О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4363

София,29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 559 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 12971/10.07.2025 г. на „Е. Е. Б. ООД за допълване на решението по делото в частта за разноските, като на молителя бъдат присъдени разноските за първите две инстанции съобразно представените списъци.

Ответникът в производството „Д. Е. ЕООД оспорва молбата. Счита, че тя е недопустима, тъй като съгласно т.9 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК молбата за изменение на съдебно решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК, е недопустима. Позовава се на обстоятелството, че в електронната папка по касационното дело не фигурира списък по чл.80 ГПК. Освен това по делото няма доказателства молителят реално да е заплатил разноски. И на последно място – липсата на списък по чл.80 ГПК лишавала насрещната страна от възможност да направи възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Прави евентуално възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение на насрещната страна за въззивното производство, тъй като там не се явил представител на молителя в открито съдебно заседание.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

С решение № 421 от 09.07.2025 г. по настоящото дело е отменено по жалба на „Е. Е. Б. ООД решение № 1251 от 31.10.2023 г. по в. гр. д. № 1362/2023 г. на Варненския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от „Д. Е. ЕООД срещу „Е. Е. Б. ЕООД иск по чл.90, ал.1, пр.3, вр. чл.88 ЗКИР за установяване по отношение на ответника, че в Служба по вписванията при Районен съд-Елхово е вписано несъществуващо обстоятелство – договор за безвъзмездно учредяване на сервитут от 18.03.2009 г., вх. рег. № 1016, акт № 79, том IV, от 27.06.2019 г. и за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК вписването на този договор.

С решението на ВКС са присъдени само разноските за касационната инстанция – 755 лв. Не са присъдени разноските за първата и за въззивната инстанция, въпреки че с оглед изхода на делото във ВКС тези разноски също са били дължими.

Молбата по чл.248 ГПК е процесуално допустима и съдът дължи произнасяне по нея.

Действително, касаторът „Е. Е. Б. ООД, който е молител в настоящото производство, не е представил списък по чл.80 ГПК на разноските за касационното производство, съответно – обобщен списък на разноските за всички инстанции. Той обаче е представил своевременно списъци по чл.80 ГПК на разноските за въззивното и за първоинстанционното производство и доколкото от ВКС се претендира присъждане само на тези разноски, то няма пречка съдът да се произнесе по това искане. Искането по чл.248 ГПК в случая се квалифицира не като искане за изменение на определението по чл.248 ГПК в частта за разноските, а като искане за допълването му чрез присъждане на разноските за първите две инстанции, което ВКС е пропуснал да стори. За тази хипотеза не се прилага разрешението на т.9 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, а т.8 от същото тълкувателно решение, според която липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.

За първата инстанция молителят е направил разноски от 800 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.11.2020 г. В договора е отбелязано, че сумата е заплатена по банкова сметка. По делото обаче не е представен документ, който да удостоверява банковия превод. Затова тази сума не следва да бъде присъждана, в съответствие с т.1 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

За въззивната инстанция молителят е направил разноски от 725 лв., от които 25 лв. държавна такса и 700 лв. адвокатско възнаграждение. Освен договор за правна защита и съдействие от 02.05.2023 г., в който е уговорено възнаграждение от 700 лв., е представено и преводно нареждане от същата дата, с което сумата е заплатена. Така е изпълнено изискването на т.1 на посоченото тълкувателно решение за доказване на плащането. Сумата от 700 лв. не е била своевременно оспорена от насрещната страна като прекомерна по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, а и заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение е по-голямо – 1200 лв., т. е. не са налице условията на закона за намаляване на възнаграждението като прекомерно. Затова тези 700 лв. следва да бъдат присъдени в производството по чл.248 ГПК, заедно с държавната такса от 25 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение № 421 от 09.07.2025 г. по гр. д. № 559/2024 г. на ВКС, I-во г. о., в частта за разноските, като

ОСЪЖДА „Д. Е. ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], Е. Р. ет.1, стая 7, да заплати на „Е. Е. Б. ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], вх.18, ет.7, ап.40, още 725 лв., представляващи разноски по гр. д. № 1362/2023 г. на Варненския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: