юрисконсулт. По същество на касационното оспорване моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните оплаквания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА № Р – 22221121004608 – 091 – 001 от 10.06.2022 г ., издаден от Д. К., орган, възложил ревизията и М. Г. - Никифорова, ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение № 1379 от 30.08.2022 г., издадено от директора на Д „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП – относно установените резултати по ЗДДС за данъчен период м. 12.2020 г., ведно с лихвите за забава, както и в частта на установения резултат по ЗКПО – данъчна загуба за 2020 г.

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел, че спорният РА е издаден от компетентни органи, при спазване на формата по чл. 120, ал. 1 ДОПК, мотивиран е с подробно изложени констатации и съображения на ревизиращия екип и съдържа предписаните от закона реквизити.

Съдът намерил неоснователно възражението за нищожност на РА поради липса на компетентност на възложителя на ревизията. Мотивирал се, че със Заповед № РД – 01 – 287 от 10.05.2021 г., издадена от директора на ТД на НАП – София на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за НАП (ЗНАП), във вр. с чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК и Заповед № З – ЦУ – 1659 от 05.05.2021 г., издадена от заместник-изпълнителния директор на НАП са определени органите по приходите, които ще изпълняват функциите на компетентен орган по чл. 112, ал.2, т.1 ДОПК, считано от 10.05.2021 г., за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал.1 и чл. 8, ал.1 ДОПК. Съобразил в тази връзка, че Д. К., на длъжност началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Варна е била определена да осъществява правомощията по чл. 12, ал. 1 ДОПК на територията на цялата страна. На следващо място съдът взел предвид, че заповедта за възлагане на ревизия, ревизионният доклад и РА са подписани, като са представени доказателства за валидност на КЕП. По тези причини направил извод, че издателите на РА притежават компетентност за това.

При извършената проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК първоинстанционният съд направил извод, че РА е издаден при правилно приложение на материалния закон. Изводите си съдът обосновал след като съобразил документите от ревизионната преписка, приети в хода на съдебното производство, в това число договор за съхранение на стока от 06.01.2020 г., фактура, приемо-предавателни протоколи, пътни листа, трудов договор, както и заключението на приетата съдебна експертиза. Приел за законосъобразен подхода на приходната администрация относно реда за провеждане на спорното ревизионно производство - по реда на чл. 122 – 124 ДОПК предвид установили данни за укрити приходи - основание по чл. 122, ал.1, т. 2 ДОПК за определяне на данъчната основа за облагане по особения ред. Съдът възприел направените фактически констатации в хода на ревизионното производство на основание счетоводните записвания в счетоводството на ревизираното лице; извършените проверки от ОБДХ, за които са съставени констативни протоколи; издадените фактури за ползвана електрическа енергия; липсата на данни за заведени ДМА – хладилни камери и други съоръжения за съхранение на замразени продукти; представените протоколи за прираст преди екарисаж, потвърдителни бележки за получени странични животински продукти, протоколи за претегляне и прираст на животни, фактура за извозване на странични животински продукти от „Б енд Д логистик 87“ ЕООД. Намерил за обоснован направения извод от ревизиращия екип, че не са представени доказателства къде са съхранявани закланите животни от 2020 г. до предаването им на екарисаж през 2022 г .; че не се доказва транспортирането им предвид липсата на данни за движение на МПС по републиканската пътна мрежа на посочените от ревизираното лице и от „Б енд Д логистик 87“ ЕООД товарни автомобили на релевантните дати; непредаването на закланите животни на „Е. В. ЕООД, както и констатираното несъответствие в количеството на предаваните от „Б енд Д логистик 87“ ЕООД странични животински продукти на Столично предприятие за третиране на отпадъци, несъответствието в датите на извозване и датите на предаване, без доказателства къде са съхранявани страничните животински продукти в този период и липсата на идентичност на тези продукти с осчетоводените от „Рабит фарм“ ЕООД по счетоводна сметка 316 – „Заклани животни“ към м. 12.2020 г. Предвид това и доколкото не е доказано предаването на закланите зайци на екарисаж, съдът споделил приетото от органите по приходите, че зайците на стойност 93536,96 лв. са продадени към края на 2020 г., че следва да се начисли ДДС в размер на 18707,39 лв. за данъчен период м. 12.2020 г. и в този смисъл за наличие на данни за укрити приходи от дейността на „Рабит фарм“ ЕООД - основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията и определяне на данъчната основа за облагане по особения ред. Мотивирал се, че в хода на съдебното производство не са опровергани констатациите на ревизиращите органи, доколкото представените писмени доказателства са с недостоверна дата и подписани от едно и също лице, управител на „Рабит фарм“ ЕООД и на „Стин“ ЕООД, поради което не се установява мястото на съхранение на закланите зайци в периода от 2020 г. до 2022 г. Като относима съдът възприел липсата на доказателства, че в обекта, посочен в договора като място на съхранение, има хладилни камери и съоръжения при съобразяване и на факта, че платените разходи за електроенергия са на ниска стойност и не е възможно в обекта да са работили хладилни камери. Съдът направил извод, че доказателствата не установяват къде са съхранявани страничните животински продукти от датата на предаването им на „Б енд Д логистик 87“ ЕООД до предаването на екарисажа. За изводите си съдът почерпил аргументи и от заключението на вещото лице от приетата съдебно – счетоводна експертиза, което приел, че изцяло потвърждава данните от ревизията относно липсата на отговор на въпроса къде са съхранявани закланите зайци от края на 2020 г., потвърждава констатираните несъответствия в количествата на предадените продукти на „Б енд Д логистик 87“ ЕООД и предадените от „Б енд Д логистик 87“ ЕООД на екарисажа в София, както и несъответствията в датите. Взел предвид и това, че не били опровергани констатациите за липса на данни за движение по републиканската пътна мрежа на посочените товарни автомобили на „Б енд Д логистик 87“ ЕООД на датите на превоз на продуктите от гр. Добрич до гр. София. За релевантна намерил и липсата на яснота какво е наложило транспортирането им, а не предаване в екарисажа в гр. Варна.

Предвид изложеното и като съобразил, че при ревизия по реда на чл. 122 – чл. 124 ДОПК в тежест на жалбоподателя е да опровергае констатациите в РА, които се смятат за верни до доказване на противното, съдът направил извод, че в казуса в тежест на „Рабит фарм“ ЕООД е да докаже предаване на закланите зайци на екарисаж, което не е сторено. В този смисъл съдът се позовал на фактическата констатация в РА, че продуктите са продадени, която счел, че не е опровергана, за да приеме, че обосновано и законосъобразно е начислен ДДС в размер на 18707,39 лв. главница и съответните лихви, както и приходи по ЗКПО от продажбата на зайците.

На следващо място съдът приел, че РА е законосъобразен и в частта на обжалваните задължения по ЗКПО. Аргументирал извода си с установеното в хода на ревизионното производство, че счетоводна сметка 422 „Подотчетни лица“ е с начално дебитно салдо 195000,00 лв., като през ревизирания период е отчетен кредитен оборот в кореспонденция със сметка 501 – „Каса“ в общ размер на 38900,00 лв. като не е посочен контрагент и характер на отчетените суми. Съобразил дадените от ревизираното лице обяснения, че сумите са предоставени на управителя и са във връзка с плащане на разходи за дейността на дружеството, от тях са върнати 38900,00 лв., но приел, че за останалите средства няма данни да са върнати, нито с тях да са погасени задължения на дружеството, тоест те са предоставени безвъзмездно на управителя за ползване, което съставлява отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал.1 и ал. 2, т. 2 ЗКПО. Предвид това съдът направил извод, че правилно данъчната основа е определена като е взета под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. В този смисъл намерил за законосъобразен подхода за определяне на лихвата по аналогия от договорена лихва от 3% годишно по договор за заем от 01.12.2015 г. между „Топ енерджи България“ ЕООД и „Рабит фарм“ ЕООД общо в размер от 4958,11 лв. – неотчетен приход, към който била прибавена и сума в размер на 93536,96 лв. от продажбата на зайци, за които в частта по ЗДДС е прието, че са продадени, а не предадени на екарисаж. При съобразяване на извършените корекции на разходите, неоспорени от жалбоподателя, съдът възприел като правилно стореното преобразуване, при което е установена данъчна загуба в размер на 21807,41 лв. за 2020 г., при декларирана такава в размер на 237094,94 лв.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

1. Изводите на първоинстанционния съд, че спорният РА в обжалваната пред съда част е валиден акт са правилни. Обратно на твърдяното в касационната жалба в решението, предмет на проверка, е даден отговор на повдигнатия въпрос досежно валидността на РА, който се споделя от настоящия съдебен състав.

Установено е по делото, че адресът по чл. 8 ДОПК на касационния жалбоподател – юридическо лице към момента на издаване и връчване на ЗВР и в хода на ревизионното производство е в гр. София.

Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 1 ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на ЗВР. По предписанието на чл. 112, ал. 2 ДОПК ревизия може да се възлага или от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция (т. 1), или от изпълнителния директор на НАП, съответно от определен от него заместник-изпълнителен директор – за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски (т. 2), като при възлагане на ревизия по тази точка, чл. 8 не се прилага (ал. 3). В казуса ЗВР е издадена от орган по приходите, определен от директора на ТД на НАП – София.

Спорното ревизионно производство е образувано със ЗВР № Р-22221121004608-020-001 от 12.08.2021 г., изменена впоследствие, които са издадени от Д. К., началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП – Варна, връчени на ревизираното лице. Посочените заповеди са издадени от това лице - орган по приходите (началник на сектор) при ТД на НАП – Варна, който е определен от териториалния директор на ТД на НАП – София с негова Заповед № РД-01-287 от 10.05.2021 г. Последната заповед е издадена на основание чл. 11, ал. 3 ЗНАП, във вр. с чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и Заповед № 3-ЦУ-1659 от 05.05.2021 г. на заместник – изпълнителния директор на НАП, като с нея е наредено функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, считано от 10.05.2021 г. да се изпълняват от органи по приходите, за които съгласно заповедта от 05.05.2021 г. не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК – по т. I. 5. е посочено лицето Д. К. на длъжност началник сектор "Ревизии" в отдел "Ревизии" към Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна.

Заповед № 3-ЦУ-1659 от 05.05.2021 г. е издадена от оправомощения от изпълнителния директор на НАП заместник-изпълнителен директор на НАП, с която на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК са определени органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК, между които по т. 2 от ТД на НАП – Варна са посочени издателят на процесната ЗВР – Д. К., както и членовете на ревизиращия екип – М. Г. – Никифорова (ръководител на ревизията) и В. З.. Наред с това, със Заповед № 3-ЦУ-2641 от 04.08.2021 г., на основание чл. 10, ал. 9 ЗНАП оправомощеният заместник – изпълнителен директор на НАП е наредил така определените с посочената заповед от 05.05.2021 г. служители на ТД на НАП да осъществяват производствата по данъчно-осигурителен контрол по отношение на лицата, посочени в приложението към заповедта от 04.08.2021 г., за които компетентната ТД, съгласно чл. 8 ДОПК, е ТД на НАП – София. В заповедта се съдържа пояснение, че контролните производства ще бъдат възложени от началниците на сектори, посочени в заповедта от 05.05.2021 г. и определени от директора на ТД на НАП – София със заповедта от 10.05.2021 г.

Анализът на така цитираните заповеди, приобщени по делото като доказателства още в хода на първоинстанционното производство и приложимата към казуса правна регламентация, дават основание да се приеме за несподелимо възражението на касационния жалбоподател за нищожност на процесния РА, в оспорената пред съда част по изложените в касационната жалба съображения.

По аргумент от разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК изпълнителният директор и заместник-изпълнителните директори на НАП могат да възлагат ревизии, но не и да оправомощават друг орган да стори това. В случая обаче извършването на такова преоправомощаване (пределегиране) не се установява от доказателствата по делото. Многократно в практиката на Върховния административен съд е изразявано становището, че източник на правомощието на органа по приходите да възлага ревизии и да участва в издаването на РА е законът (арг. от чл. 112, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК), а не заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определяща кръга от длъжностни лица с функции на органи по приходите, които да възлагат ревизии. Заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК е вътрешнослужебен акт от категорията на тези по чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, тъй като създава за адресатите й правото и задължението да възлагат ревизии.

В случая относими към дължимата преценка относно компетентността на органа по приходите, възложил ревизията – Д. К. е заповедта на оправомощения заместник – изпълнителен директор на НАП от 05.05.2021 г., издадена на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК, заповедта на директора на ТД на НАП – София от 10.05.2021 г., с която е наредено на редица органи по приходите изпълнението на функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, между които и Д. К. и заповедта на оправомощения заместник – изпълнителен директор на НАП от 04.08.2021 г., издадена на основание чл. 10, ал. 9 ЗНАП, в приложението към която е посочен ревизираният субект, по отношение на който следва да се осъществи данъчно-осигурителен контрол от служител на ТД на НАП по заповедта от 05.05.2021 г. Така посочените заповеди взаимно се допълват и е необходимо разглеждането им в този именно аспект.

При действието на чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК правомощие на изпълнителния директор на НАП или на заместник - директор, комуто той е делегирал това правомощие, е да определи органи по приходите или публични изпълнители, за които не важат ограниченията на компетентността им по място – така както тя следва от принадлежността им към съответната компетентна ТД. Както се написа, с цитираната по – горе заповед от 05.05.2021 г., издадена от оправомощения заместник - изпълнителен директор на НАП е определен кръгът на органи по приходите с компетентност на територията на цялата страна. Между тях е органът по приходите Д. К. – лицето, възложило ревизията със ЗВР, изменяна впоследствие със заповед от същото лице и приключила със спорния РА. От издаването на заповедта на основание чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК, с която по отношение на поименно изброените органи по приходите се изключва приложението на правилата по чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК, тоест ограничението на териториалната компетентност отпада, като тя се разширява до територията на цялата страна, не следва включването в нея и на правомощието по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за възлагане на ревизии. Тази неограничена териториална компетентност засяга само органа по приходите, посочен в заповедта, поради което "местната привръзка" на субекта по чл. 9, ал. 1, т. 2 ДОПК със съответната дирекция изисква определянето на конкретен орган по възлагането на ревизията от директора на компетентната дирекция (в случая ТД на НАП - София). В тази хипотеза негово е и правомощието да определи орган, възлагащ ревизии, дори да не се числи към тази дирекция. (В този смисъл вж. Решение № 11326 от 20.11.2023 г., постановено по адм. д. № 6124 по описа на Върховния административен съд за 2023 г.). В казуса това е сторено със заповедта на директора на ТД на НАП - София от 10.05.2021 г., която е дала основание на лицата, определени със заповедта, издадена на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК да възлагат ревизии, в частност на Д. К., на длъжност началник – сектор "Ревизии" в отдел "Ревизии" към Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна. По отношение на кои субекти ще се упражни компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК е разпоредено със заповедта от 04.08.2021 г., издадена на основание чл. 10, ал. 9 ЗНАП и приложението към нея. Обосноваване "необходимостта", наложила издаването на заповедта от 04.08.2021 г. не е дължимо. Касае се за вътрешнослужебен акт, който, видно и от мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, има преди всичко за цел постигане на гъвкаво разпределение на административния капацитет; ефективно използване на обучени квалифицирани служители в административните производства в други ТД, вместо съкращаването им; мобилност на администрацията предвид концентрацията на бизнеса в няколко ТД и обезпечаване необходимостта от задоволяване на потребностите от обслужване и контрол на задължените лица.

2. В съответствие с материалния закон са и изводите на съда за законосъобразност на РА по отношение на установените с него задължения по ЗДДС и по ЗКПО.

Извън подробните оплаквания за нищожност на утежняващия акт, касационните доводи на „Р. Ф. ЕООД за неправилност на обжалваното съдебно решение почиват на изразено от касационния жалбоподател общо недоволство от направения краен извод за законосъобразност на РА. Без каквато и да е конкретика срещу възприетите от първоинстанционния съд фактически изводи, „Р. Ф. ЕООД се позовава на проведено, според убеждението му, в хода на съдебното производство пред АССГ пълно и главно доказване, респективно ангажиране на „всички необходими и относими доказателства“, в резултат на което били оборени констатациите по РА. Така заявените оплаквания са непротивопоставими на подробните фактически установявания, направени от първоинстанционния съд на основание извършената правилна оценка и обсъждане на приобщените по делото доказателства, а и заключението на съдебната експертиза. В този смисъл, при липсата на конкретни твърдения досежно несъобразени от съда релевантни факти, установими въз основа на доказателствената съвкупност, които да са от значение за признаване на претендираното от касационния жалбоподател право и установените задължения, респективно за законосъобразността на РА, тези оплаквания се преценяват като неоснователни в контекста на правомощията на касационната инстанция и предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК. Изводите на съда, които са направени при съобразяване спецификата на спорното ревизионно производство, проведено по реда на чл. 122 – 124 ДОПК, са обосновани на доказателствата по делото и са в съответствие с материалния закон.

Несподелимо е и посоченото в касационната жалба, макар и несвързано с конкретиката на казуса и без позоваване на конкретни решения на СЕС, твърдение на „Р. Ф. ЕООД, че в своята практика този съд приема, че липсата на доставка може да доведе до непризнаване на данъчен кредит, само в случай че е елемент от измама. При липса на доставка въпросът за признаване право на данъчен кредит въобще не подлежи на обсъждане.

Предвид изложеното касационното оспорване е неоснователно, а обжалваното съдебно решение следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно.

С оглед изхода на спора в касационното производство и своевременно направеното искане от ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на НАП сума в претендирания размер на 2323,00 лв. Направеното възражение за неговата прекомерност е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5916 от 10.10.2023 г., постановено по адм. д. № 10333 по описа на Административен съд София - град за 2022 г.

ОСЪЖДА „Р. Ф. ЕООД, с [ЕИК] да заплати на Националната агенция за приходите сума в размер на 2323,00 (две хиляди триста двадесет и три) лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА