Р Е Ш Е Н И Е

№ 388

гр. София, 26.10.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Наказателна колегия, II отделение, в публично съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕТЯ ШИШКОВА

2. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при участието на секретаря ГАЛИНА ИВАНОВА и прокурора КИРИЛ ИВАНОВ, след като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА н. д. № 773/23 г. въз основа на закона и доказателствата по делото прие следното:

Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.

Образувано е по искане на изпълняващия функциите главен прокурор за възобновяване на производството по в. н.о. х.д. № 41/23 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол. В подкрепа на така отправената претенция са развити съображения за наличието на основанията, визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Съгласно поддържаната теза окръжният съд, постановил новата, оправдателна по характер присъда, е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не оценил обективно, всестранно и пълно всички релевантни за наказателната отговорност обстоятелства. Това нарушение на императивните правила на чл. 14 НК, твърди се, рефлектирало и в нарушение на материалния закон, намерило израз в неправилното приложение на чл. 9, ал. 2 НК. В искането конкретно се посочва, че доказателствата за обществената опасност на дееца са били надценени за сметка на обществената опасност на самото деяние. Отбелязва се, че подобен подход е в противоречие с трайно установената съдебна практика, съгласно която данните за личността на извършителя нямат съществено значение за преценката дали деянието не е общественоопасно поради своята малозначителност или заради незначителната степен на обществената му опасност. Подчертано е, че приетото от окръжния съд за чистото съдебно минало, блестящите характеристични данни, болезненото чувство за справедливост и обучението в академията на МВР, отнесено до дееца,...