№ 17

София, 08.01.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в открито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря К. Г.

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 3550 по описа за 2023г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.303, ал.1, т.1 и т. 5 ГПК.

Образувано е въз основа подадена молба с вх.№ 76939 от 20.03.2023г. от М. Н. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В., за отмяна на влязло в сила решение № 14387 от 12.12.2022г. по гр. д. № 47406/2021г. на Районен съд София, с което е осъден да заплаща на пълнолетното си дете М. М. Н. сумата от 300лв., считано от 16.08.2020г., представляваща издръжка за пълнолетен, учащ във висше учебно заведение, до настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване, като е допуснато предварително изпълнение и са присъдени разноски.

Молителят твърди, че в качеството си на ответник в приключилото производство не е бил надлежно уведомен за същото, а с това е бил лишен от възможност да участва в делото. Оспорва редовността на уведомяването му по реда на чл.47 ГПК, като твърди, че е невярно отразеното в разписките от 7.10.2021г. и 7.12.2021г. /за връчване на съобщенията за проведените съдебни заседания/, удостоверяващи че връчителят е получил информация от майката на лицето, че то не живее на адреса. Твърди, че майка му редовно получава кореспонденцията му и никога не отказва приемането й, защото той като шофьор на тежкотоварен камион често отсъства. Освен това, счита извършената от съда служебна справка относно местоработата му и сключеният от него трудов договор за непълна. Твърди, че след като съдът е знаел за местоработата му – „Синергон транспорт“ЕООД, той е следвало да разпореди призоваването му на адреса на дружеството. Счита, че назначаването на особен представител е формално и не покрива законовите изисквания за редовно уведомяване. Според молителя, лишаването му от възможност да вземе лично участие в процеса, го е лишило от възможност да ангажира надлежни доказателства, от значение за правилното решаване на спора. По този начин, за съда е останало неизвестно обстоятелството, че той има и непълнолетен син /М. М. Н., роден на 8.01.2007г./, за когото също следва да отделя средства за издръжка, както и че ежемесечно заплаща наем за имота, в който живее с новото си семейство. Тези обстоятелства са от съществено значение и ако съдът разполагаше с доказателства за тях, не би направил извод, че молителят може да дава търсената от него издръжка без особени затруднения. В съдебно заседание молителят поддържа доводите си и желае влезлият в сила акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане на първата инстанция за редовно връчване на исковата молба. Претендира направените по делото разноски в общ размер на 1 288лв., от които за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв. и 288лв., платена държавна такса.

Ответната страна М. М. Н., чрез процесуалния представител адвокат Я., оспорва допустимостта и основателността на подадената молба за отмяна. Счита същата за просрочена, доколкото молителят не е посочил датата на уведомяването му за постановения акт /чиято отмяна иска/, а носи доказателствената тежест за това. Счита подадената молба за отмяна и за неоснователна. Намира изискванията на чл.47 ГПК за спазени, доколкото молителят не оспорва, че не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, а и това обстоятелство е констатирано след три посещения, поради което връчването чрез залепване на уведомлението е надлежно. Отделно, разписката е официален документ и съдът следва да се съобрази с отразеното в нея /тя се ползва с материална доказателствена сила, обвързваща съда и задължаваща го да приеме за осъществени фактите, предмет на удостоверяването, до тяхното опровергаване чрез доказване, че удостоверителното изявление на длъжностното лице не отговаря на действителното положение/. Не е налице не само основанието по чл.303, ал.1,т.5 ГПК, но и това по т.1, доколкото не се посочват конкретни нови доказателства, които да не са били известни на страната при разглеждане на делото или тя да не е могла да се снабди с тях своевременно, въпреки положената грижа. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850лв.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира следното :

Подадената молба за отмяна не е просрочена. В съдебно заседание молителят представи уведомление, издадено от работодателя му „Синергон транспорт“ЕООД, в уверение на това, че на молителя е било връчено на 31.01.2023г. запорно съобщение по изп. д.№ 20238440400070, за което не се оспорва, че е образуваното въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание влезлия в сила съдебен акт, чиято отмяна се иска. Считано от посочената дата 31.03.2023г., преклузивният тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК е спазен, защото молбата за отмяна е подадена на 20.03.2023г.

Подадената молба е основателна.

Хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК изисква страната – вследствие на нарушаване на съответните правила - да е била лишена от възможност да участва в делото. Настоящият съдебен състав намира за основателно твърдението на молителя за нарушаване на правилата на чл.47, ал.3 ГПК, пред вид установените по делото факти, които са следните:

М. Н. е предявила на 16.08.2021г. иск по чл.144 СК срещу М. Н., нейн баща, за осъждането му да й заплаща издръжка, пред вид обстоятелството, че последната е записана първи курс, редовно обучение във ВУЗ. С разпореждане от 18.08.2021г. съдът е разпоредил исковата молба, ведно с дадени от съда указания, да бъдат изпратени на ответника на посочения от ищцата негов постоянен адрес. Съобщението се е върнало в цялост с отбелязване на 7.10.2021г.:“По сведение на госпожа М.Н. от адреса, търсеното лице не живее на посочения адрес“. На 12.06.2020г. съдът е разпоредил извършване на справка за настоящия и постоянния адрес на лицето. Видно от получената справка – настоящият и постоянният адреси на М. Н. са идентични и те съвпадат с посочения от ищцата в исковата молба. На основание чл.47, ал.1 ГПК е било пуснато обявление в пощенската кутия, като във върнатия в съда отрязък длъжностното лице е отбелязано, че това е станало на 7.12.2023г., както и: „лицето е търсено на 24.10., на 30.11. и не е открито. Съгласно чл.47 ГПК залепих уведомление. По сведение на майката на лицето, то не живее на посочения адрес“. На основание чл.47, ал.2 ГПК, в уведомлението е било посочено, че книжата са оставени в канцеларията на съда и лицето следва в двуседмичен срок, считано от 7.12.2021г. да се яви да ги получи. След изтичане на посочения срок, съдията - докладчик е разпоредил на 21.02.2022г. да се изпрати писмо до САК за определяне на особен представител. След определянето му – всички съобщения и книжа са връчване чрез него. Особеният представител е изготвил отговор на исковата молба, явявал се е в проведеното открито заседание на 6.12.2022г. и е подал въззивна жалба, която пред вид просрочието й е била върната.

Имайки пред вид изложените факти, настоящит съдебен състав, намира, че изискуемата се процедура по чл.47 ГПК е частично изпълнена от съда. Правилно съдът, след като е констатирал, че връчителят е събрал данни, че лицето не живее на посочения по делото адрес и няма лице, което да получи съобщението, на основание чл.47, ал.1 ГПК е преценил, че следва да се залепи уведомление на вратата или ако има достъп до пощенската кутия /както е в случая/- да се пусне уведомлението в нея. Спазено е и изискването на чл.47, ал.2 ГПК относно съдържанието на уведомлението, указанията и срока за получаването му. Не са спазени обаче изискванията на чл.47, ал.3 ГПК, защото съдът веднага след изтичане на срока по чл.47, ал.2 ГПК е предприел действия по назначаване на особен представител. Съдът не е изпълнил произтичащите от чл.47, ал.3 ГПК свои служебни задължения – да провери адресна регистрация на лицето /това следва да се извърши след изтичане на двуседмичният срок по чл.47, ал.2 ГПК, а не преди това/, както и да извърши служебна проверка за местоработата на ответника, а след това да разпореди и връчване на съобщението по месторабота. Едва след предприемане на така посочените действия, съдът – на основание чл.47, ал.6 ГПК следва да пристъпи към назначаване на особен представител на разноски на ищеца. Касае се за възложени от законодателя по императивен начин задължения на съда, които той дължи да изпълни служебно. Затова неизпълнението им съставлява „нарушаване на съответните правила“, по смисъла на чл.303, ал.1, т.5, изр.1 ГПК и доколкото е довело до лишаване на страната от възможност за участие в делото, е основание за отмяна на постановения съдебен акт. След като влезлият в сила акт е постановен от първоинстанционен съд, делото следва да се върне за разглеждане на друг състав на същия съд, което да започне от стадия на връчване на исковата молба /вж. т.13 от ТР № 7/2014г. по т. д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС/.

Съдът не присъжда разноски, защото съгласно т.4 от ТР № 6/2013г. по т. д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС - разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора.

С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ влязло в сила решение № 14387 от 12.12.2022г. по гр. д. № 47406/2021г. на Районен съд София, на когото ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :