Р Е Ш Е Н И Е № 60110

гр. София, 18.10.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 46 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3039/9.09.2019 г., подадена от Ф. Ю. К., чрез адвокат М. П. и адвокат Р. К., срещу решение № 3371 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 289/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е отменено решение № 50 от 4.01.2019 г. по гр. д. № 1272/2016 г. на Районен съд – Разлог и вместо него е постановено друго, с което въззивният съд е отхвърлил предявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с който се иска от съда да бъде признато за установено по отношение на М. М. Ш., С. Д. М., С. С. М., Д. Ю. М., С. Ю. М., С. Ю. М., А. Ю. Д. и Х. Ю. Д. (наследници по закон на С. М. П.), че към момента на образуване на ТКЗС процесният недвижим имот, а именно: 0.157 дка от нива с площ от 0.200 дка, в м. „Л.”, в землището на [населено място], при съседи: С. П., Д. и път, е бил собственост на наследниците на Д. Ю. Ш. на основание давностно владение.

Въззивният съд е визирал в решението си, че производството пред първата съдебна инстанция е образувано и водено по искова молба на Ф. Ю. К., с която е предявен установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ - да бъде...