О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1911

гр. София, 18.04.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 3579 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България срещу въззивно решение № 724/30.05.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 3315/2022 г. по описа на Апелативен съд - София, в частта му, с която след частична отмяна на решение №262761/22.08.2022 г. по гр. д. № 6567/2020 г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на С. Б. Я. сумата 9500 лв.- обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от водено срещи него наказателно производство по н. о.х. д. №18292/2018 г. на СРС, приключило с влязла в сила на 03.03.2020 г. оправдателна присъда. Решението е влязло в сила в частта, касаеща иска за обезщетение за неимуществени вреди.

Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правен въпрос – общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен въпроса: „Следва ли да се присъждат като имуществени вреди заплатени разноски за адвокатски хонорар, за които страната не е представила...