О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1998

гр.София, 23.04.2024 год.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в закрито заседание на втори април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 3615 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. К. Л., чрез адв. Т. Т., срещу решение № 45/15.03.2023г. по в. гр. д. № 518/2023г. по описа на Апелативен съд Варна, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, е отхвърлен искът на Л. срещу Община Кубрат с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.286 ЗЗД и чл.36 ЗЗД за заплащане на дължимо по договор за правна помощ възнаграждение в размер на 65 000лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Касаторът възразява срещу приетото от въззивния съд, че договорът за правни услуги, сключен между страните, бил прекратен на 20.03.2018г., когато бил оттеглен иска, предявен от Община Кубрат, процесуално представлявана от ищеца Л. в качеството му на адвокат. Оспорва съществуването на подобна връзка между процесуалното представителство и договора за правни услуги и твърди да е извън предмета на спора и неправилен извода на въззивния съд, че са съществували основателни причини за оттегляне на поръчката. Неправилно било и приетото, предвид съдържанието на договора за правни услуги, че изпълнителят има право само на съответно за извършената работа възнаграждение. За основание за допускане на касационно обжалване се сочи това на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: 1/ „Дали при сключен договор за правна защита и съдействие, след като в него изрично не се съдържа уговорка, разделяща възнаграждението на части, нито според свършената до съответен момент работа или според броя на съдебните...