№ 60318
гр.София, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
Членове: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Е. В. частно гр. д.№ 2896 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на Т. М. Х. чрез адвокат И. К. от АК-Ловеч срещу определение № 163 от 14.05.2021 г. по ч. гр. д.№ 1142/2021 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се потвърждава определение № 735/11.02.2021 г. по гр. д.№ 1544/2021 г. на Районен съд Пловдив, оставена е без разглеждане исковата молба на Т. М. Х. против Военно формирование 28 000 – Г. И. и е прекратено производството по делото като недопустимо.
В частната касационна жалба се твърди, че определението е неправилно, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по уточнени при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК въпроси, които се свеждат до надлежната процесуална легитимация при предявен отрицателен установителен иск за възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите, освободени от военна служба преди изтичане на уговорения срок. Изложени са съображения, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отделно твърди, че обжалваното определение е „очевидно неправилно“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
От Военно формирование 28 000 – Г. И. е постъпил в срок писмен отговор, с който се оспорват доводите на касатора и се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да постанови определението, въззивният съд е констатирал, че производството е образувано по иск на Т. М. Х. с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да се признае за установено, че не дължи сумата 30 953.13 лева, представляваща разходи за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещия в НВУ „В. Л.“. След препращане на делото по подсъдност, с уточнителна молба ищецът е посочил за ответник Военно формирование 28 000 – Г. И. а съдът е прекратил производството по делото поради липса на надлежен ответник. Според мотивите на съда, договорът за военна служба на ищеца е сключен с Министерство на отбраната и въз основа на него възниква спорното вземане, за което е издаден изпълнителен лист на МО. Военното формирование не е надлежна страна по иска, поради което производството е недопустимо.
В съдебната практика на ВКС се приема, че процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, за която съдът следи служебно, поради което при липсата на надлежна страна в исковия процес е налице основание за прекратяване на образуваното дело. Ето защо, когато констатира, че липсва надлежна страна по делото, съдът е длъжен да даде указания на ищеца посочи ответник, който е процесуално легитимиран да отговаря по предявения отрицателен установителен иск и едва при неизпълнение на тези указания да прекрати производството поради липса на правосубектност, независимо от етапа на развитие на процеса. В случая, повдигнатият въпрос за надлежната процесуална легитимация при предявен отрицателен установителен иск за възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите, освободени от военна служба преди изтичане на уговорения срок, обуславя изхода на делото, но е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение № 297/23.10.2015 г. по гр. д.№ 284/2015 г., IV г. о., в което се приема, че исковата претенция на МО за възстановяване на разходите по чл.260, ал.1 ЗОВСРБ е установена в своето основание, когато по делото е установено, че съответният военнослужещ - ответник по иска, е преминал съответния курс на обучение, квалификация и/или преквалификация, и че е освободен предсрочно от кадрова военна служба в някоя от хипотезите и на някое от основанията, изброени в същата разпоредба.
В този връзка, с цитираното от касатора решение № 470/28.02.2014 г. по гр. д.№ 3253/2013 г. на ВКС, IV г. о., с което се приема, че правилото на чл.61, ал.2 КТ е приложимо, когато орган по назначението на кадрови офицер е министърът на отбраната, но заплатата и всички други допълнителни възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на службата се дължат от поделението, разпоредител с бюджетни кредити, в което той е назначен, касационната инстанция дава разрешение за случаите по предявени искове за възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на военната служба, но не и при спорове по чл.260, ал.1 ЗОВСРБ. Съгласно чл.142, ал.2 ЗОВСРБ, средствата за обучение се осигуряват от бюджета на Министерството на отбраната, от което следва че по искове за възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението, материалноправната легитимация принадлежи на това учреждение, от чиито бюджет същите са били заплатени /В същия смисъл са постановените от ВКС определение № 220/04.03.2015 г. по гр. д. № 5224/2014 г., III г. о., определение № 878/08.07.2015 г. по гр. д. № 2296/2015 г., IV г. о., определение № 954/22.12.2016 г. по гр. д. № 3384/2016 г., IV г. о. и определение № 997/ 01.10.2014 г. по гр. д. № 2249/2014 г., III г. о./.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че правилно въззивният съд е достигнал до извод, че Военно формирование 28 000 – Г. И. не е надлежен ответник по иска с правно основание чл.260, ал.1 ЗОВСРБ, но след като е констатирал, че липсва надлежна страна по делото е приел за достатъчни дадените указания от първоинстанционния съд за правния интерес от водене на иска. Липсата на конкретни указания да бъде посочен ответник, който е процесуално легитимиран да отговаря по отрицателния установителен иск, е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, к оглед на което определението за прекратяване е неправилно и следва да бъде отменено, За редовността на исковата молба и допустимостта на производството съдът следи служебно и когато нейното съдържание не отговаря на изискванията на закона или липсва надлежна страна по делото, производството се оставя без движение с указания до ищеца да отстрани допуснатите нередовности. Тези указания трябва да бъдат ясни и разбираеми за страната, като се посочи как може да бъдат отстранени (чл.101, ал.1, изр.2 ГПК) и едва при неизпълнение в срок, процесуалното действие се смята за неизвършено, а производството се прекратява. В случая, правилно въззивният съд е констатирал, че надлежен ответник по делото е Министерство на отбраната, но неправилно е приел, че са били дадени конкретни указания от първоинстанционния съд за конституиране на надлежната страна по делото и е налице основание за прекратяване на образуваното дело.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на , Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 163/14.05.2021 г. по частно гр. д. № 1142/2021 г. на Окръжен съд Пловдив.
ОТМЕНЯ определение № 163/14.05.2021 г. по частно гр. д. № 1142/2021 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се потвърждава определение № 735/11.02.2021 г. по гр. д.№ 1544/2021 г. на Районен съд Пловдив, оставена е без разглеждане исковата молба на Т. М. Х. против Военно формирование 28 000 – Г. И. и е прекратено производството като недопустимо.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Пловдив за продължаване на процесуалните действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.